Малко снимки

30.06.10 г.

Още от Малко снимки

Пак за тръбата

13.06.10 г.


Възникна необходимост отново да си припомним за какво иде реч, когато чуем за петролопровода Бургас-Александруполис, усилено спряган тези дни.

Филмчето бе въртяно нонстоп доста време по СКАТ+ (с извинение ;) ) и е прелюбопитно за всеки, който се интересува като какво, аджеба, ще представлява  тази тръба, която евентуално ще донесе едни дрисливи 30 млн долара ли, евро ли бяха, годишно на държавния бюджет (за общинските е предвидена по една студена водица) и за какво вдигат такава гюрултия онези там.






А това е сайтът БгБуй, за хора, които нямат време или нерви за филмчето.

Също така да напомня, че е предвидена и варварска сеч за трасе през природния парк Странджа.





снимка money.bg



снимка  frognews


Ето и позиция на БАН.


 И като цяло, приятели и съседи, на когото му е чак толкова необходима тази тръба, да я вземе и да си я завре! (Без извинение).

12.12.2009.

***


П.П. Както е видно от датата по-горе, това е стара публикация. Ще добавя следното:

  1. Енергетиката - в този ѝ вид - не ме трогва. Тук няма българска енергетика, има транзитна, гнусна, чисто руска тръба;
  2. "Ползите за държавата" - в този им вид - не ме интересуват. Интересуват ме потенциалните вреди за Бургаския залив и Странджа, които е най-добре да си останат потенциални и теоретични;
  3. Аз съм си по-важна от анализиращите разбирачи от вътрешността на страната, противопоставящи бургазлии на държавата. Който не е разбрал, да се сети, че Бургас не е в Лесото; 
  4. Дебатът "ЗА" и  "ПРОТИВ" тръбата приключи на  17.02.2008-ма. Няма такъв дебат. Точка.

13.06.2010.





    Още от Пак за тръбата

    ЧРД на патерица - Дейв Наваро и Джо Сатриани

    8.06.10 г.

    Двама китаристи. Майстори.

    Беше вчера, но ме домързя. :)


    Който иска - да се сърди, но повече харесвах RHCP с Дейв Наваро. :p





    Джо Сатриани няма нужда от никакви обяснения. :)

    Още от ЧРД на патерица - Дейв Наваро и Джо Сатриани

    Благодаря

    5.06.10 г.

    ... за медала.



    Специално благодаря и на Руми, която не се умори да ме пробутва, докато на хората им писна и накрая кандисаха да ми го дадат. :p


    Още от Благодаря

    Иван Бакалов: Колеги, пратете си есемесите от Борисов...

    2.06.10 г.

    Колеги, пратете си есемесите от Борисов, който не бил оказвал натиск, да ги публикувам

    2 Юни 2010
     
    Първите страници на в. “24 часа” в три поредни дни на 23,24 и 25 януари. На 26 януари отново има голяма снимка на Борисов на първа страница - заедно с канцлерката Ангела Меркел. Въпросът е - има ли нужда от натиск, когато вестниците сами се навеждат? Снимка: e-vestnik
    Шефове на медии тия дни рапортуваха като пионерчета пред премиера Бойко Борисов, че той не им е оказвал натиск. Той им зададе точно такъв въпрос, по повод схватката си с президента Първанов. И заваляха едни отговори, та цяла неделя…
    Няма такъв премиер, няма такава държава, няма такива главни редактори.
    Българския случай ще влезе в историята.
    Премиерът пита медиите – „Кажете, бе, оказвам ли ви натиск?”. Отговор в хор: „Неееее”.
    Невероятно.
    Уляна Пръмова (БНТ), Валерий Тодоров (БНР), Силва Зурлева (Нова ТВ), Тощо Тошев (в. „Труд”), Венелина Гочева („24 часа”), Славка Бозукова („Стандарт”), Радосвет Радев („Дарик радио”), Максим Минчев (БТА), Галя Прокопиева („Капитал”) и др., се изказаха с категорично не, някои по своя инициатива, други в отговор на питане на в. „Капитал” и др.
    Само шефката на новините в бТВ Люба Ризова повдига малко завесата с изказването си, като открито казва, че има натиск и това, че тя е отишла в студиото да коментира тази ситуация, също е натиск. След това обясни, че модерната форма на цензура е отказ от интервю. Тоест отказ на хора от една партия или от правителството да участват в предавания на някоя телевизия.
    По-резервирано се е изказал и Любен Дилов-син, който, макар и деликатно беше критичен към тази разправия между премиера и президента, и насочи към коментар в блога на Атанас Чобанов, който е още по-критичен към въпроса на премиера към медиите.
    В коментарите в повечето блогове и форуми в Интернет се казваше простата истина – ама няма нужда да им оказва натиск, те сами се навеждат пред него.
    Случаят е като с процеса срещу Майк Тайсън за изнасилване. Май беше несправедливо осъден – съдът решаваше казуса дали девойката, която се е качила в хотелската стая с него, по своя воля му е направила свирка или от страх, поради големите юмруци. И накрая съдът реши, че юмруците са заплаха и тя е действала по принуда. И вкара Тайсън в затвора.
    Та въпросните изредени по-горе главни редактори сами ли обслужват премиера Борисов или ги е страх от мускулите му?
    Във въпроса и в отговорите има повече порнография и повече изнасилване, отколкото на кино.
    Поне стана ясно какво представляват медийните шефове у нас.
    Най-напред комедията започва от президента Първанов. Той, в една поза на защитник на свободата на медиите, каза, че върху тях се оказва натиск от правителството и т. н. Милият. Той, който си играе на котка и мишка с медиите от години. Заради когото има случаи охраната да извежда журналистите от коридора, по който ще мине, за да не му зададат случайно някакъв въпрос, свързан със скандал на деня. Президент, чието пресаташе звъни наред по редакциите именно да оказва натиск или пък подбира внимателно журналистите, които ще бъдат допуснати до едно или друго събитие с президента и дали да му зададат въпрос. И накрая – президент, който качва в самолета си шефовете на всички медии – частни и държавни – и ги повежда на екскурзия, тоест на посещение в чужбина.
    И този упреква правителството в натиск?!
    А отговорът е още по-лицемерен – премиерът на свой ред се прави на невинно агънце и пита главните редактори: натискам ли ви, бееееее? Те, още по-невинни, изблейват в отговор… А Борисов дори каза, че не той, а медиите му оказвали натиск. Да не би да има предвид с език?
    Десетки журналисти са имали възможността да общуват с Бойко Борисов директно, още когато беше главен секретар на МВР, а още и преди това. И много добре познават нрава му.
    Първото негово стълкновение с журналисти е още от времето, когато неговата фирма „Ипон” започва да охранява „Лукойл нефтохим” – Бургас. Когато един ден заловили крадци от някакъв петролопровод, Борисов лично звъни в няколко медии и ги кара да напишат за случая и да му споменат фирмата. Така са го запомнили някои колеги.
    Като главен секретар на МВР той се превърна направо в медийна звезда и изникнаха синоними, за да могат в един брой на вестника да се редуват по няколко заглавия с него – Генерала, Бойко, Борисов, главсека на МВР…
    Много журналисти са изпитали на гърба си отношението му, но си мълчат. Докато беше главен секретар и после кмет, когато излезеше нещо критично или неточно във вестника, той започва да звъни, понякога по няколко пъти на ден, сърди се, иска обяснения. Често псува и говори на уличния език от Банкя – това е впечатлението дори на колежки журналистки. Но повечето от суета не възприемаха тези обаждания като форма на натиск. Много колеги бяха поласкани от това, че им се обажда медийният герой на България. Бате Бойко. Хеле пък колежки… Това с колежките е цяла отделна тема – колко от тях го пипнаха по мускула – която рано или късно ще бъде развита. И, доколкото пишещият тези редове знае, много от тях си пазят есемеси от Борисов - с ухажвания, с претенции, с недоволство – всякакви форми на натиск…
    Така че, каня онези колеги или колежки, които са се разочаровали от Борисов и пазят есемеси от него, да ги дадат да ги публикувам в e-vestnik. Знам, че има много любопитни сред тях. Няма нищо страшно. Той е пратил толкова много есемеси и се е обаждал на толкова хора от професията, че едва ли ще си спомни до кой какво е писал.
    Аз лично съм имал честта да изпитам недоволството му още в първата му година като главен секретар, по повод един критичен коментар, който бях написал за него във в. „Сега” 2001 г. Не искам да описвам пак случая, описвал съм го по-рано (виж тук). И по-късно, като работех във в. „Новинар” видях какво чудо е Борисов. Как звънеше по няколко пъти на ден по повод някоя публикация. Това дори стана причина да се сближат с тогавашния ми началник, който му стана нещо като пиар, а по-късно се разлюбиха. И той му помагаше в надлъгването му с медиите.
    Любопитно е, че главните редактори, които се навеждат сега пред Борисов, като в хор атакуват заплахата – „Нова българска медийна група” на Ирена Кръстева и сина й Дилян Пеевски. А това е групата медии (вестниците „Телеграф”, „Уикенд”, „Монитор” и др., телевизия 7, ББТ), които най-много и най-неуморно обслужват Борисов. Сякаш другите от Съюза на издателите ревнуват… И, о чудо, в отговор на обвиненията Ирена Кръстева, шеф на “Нова българска медийна група холдинг”, в отворено писмо се обясни в любов към премиера и също категорично каза, че няма натиск: „Независимо от това, че в миналото нашата медийна група неведнъж е критикувала ГЕРБ и лично Борисов, точно при управлението на тази партия няма абсолютно никакъв натиск от властта върху независимата българска журналистика. Може би това дразни най-много някои лица от Съюза на издателите. Причината - не могат да използват властта за прокарване на частните си корпоративни интереси. Затова “Нова българска медийна група” ще продължи да подкрепя правителството…”
    Една седмица от в. “Телеграф”. Снимка: e-vestnik
    Това го казва шефката на вестници, които месеци наред, и до сега, всеки ден слагаха портрета на Борисов до главата си, с бойки пропагандни заглавия.
    Излиза, че различни медийни групи се борят за любовта на премиера. Едните могат да атакуват Корпоративна банка, която седи зад „Нова българска медийна група”, другите могат да атакуват кръга „Капитал”, но и двете страни заедно мълчат като риби за банката на Цветелина Бориславова. И въобще не си позволяват да кажат нещо по-критично към правителството. Осмеляваше се Милен Цветков и изпадна от екран. Преди това му приложиха споменатата по-горе модерна цензура – в неговото студио започнаха да не идват хора от властта. Осмелява се и „Шоуто на Слави”. И там мачът между него и Борисов не се знае как ще свърши…
    Така че, дали натиск, дали взаимна любов, но медиите станаха смешни. България е класирана на дъното от европейските страни по свобода на печата. А на фона на тази статистика медийните шефове тръгнали да обясняват, че няма натиск.
    И не очаквам сериозно при тоя страх по редакциите, при тия съкращения, намаления на заплати, някой да ми прати есемеси от Борисов или да разкаже случки с него. Но, кой знае. Може пък някой да се осмели…


    Копирайт съгласно правилата на 
    е-vestnik
    Още от Иван Бакалов: Колеги, пратете си есемесите от Борисов...