Похвално академично слово за Христо Стоичков
13.11.11 г.Публикувано от frog and roll в 11/13/2011 10:00:00 пр.об. 50 коментара
Етикети: въжъ ми окото, доктор хонорис кауза, КВИ СТИ ВИЙ БЕ, Пловдивски университет, Христо Стоичков
Обяснение на вот (по този, онзи, трети, пети блогъри)
30.10.11 г.
Публикувано от frog and roll в 10/30/2011 09:06:00 пр.об. 19 коментара
Етикети: 4udovi6ta, избори, Камъните падат, КВИ СТИ ВИЙ БЕ, лични, Anthrax, Antisocial
Юряяя!
23.10.11 г.
Чудомир
То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега!
Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване - кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше.
С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница.
Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид.
Седят си някоя вечер например в колибата край огъня със сестриника си Тодора и той се мъчи да шари с кенета и тройни обръчи кокал от ребро за новата си чанта. Гледа го дядо Рачо изпод рунтави вежди, криви устни и му дума:
- Не става вечер това нещо, момчеее! Тънка работа е то! Остави го за утре и лягай да спиш, защото денят се смее на нощната работа. Ами! Смее се! Тъй да знайш!
Други път пък, както си пуши през някой ясен божи ден, изведнъж лулата му ще почне да цвърчи. Ще я извади от устата си старецът, ще я изтръска, ще почне да я чисти с клечка и ще подвикне пак на Тодора:
- Тошко! Тошко бе! Я мини изотзад през дренака, качи се горе на рътлината и извикай на козите да се насочат надолу, към кошарите. Хем да си пасат хайванчетата, хем да слизат полека-лека надолу, че времето ще се развали скоро.
Тодор го загледа, загледа учудено, почеше се и някак недоверчиво попита:
- Че отде познаваш бе, вуйчо? Кой ти каза ?
А дядо Рачо се подсмихне под мустак и дума:
- Познавам. Лулата ми рече. Не я гледай, че не струва грош. Много знае тя, много е патила.
И като я мушне в големия силях, ще дигне пръст и ще добави:
- Запомни и забележи: цвърти ли ти лулата, мокри ли ти се солта в захлупа, стискат ли ти много цървулите, хапят ли люто мухите, играят ли гаргите, бухат ли нощем бухалите в ниските места, лягат ли си вечер кокошките по-рано от други път, пеят ли лъжовни петли, къпят ли се врабците, сърбят ли те ушите и почне ли да ти се дреме, ей тъй, без нищо, да знаеш, че времето ще се развали.
Тодор пули очи и го гледа още по-учудено, кимне след това с глава, надигне се и без да каже нещо, поеме нагоре из дренака.
Такъв беше дядо Рачо Чобанът. Тъй си живееше като горско пиле из усойните и по чукарите на Самодивец и мъдри думи думаше, ама от политика, от закони, от избори не отбираше нищичко.
Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили - щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак - глоба голяма!
Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.
Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.
Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:
- Помози ви бог, момчетааа!
- Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! - обадили му се двама-трима.
- Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!
- Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика - му рекъл председателят на бюрото.
А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.
- Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!.... Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!
- Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:
- Дядо Рачооо - рекъл, - ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
- Хоо... - кимнал с глава старецът. - Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна - рекъл, - що да го не пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:
- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-...
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата...
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?
Източник: Словото
Публикувано от frog and roll в 10/23/2011 07:21:00 пр.об. 11 коментара
Етикети: избори, На нов глас, Чудомир, Юряяя
Del amor y otros demonios
30.09.11 г.
Публикувано от frog and roll в 9/30/2011 02:14:00 сл.об. 2 коментара
Етикети: За любовта и други демони, Издателство "Лъчезар Минчев", Маркес
15
15.09.11 г.
Публикувано от frog and roll в 9/15/2011 11:11:00 пр.об. 6 коментара
Етикети: образование, училище
Да забърша малко паяжините
12.09.11 г.
Препекох се прилично.
Качих 2-3-4 килограма, не знам точно, но и на кого му пука... :P
Купих си щастливо "Вариант 13" на Ричард Морган, обаче още съм в издирване и на "Сразени ангели" на същия автор. Някой има ли да каже нещо по въпроса? А?
Въпреки че писках против Фейсбук, сега постоянно клеча в него. ~:> Но отказах "приятелство" на пряката ми началничка - няма нужда да ме наглежда и там, хайде холан.
Изгледах всичкото "Д-р Хаус", "Двама мъже и половина" и "Американски чопър". Много ми хареса филмът за младия Яо Мин. Чудя се кога ще започне новият сезон на "Декстър". Взех да се позаглеждам по бразилските сериали на ТВ "Романтика", че дори и по "Дързост и красота" (гонят къде 3 000 епизода), хехе. =)) Бе изобщо съм го ударила на телевизионно зяпане.
Щъркелите още се събират, а отпускът ми свърши.
Ако ще и каруца да подкара, Шумахер е най-големият!!! :D
Нефтозаводът си вони, съвсем в духа на българосъвецкатадружба.
Бавно и полека мръсниците реабилитират бай Тошо, вся остальная и "светлото ни социалистическо" минало. Картаген няма начин да бъде разрушен - наясно съм. По този случай имам проблем и с пиарката на Светльо Витков, който ме загуби като протестиращ избирател.
Синята коалиция се спомина титанично срамно, ужасно шумно и напълно очаквано, само дето по места още не го знаят. Вечна й памятъ. Амиииннн.
От Биволъ здравата са захапали крачола на Бойко Б., направо му разказват играта. >:)
Limp Bizkit извадиха убийствено парче, просто не мога да спра да го слушам. \:D/
Та така... Ами това е - скука. :)
Картинката е от UnicusBulgaria.
Публикувано от frog and roll в 9/12/2011 07:08:00 пр.об. 27 коментара
Етикети: 4udovi6ta, Биволъ, Камъните падат, лични, никакви, Limp Bizkit, Shotgun
Е няма
14.08.11 г.
Само басовете да не ме блъскаха така в пикочния мехур, а едно детенце чак го заболя зъб... :)
Публикувано от frog and roll в 8/14/2011 07:47:00 сл.об. 24 коментара
Етикети: Камъните падат, концерт, Skunk Anansie, Spirit
Нови правила за правописа в българския език
2.08.11 г.
“Вие” се пише само с главна буква, узаконяват е-фактура и м-пазар
"Труд"
Речникът на българския език се прави само от 8 души
Чуждият опит
Атачмънт и дискаунт сред новите думи
Публикувано от frog and roll в 8/02/2011 09:56:00 пр.об. 25 коментара
Етикети: БАН, За писането, Може да е полезно, правопис, речник за новите думи, Труд
Balkan Entertainment Company - Bulgaria
11.07.11 г.
ПУКНÈТЕ!
Публикувано от frog and roll в 7/11/2011 06:11:00 сл.об. 18 коментара
Етикети: КВИ СТИ ВИЙ БЕ, концерт, хейтър, Balkan Entertainment, SOFIA ROCKS
Тръгнах
7.07.11 г.Публикувано от frog and roll в 7/07/2011 05:57:00 пр.об. 7 коментара
Етикети: Камъните падат, концерт, Judas Priest, Mike And The Mechanics, Saxon, Slade, SOFIA ROCKS, Whitesnake
Ден без Bиезнаетекой
5.07.11 г.Публикувано от frog and roll в 7/05/2011 07:21:00 пр.об. 11 коментара
"Гъз си голям, шефе!"
9.06.11 г.
Аз мога с чиста съвест да заявя пред обществото, че притежавам само един такъв орган - и с него говоря. Аз съм дефинитивен едноличник, ако щете, и по длъжностна характеристика. Какво означава police - по лице; тоест на кой да е от личния състав се полага по едно лице и не повече. Освен това в МВР всичко решавам еднолично аз.
Виж, с ушите е друг въпрос - навремето ги отварях на четири, а днес гордите органи на всестранно развития ми слух са неизброими като морския пясък и контрабандните цигари в България.
Цялото ТУК.
Публикувано от frog and roll в 6/09/2011 11:47:00 пр.об. 16 коментара
Етикети: "Улицата", гъз, КВИ СТИ ВИЙ БЕ, хейтър, Цветан Цветанов
На нов глас: Задачата на в. "Знаме"
2.06.11 г.
Б у к у р е щ, 7 д е к е м в р и
terra ear nu de la domniavostra; ve
rogu dar sa mi respectati cuvantulu!"
L. Costin
Но кой от нас не знае в какво жалостно положение се намират нашите цариградски вестници и каква незавидна роля е играла по-голямата част от нашите емиграционни публицисти.
Ако погледнем с безпристрастно око в стълповете на нашите цариградски хавадиши, то от първият поглед още ще да се убедиме, че под дебелата сянка на босфорските идиоти друго нищо не може да процветава освен политическа лъжа, литературна подлост, дипломатическо раболепие и сякакви други верноподанически до родетели. "Елате, казват нашите доморождени политици - патриоти на народа, елате да обиколим престола на н. в. султана и да запеем песента на Лазаря . . . Трохите, които падат от държавната трапеза на нашия милостив баща, стигат, за да се подкрепи историческият стомах на нашия народ, стигат, за да се поддържи неговото етнографско съществувание на Балканския полуостров, стигат, за да се осигури неговото политическо бъдеще между другите южни славяни." А народът? Народът продължава да прекарва с християнско смирение дните на своята безконечна страстна неделя, брои часовете на своите несносни страдания и чака възкресението на мъртвите...
Но дванайсетият час е вече настанал, и той се още се надее за милост от своите тирани и се още вярва думите на своите сити и самозвани предводители, че новият живот, когото тие основават на някакви се неизвестни дуалистически начала, ще да дойде постепенно заедно с науката и с образованието. Благи надежди и похвални намерения! Но да видиме до каква степен те постигат своята цел.
Ние сме съгласни, че както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбиранието и най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние; но за сичкото това са потребни такива условия, които, за нещастие, у нашия народ не съществуват. Вратата на нашия обществен живот зеят и въпросите, които е изработило човечеството в продължението на цели векове и които нашият народ е проспал под петите на азиатските варвари, влазят в нашата обществена къща заедно с вятъра и заедно с него излазят, без да оставят каква-годе диря в нашето безвиходно робско положение. Народът, притиснат и нравствено, и материално, не обръща почти никакво внимание на това, що произхожда около него; оре своята обляна с кръв и със сълзи земя и едвам ли счита себе си за нещо по-горнйо от своя добитък. А ако понякогаш и да се появлява у него стремление да излезе из това скотско състояние, то това стремление се не простира по-нататък от онзи инстинкт, по който и волът желае да строши хомота, и птицата да изхвръкне из кафеза, и рибата да изскокне из мрежата.
Разбира се, че при такова едно безотрадно положение на нашия народ длъжността на секи честен и способен патриот е да се поддържа и да се развива тоя инстинкт. Но в това отношение нашите цариградски патриота журналисти изпълняват ли своята длъжност? Колкото и да е прискорбна нашата присъда, ние ще да отговориме отрицателно. Цяло половин столетие вече става, откакто ние броиме епохата на нашето възрождение и при сичкият видим прогрес в образованието и в развитието на известна една част от народа, ние, при сичкия си оптимизъм, не можеме да забележим решително никакво улучшение в неговът многострадален живот. Коя е причината на това? Причината е тая, че както за сяка една личност отделно, така и за цял народ въобще преди сичко е потребно такова едно условие, което човечеството нарича свобода и за което и у нас даже е пролеяно не малко едно количество кръв и мастило. А ако е това така, то как щем ние да придобием тоя неизбежен и досега още не напълно разбран атрибут на човеческото щастие? Чрез наука ли, чрез образованието ли, или чрез оная просяшка песен, която са пели, па и досега, пеят множество поробени и образовани народи?
За да отговориме на тоя въпрос, ние сме длъжни да се обърнем към нашата емиграционна журналистика и да разгледаме какви средства за спасение са приписвали на народа нашите патриоти и доколко добросъвестно са изпълняли те своята свещена обязаност към отечеството си.
От началото на 1867 г., когато първият български революционен комитет издаде своят знаменит мемоар, с който се свършваше деятелността на покойния Раковски, и до днешния божи ден в Румъния са се издавали в различно време повече от 10-на политически вестници. Ако разгледаме с особено внимание както деятелността на Комитета и на някои и други отделни личности, така и направлението на гореказаните вестници, то твърде лесно можеме да се убедиме, че и между тие нови политически лечения са съществували няколко различни и даже съвсем противоположни методи. Хигиенистите из Комитетът, хомеопатите из своите контори и гимнастиците из кафенетата при сичкият свой умствен и материален капитал и при сичката своя широка програма, наместо да пристъпят до радикалното лечение на народа, т.е. наместо да отрежат от неговото здраво и читаво тяло гангренната част на босфорската болест, тие се заловиха да излагат своята неизпълнима диета в различни брошури, мемоари, адреси, прокламации и др. т. и, най-после, след безполезният моцион на четите в 1867 г. и след необмисленото кръвопускание при Върбовка, тие резюмираха почти сичката своя политическа медицина в девизата на безцветния и продадения по-после в. "Народност", която ни учеше на чист български език, че "само праведното удовлетворение на народностите ще да оздрави всеобщия мир". Разбира се, че сичкото това учение не беше друго нищо освен една смела дуалистическа безмислица, която трябаше непременно да изчезне като сапунен мехур, без да принесе каква-годе съществена полза на народа.
И наистина, напразно хористите на това учение, представлявани от "Отечество" и от "Дунавска зора", посягаха да уловят наследника на Мохамеда за ухото, да го доведат в Търново и да го венчаят за престола на Шишмановците; напразно тие затваряха очите си пред истината и тропаха по чуждите врата за помощ и за милостиня. Народът, който знаеше, че никой не дава на слепците нито злато, нито сребро, а дава им такива строшени, изтъркани и калпави монети, които нийде вече нямат никаква цена и които в калпазанското царство на банкротите се наричат гюлханета, хатихумаюни, хатишерифи, фермани и др. т. - преклони главата си пред необходимостта, оплака няколко стотини свои жертви и задоволи се с решението на несъвременния вече черковен вопрос. Хористите извикаха "да живее тиранинът!", свиха своите разноцветни знамена и завещаха на народът "да работи и да се надее", да се учи и да чака, или, с други думи, да мълчи и да робува. Видеше се, че после тая епоха, т.е. после решението на черковния вопрос, сичко трябаше да млъкне; сичко трябаше да се помири с нещастната съдба на българския народ и сичко трябаше да влезе в своят плесенясал петивековен гроб.
Но не тъй излезе. Оная здрава част на народа, която се беше откъснала от неговото живо и изранено тяло и която, разбира се, не можеше да гледа на неговите безчовечни страдания .през призмата на дуализма, улови своя анатомически нож и, под защитата на "Независимост", събра своите сили в особен лагер и пренесе почти сичката своя деятелност над трупа на "болния човек" и над тялото на страждущия български народ. "Кръв, кръв! Кръв тряба да се пусне и на едина, и на другия, извика тя в оная темна нощ, когато просяците, на един ред със страждущите, пируваха около трапезата на екзархията и не обръщаха никакво внимание даже и на сами себе си. - Единът тряба да умре, а другият ще да земе своя одър и ще да тръгне в пътя на прогресът."
Разбира се, че тонът, с който се излагаше така ясно учението на нашите радикалисти, оскърбяваше чувствата и деятелността на хигиенистите и тие не приеха да вземат участие в общия консилиум за българската свобода. "Независимост" захвана да негодува и излея сичката своя жлъчка както против тяхното учение, така и против самите тях. Но нямаше какво да се прави. За репутацията на революционната партия и за успешното разпространение нейните идеи, тя трябаше или да даде друго направление на своите убеждения, или, из горещата си любов към народа, да слезе от трибуната на своята партия. Тя предпочете последнйото и даде похвален пример за честност и за постоянство. Ние й ръкоплещим.
И така, после преставанието на "Независимост", на хоризонтът на нашата журналистика не остана почти никаква възможност, за да могат да се изказват болките и страданията на нашият народ; не остана почти никакво средство, за да се поддържа онзи революционен дух, кой то е покрил вече нашата народна нива и който от ден на ден чака своя жътвар... Какво трябаше да се прави? Да се мълчи ли? Но мълчанието би било престъпление за секи един човек, който обича себе си, народа си и отечеството си?
И ето в името на тая любов ние развиваме своето "Знаме" и без никакво угризение на совестта си, без никаква злопаметност и без никакви задни мисли подаваме ръката си на сяка една честна и патриотическа душа.
За интересът на общата цел ние оставяме настрана сякакви лични страсти и нападения и сичкото свое оружие ще да употребим против враговете на нашата пълна и съвършена свобода; с една дума, ние ще да служиме на оная съща идея, на която е служила и "Независимост", но с тая само разлика, че с оние съществующи вече у нас партии, с които тя е водила постоянна и непримирима война, ние ще да употребиме тона на помирението и ще да бъдеме колкото е възможно по-деликатни. Разбира се, че ако нашите убеждения намерят отзив и съчувствие между нашата многочислена емиграция, то нашата обща цел ще да бъде, като речи, постигната; а ако думите ни се посрещнат със смях и с шумотевица, то и ние ще да се помириме с общата съдба на нашите емиграционни публицисти и ще да повториме думите на апостола Павла, които е повтарял в страшните години и нашият първоучител св. Методий: "Не сонду я на совятя злыхъ и с злодеями не пребуду, а примкну къ невиннымъ и окружу олтарь бога моего."
[ в. "Знаме", г. I, брой 1 от 8 декември 1874 г.] 13
Публикувано от frog and roll в 6/02/2011 11:04:00 пр.об.
Етикети: журналистика, Задачата на в. "Знаме", На нов глас, публицистика, Христо Ботев
30 day book challenge, поредна
24.05.11 г.
:P
Любима книга: "Властелинът на пръстените" на Толкин.
Най-омразна книга: "Дон Кихот" на Сервантес; всички умници, които ме учат как да живея, от рода на "Как да бъдем себе си" или нещотакова (сега си го измислих това заглавие, но е ясно).
Книга, която ви кара да се смеете високо: "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки, всичко на Пратчет.
Книга, която ви кара да плачете: Не се сещам за такава. Но много ме натъжава разказът "Ванка" на Чехов.
Книга, в която бихте искали да живеете: В "Хрониките на Амбър" на Зелазни.
Любима книга от детството: "Билбо Бегинс или до там и обратно" на Толкин.
Книга, която може да цитирате: "Гъбарко" на Батко Златко. Под един вековен бук, много надалеч от тук расла гъбичка с калпаче. Често виждах я да плаче. Сърдеше се тя, че всички... и тъ-нъ.
Книга, която ви плаши: Колебая се между "Гробище за домашни любимци" и "Сейлъм'с Лот", все на Стивън Кинг. Изкараха ми ангелите!
Книга, която ви отвращава: Някаква си там "Плейбоят", не знам автора, а и не ми трябва. Започва с групово изнасилване на някакъв баровски купон. Изхвърлих я на мига.
Книга, която промени живота ви: "Фараон" на Болеслав Прус (не Марсел) - прочетох я в 3 клас, хаха, и единственото, което разбрах, беше, че нататък много трудно ще чета детски книжки. Така и стана - без да съм чела "Винету". :) :) :)
Книга от любим автор: "То" и "Дългата разходка" на Стивън Кинг (обичам го него), "Хрониките на Амбър", "Името на Розата" на У. Еко, "Резерватът на таласъмите" и "Градът" на Клифърд Саймък, "Аз, Клавдий" и "Златното руно" на Р. Грейвз, "Фарс или никога вече самота" на Вонегът, всичко за Света на Дискъ... А бе има още много, много...
Книга, която описва живота ви: Е няма. То пък и един живот...
Книга, чийто герой наподобява вас: Бе не знам. Май си мязаме по нещо с Карбовски и Дилов-син (ама не фъфля). Сигурно затова не мога да ги трая. :D Но пък и те са герои от един друг филм.
Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: За единия от главните герои от "Истината за Metallica" на Джоел Макайвър (благодарности, Ел). Сещай се кой е, защото е страшна тайна. :P
Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: "Гъбарко" на Батко Златко или "Мунка, малката маймунка" на Николай Зидаров. Не помня точно.
Най-дебелата книга, която сте прочели: 2 в 1 брои ли се? Ако се брои - някоя от последните издания за Дюн на Франк Хърбърт. Ако не се брои - "Шест бона кеш" на Джеймс Елрой. На 100% има и други, но тези ми идват на прима виста, понеже са ми пред очите в момента.
Най-кратката книга , която сте прочели: Не се сещам. Вероятно някоя стихосбирчица.
Книга, от която ви е срам че я харесвате: "17 мига от пролетта" на Юлиян Семьонов. Верно ме е срам, ама пък Мюлер е готин пич. :)
Книга, която ви възбуди: Такеши Ковач, героят на Ричард Морган, си го бива не само в героичния екшън, ммм...
Книга, която сте прочели най-много пъти: "Билбо Бегинс". И ще продължавам!
Любима картинка на книга от детството: Илюстрациите на "Гъбарко", на Вадим Лазаркевич. И на "Пинокио", на Марайа, до колкото си спомням.
Книга, която планирате да прочете: Сонетите на Шекспир, но не знам до къде ще ги докарам. :)
Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсиг. Ама излъгах само веднъж, преди около 100 години. Още ме е срам. Но така и не мога да си наложа да я прочета. :)
Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Макбет", първо действие, първа сцена. :D
Любима книга, прочетена в училище: "Маминото детенце" на Любен Каравелов.
Любима нехудожествена книга: Публицистиката на Ботев. И на Каравелов.
Любима художествена книга: А сега де... Малко ли са горе? Ако са малко, все ще добавя нещичко още. Добре де, айде още една - "Сътворението" на Гор Видал. А! И поредицата "Отровите на короната" на Морис Дрюон. :P
Последната книга, която прочетохте: Нова ли? "Истината за Metallica".
Книга, която в момента четете: Нещо не ми се четат нови. Иначе съм се обградила за препрочитане с "Американски таблоид" на Джеймс Елрой, "Трудно е да бъдеш бог" на Стругацки, "Зрялата възраст на крал Анри ІV" на Хайнрих Ман и "Черният обелиск" на Ремарк. Хващам ги според настроението. :)
Книга, която обичате да дискутирате на кафе: Ама че въпрос. Ми то ако е на кафе, няма да има време бе! Пък и какво да им се дискутира на книгите? Какво е искал да каже авторът ли или що? Ми той си е казал каквото е решил. :P
Публикувано от frog and roll в 5/24/2011 08:58:00 сл.об. 30 коментара
Прах във въздуха и песъчинки в очите
20.05.11 г.
Източник: "Бесове"
Или защо апаратурите на община Бургас и Лукойл дават различни показания за това, което дишаме
Новата мобилна лаборатория за екологичен мониторинг, която беше широко рекламирана от общината и норвежката делегация, окачестви въздуха в центъра на Бургас като „много опасен за здравето”. Това е четвъртата – най-тревожна степен по скалата на класификация на замърсяванията.
Такова рекордно замърсяване е регистрирано през целия ден на 3-и май. На следващата сутрин показанията бяха паднали на не много успокояващата класификация „опасен за здравето”.
Така и не можахме да научим повече подробности от екозвеното към Община Бургас, тъй като служителката, която отговаряше на т.нар. „горещ телефон”, се измъкна с оправданието, че „колежката, която се занимава със станцията, я няма”. Така, въпреки оповестената на 15-и април информация, че „са обучени двама експерти от дирекция „Опазване на околната среда”, се оказа на практика, че само един човек е способен да борави с новата апаратура.
По късно в официален отговор на наше запитване ни бе обяснено, че „констатираните стойности… макар и завишени, не могат в никакъв случай да бъдат определени като носещи непосредствен риск за здравето на хората”.
Според администрацията данните не са толкова смущаващи, тъй като се отнасяли само за определен момент от деня, докато в случая трябвало да се гледа дали е превишена денонощната норма, понеже ставало въпрос за замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ), за които важал осреднителният показател за 24-часов показател. Повече от ясно е, че след като през целия 3-и май стойностите са били много опасни за здравето, и осреднителната им стойност следва да е тревожна. Но нея колкото и да е нелогично, никой не я мери.
След нашия сигнал общината реши да сезира Районна инспекция за опазване на околната среда и водите да извърши контролни замервания от акредитирана лаборатория. И какво излиза – че прехвалената нова мобилна станция, влязла в експлоатация само преди месец, не е акредитирана? За какво тогава са похарчени повече от половин милион лева, 111 000 от които са платени от общинския бюджет.
Любопитен коментар направи шефът на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев, преди еколог на нефтозавода на „Лукойл”. Според него мобилната станция била поставена да мери на неподходящо място – до сградата на общината, в близост до която от няколко месеца тече активна ремонтна дейност. В резултат на това, както и на силни валежи (каквито не е имало – б.а.), филтрите на станцията са били запушили. „Някой пише глупости в сайта, аз какво съм виновен – оправда се екологът. – И вкъщи като си правиш ремонт е опасно за здравето, но трябва да се направи, нали”, попита риторично той.
От РИОСВ съобщиха, че били извикани специалисти от „фирмата доставчик и от поддържащата фирма”, които на 4-и май отстранили проблема със затлачената норвежка станция. Пет дни по-късно тя бе „командирована” да мери замърсяването в квартал Долно Езерово, жителите на който се оплакват от системен екотерор, причинен от монополиста „Лукойл”. Там обаче общината разполага и с друга - стационарна станция за измерване на замърсяванията.
Това дава възможност да се сравняват показанията на двете сензорни апаратури – старата, използвана от няколко години, и новото чудо на техниката. При този паралел се натъкваме на любопитни подробности: въпреки че двете станции се намират на три пресечки една от друга, показанията им се различават драстично – десетократно при серния диоксид, а при дините прахови частици между 2 и 4 пъти. Общото състояние на въздуха според старата система е „добро”, а според норвежката, макар че е по-отдалечена от завода, то е „средно”.
В крайна сметка, очевидно проблемите със системното замърсяване на бургаския въздух не се възприемат на сериозно от чиновниците в еко дирекцията. Публична тайна е, че от няколко петилетки там неизменно се подвизават едни и същи лица, свързани по роднинска и приятелска линия с началници в заводите замърсители на града, като например шефката на отдел „Управление на околната среда” Маринета Николова, чийто съпруг, макар и в пенсионна възраст, работи в „Лукойл”, където дори е бил началник на едно от производствата.
Така че без сериозни кадрови реформи в екоадминистрацията на общината, прахта, която се носи по бургаските улици и замърсява въздуха, ще продължи да навява и ситни песъчинки в очите на гражданите, замъглявайки погледа им за реалната обстановка и „опасната” истина за въздуха, който дишат.
Публикувано от frog and roll в 5/20/2011 02:16:00 сл.об. 11 коментара
За вегани-стръвници
15.05.11 г.Публикувано от frog and roll в 5/15/2011 09:52:00 пр.об. 18 коментара
Етикети: 4udovi6ta, веган, гавър, Камъните падат, манджа, рецепта, Black Metal
Акапела и гърмяща змия
8.05.11 г.
Айде още едно, така както сме тръгнали. :)
Публикувано от frog and roll в 5/08/2011 10:49:00 пр.об. 14 коментара
Етикети: Камъните падат, My Wild Love, The Doors, Under Waterfall
Честит петък!
29.04.11 г.
Джаберуоки
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
«От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!
От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!»
Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,
възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.
И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи
цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.
Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!
Свистеше мечът остър в синий вдух.
Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.
«Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!
О, славен ден, охей! Охей! Охой!»
Той скачаше и цвифеше от радост...
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
Луис Карол
Превод Стефан Гечев
Публикувано от frog and roll в 4/29/2011 08:35:00 пр.об. 26 коментара
Етикети: 4udovi6ta, джаберуоки, Камъните падат, петък, Metallica, Some Kind Of Monster
Кво рйечи?!
22.04.11 г.
„Росатом“: Какво ви интересува колко струва „Белене“?
"За икономиката на България не е важно колко струва "Белене". Ние не сме на пазара, за да ни интересува колко струват доматите - гръцките или турските“. Това е заявил пред български журналисти в Москва вицепрезидентът на дъщерната на „Росатом“ фирма „Атомстройекспорт“ и директор на проекта „Белене“ Генадий Тепкян. Изявлението му идва месец след като премиерът Бойко Борисов разбуни духовете с фразата си „какво те интересува цената на „Белене“, след като не даваш нито лев“... Livenews
Направо изгубих ума и дума. Не че нямам какво да кажа, но е нецензурно и грозно. Единственото прилично е, че в момента, в който тези стъпят в България, трябва да бъдат претрепани с камъни! Още на летището! На мига!
А хероичният ни, лъжлив премиер, колкото и да се прави на мъжкар пред продавач-консултантките и подмокрените журналистки, и да гледа лошо, е без топки. Или по-точно - оставил си е топките в Русия, за да му ги стискат яко. Нагъл, прост свински цървул! Пфу! Ще се пръсна!
Публикувано от frog and roll в 4/22/2011 12:46:00 сл.об. 15 коментара
Етикети: АЕЦ, бай Бойко, Белене, КВИ СТИ ВИЙ БЕ, нагло, Писна ми, Росатом, хейтър
Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ІV. ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ, Георги Ифандиев
11.04.11 г.
Георги Ифандиев
Епопея на негодниците
КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:
Публикувано от frog and roll в 4/11/2011 06:14:00 сл.об. 17 коментара
Етикети: Георги Ифандиев, досиета, Епопея на негодниците, За архив, Иво Инджев, ченгета