Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и
няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува.
Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар
ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата
като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във
виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските
депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия -
тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и
възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим.
Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като
дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или
ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.