Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ІV. ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ, Георги Ифандиев

 (Б.м.: Аз им говоря и с пръчка да не го пипат този човек, а те си кичат блоговете с него, героизират го, венцехвалят го, купуват му произведението, че и за Човек на годината се опитват да го пробутат. Ех, наивници и слепци... Заради това, след повече от 20 години, сме там, където сме - до под кривата круша. Ето сега - казаха им го.)



Георги Ифандиев

Епопея на негодниците


КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:

ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ

Продължение.

Ах, колко „демократи“! Може би по-точно – „християндемократи“, каквото и да означава това. Все вярват в „доброто“ у бившите и укоряват такива като мен, които не се доверяват на довчерашните партийни другари. Което не означава, че не признаваме правото на редовите членове на БКП да се променят. Но както вече нееднократно имах случай да изтъкна: след като преживеят катарзис и прекарат известно време – минимум пет години – далеч от „челните редици“ на „борбата за демокрация“. Достатъчно се бориха против капитализЪма и за социализъм... Все пак нека спазваме законите. Един от тях постановява: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“[1]

А пък в дефиницията за политическа партия е записано, че това „е свободно сдружение на граждани, създадено с цел да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“.[2] Формалната логика разкрива, че до 1990 г. партийците – членовете на БКП и БЗНС, който бе приел писаната в Москва Програма на комунистическата партия – са били участници в престъпна организация. Следователно са престъпници.

Казват, че нямало колективна вина. Ако група „граждани“ ви срещне и ви извади окото, а следствието не може да се установи кой точно е извършил престъплението, пак ли ще мислите така? И дали ще се съгласите всичко да приключи с някакво извинение и да потъне в забрава? Винаги трябва да помним, че садистите от алчно червената номенклатура вършеха престъпленията си със съучастието на всички членове на БКП и БЗНС. Много от „невинните“ тайно са изпълнявали и мокри поръчки. Някои от тях бяха извадени на светло и какво от това? А не малко нашенци несъзнателно са готови да им обърнат и другата си буза. С престъпниците ли сте? Или съм ви жегнал по болното място ─ вашата собствена семейна история? И не проумявате ли, че тези момчета на болшевизма продължават да изпълняват задачи? Дори когато са предрешени като яростни „антисъветчици“. Точно те са най-големите съветофили – петата колона на Кремъл у нас. Битката е за съзнанието на българите! Вие им подарявате триумфа – на убийците си.

Та тези споменати „архи-християни“ и „баш демократи“, все изтънко и тенденциозно любопитстват дали Иво Инджев е донасял. Или не са чели първата част на тази поредица, или имат къса памет или изпълняват поръчка - досещате се чия. Тъй като още в началния епизод от този обзор припомних „култовото“ признание на „героя“, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков.[3] Пък и за какво друго са го наели, трошили са наши пари за образованието му в Москва, от какъв зор са го командировали зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в... „демократ“?

Инджев се води момче на Първо главно управление на Държавна сигурност, уж външнополитическото разузнаване. Пък колáдил главния правешки зет на тукашна, на местна почва. Правил го в битността си на агент под прикритието на журналист от Секретния отдел на БТА. Дали е топил и други люде у нас? Да надникнем в документите на ония служби, които очевидно са излъгали секретния сътрудник „Ивайло“ с обещанието, че са унищожили архива с неговите дела – кадрово и работно. Някаква част – може би. Но следи все пак са останали.

Моралът на комунистическия „антикомунист“

Когато в края на 1989 г. политическият ентусиазъм на поне половината българи бе във възход, а надеждите сияеха със силата на слънцето, Държавна сигурност се е стараела да се предпази от изненади. Тя е създала псевдоопозиция, но е чула и първите викове „Долу БКП!“ масово да звучат по площадите. Макар и малко вероятно, все пак е съществувала опасност партията да изтърве процесите от своите окървавени лапи. Съвсем скоро, на 26 октомври 1989 г. по нейна заповед милицията бе инсценирала „побоя“ над активисти на „Екогласност“. Колкото да им напишат легендарни биографии. Списъкът на „храбреците“ включваше продукцията на такова превтасало болшевишко тесто, като Соломон Паси и Деян Кюранов, чиито бащи, съответно Исак – активен борец, пратил маса представители на „вражеския буржоазен“ елит на бесилото или зад решетките,[4] и Чавдар – един от идеолозите на ЦК на БКП. Или Александър Каракачанов, син на шумкар, антибългарски терорист, сетне червен генерал-садист... Дали и дисидентските „Макс и Мориц“, дуетът Сугарев – Левчев, не е бил там? Паметта е несигурен източник. Помня, че скритият зад журналистическа карта представител на британските служби Майк Пауър, мой познат, със сигурност е снимал. Счупили му фотоапарата. Така извести BBC още същата вечер. „Непрежалима загуба“!... Това гласяха и бързо появилите се спомени от „славното“ събитие. Никой от политическите затворници на комунистическия режим не е бил забелязан там. Защо ли?

Та още тогава Държавна сигурност, за всеки случай, е искала да насити своята рожба ─ опозицията, на която е надянала „демократични“ дрешки, със свои съвсем доверени лица. Проникването им в „демократичните сили“ е уредено от най-високо място. Например от многото свидетелства отдавна е ясно как противно на мераците му да бъде част от експертите на БКП, впоследствие БСП, маркист-ленинецът Иван Йорданович Костов е внедрен в СДС. Да изреждам ли комунистите Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Николай Василев... Цялото агентурно ято, начело с втория председател на СДС Петър „Бончев“ Берон, най-яростните „антикомунисти“ Костадин „Павлов“ Тренчев, Георги „Николай“ Марков, Петър Дертлиев, Стефан „Николай“ Савов, Филип Димитров, Георги Аврамов, Йордан Соколов... – легион, защото бяха много.

Все по-това време Иво Инджев донася на своя уж бивш водещ офицер. Според Докладната записка на тогавашния майор Иван Димовски, „активно свързаният с група реформистки настроени членове на БКП“ секретен сътрудник „Ивайло“, „е подписал декларация“ за „наложителната подмяна на по-голямата част от състава на ЦК на БКП“. Инджев се опитвал да коригира и насочва поведението на партията-майка:

„По мнение на „Ивайло“, Декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична и предизвикала сериозно напрежение в редовете на интелигенцията. Твърдяло се, че ЦК на БКП и МВР били подготвили специални команди от цивилни лица, наричани „Отряди за защита на социализма“, които били въоръжени и имали за задача при евентуални безредици да действат срещу противниците на партийното и държавно ръководство. „Ивайло“ подчерта, че не е лично убеден в съществуването на такива команди, но слухът за тях се ширел сред опозиционните кръгове. Правели се опасни аналогии с развитието на събитията в Румъния и кървавите действия на силите за сигурност на Чаушеску. Активна роля в разпространяването на този слух играел (задраскано, но разчетено: Петър Берон) от движението „Екогласност“, който е правил изявления по този въпрос и в СМИ[5].“[6]

Ако това не е донос и то натопяващ конкретен човек, здраве му кажете. В този случай и след като ни е известно, че Петър Берон е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Бончев“,[7] става твърде любопитна технологията на ченгесарските интриги. Сътрудниците са се следили, клеветили, навярно без да знаят, че са такива и си въртят кални номера, както се казва на жаргон. „Ивайло“ е служил предимно на Първо главно управление, а „Бончев“ – на Шесто. „Вафла чудна!“, биха възкликнали децата.

Ала работата съвсем не е детска и въобще не е забавна. По онова време истинските антикомунисти до голяма степен се отъждествяваха с „Подкрепа“ и Тренчев. „Синдикалистите“ начело с лечителя на трупове се държаха най-предизвикателно спрямо другарите и използваха най-рязък и откровен език, осъждащ режима и героите му. Това несъмнено привличаше. Кой да знае какво е означавало и що се е криело зад всичко това?...

Какви са били в онези дни „демократичните“ пристрастия на тогавашния комунист и уж свален от отчет секретен сътрудник, настоящия „антикомунист“ Иво Инджев? „В беседата ни „Ивайло“ се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“. Подчерта, че се очаквало формирането на фракция в БКП, в която вероятно ще преобладават представители на интелигенцията.“[8]

Такъв е бил мирогледът на „освободения“ секретен сътрудник „Ивайло“. Да допускате, че е променен, без друга, външна, принудителна причина или заради келепира, е изключително наивно, съвсем меко казано. Такова схващане издава религиозна привързаност. Издигането на комунистическите ченгета, на откровените престъпници, в икони, е съвършена лудост, без извинение. Всяка битка с нея е безсмислена. Най-малкото, защото и децата са наясно: както няма бивш негър, така не съществува и бивш комунист.

По същото това време на всеобщо въодушевление и на зараждане на усещането за свобода, опортюнистите са се възползвали и то по един подъл, но успешен и доходоносен за тях начин. Тогава, в края на 1989 и началото на 1990 година, антикомунизмът е убягвал на Инджев или по-скоро СС „Ивайло“ е странял от него. За морала и светогледа на по-късно обявения за „светъл“ и последователен „антикомунист“ Иво Любомиров можем да съдим по преразказа на неговите схващания, дело на водещия му офицер. Той споделя как другарят Инджев „се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“.“ За кой ли път ченге за ченге донася. Дали не е време бившата червена земеделка и видна представителка на снахите на Политбюро Лили Иванова да замени прочутата си чалга-кантата „Панаири“ с по-актуална ̶ „Доноси“? „Антикомунизъм“ до дупка!...

Като си спомня „неправоверното“ поведение на Станишевия вътрешен министър Румен Петков, вестник „Капитал“ констатира: „В този ред на мисли, след като телевизионното ни минало се прекатурна и застана с краката нагоре, все по-странно звучат думите на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, изречени в ефира на „Дарик радио“ през май 2006 г.: „На тези хора трябва да им се каже: извинявайте, бяхте злепоставяни по некоректен начин“, каза Петков, след като категоричното бе заявил: „Иван Гарелов, Иво Инджев, Венелина Гочева, Люба Ризова, Уляна Пръмова, Поля Станчева, Силва Зурлева не са регистрирани в архивите като агенти на бившата Държавна сигурност.“ Миналото обаче се оказа пълно с енергични призраци, които с пронизителни писъци продължават да крещят мръсните си тайни...“[9]

Съюз на сатаната и антихриста

Журналистка от в. „Демокрация“ свидетелства как друг, но все още официално неразкрит агент на ония служби, представил новия главен редактор на вестника: „По принцип от едно време се старая да пазя хигиена на духа и обикновено сменям канала, колчем чуя или съзра Инджевото лице. Още е пресен споменът от годините във в. „Демокрация”...

Не съм забравила как бившият манекен, извисил се до партиец Асен Агов, дете номенклатурно на ПП на БЗНС (учил и други работи – бел. Л. М.) го доведе и ни трапоса И. Инджев за началник. Тогава Инджев влезе в кабинета, който Панчо [Денев] току що бе напуснал с една чанта лични вещи, и попита от вратата: „А защо тук няма огледало?”, оглеждайки кабинета.

Не му останах длъжна и казах: „Няма огледало, защото теб те е нямало! Сега сигурно ще купят!”

Наистина купиха, за да се оглежда и радва на красотата си началникът на синия печатен орган...

Спомням си как за рождения ден на Инджев, секретарката му събра пари, като чинно отбелязваше кой е дал и кой не е дал, и му купи копринен костюм в цвят пепел от рози...

Тогава минах през фоайето на редакцията, а той ме спря и попита: „Харесва ли ти?” – като посочи дрешката си, с висящ още етикет.

„Да го беше дал на някой сирак абитуриент!” изсъсках аз, като допълних, че не съм дала пари да подаръка му. Признавам бях бясна от пудренето му и от факта, че ангажираше редакционната кола, за да ходи на фитнес...

Спомени...“[10]

Ето го антихристът, съчетан със сатаната. „... Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света...

Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“[11]

Струва си да повторя: Вестник „Стандарт твърди, че: „За работата си Инджев е получавал заплата, сочи справката на комисията по досиетата.“[12] Дали сега пак му плащат за изпълнението на ролята на „демократ“ и „борец против Паметника на Съветската армия“?

За него вицове вече разказват...

Сред младите се намират и хора с отворено съзнание и със здраво чувство за хумор. Вече се връщаме и към позабравения политически фолклор. В интернет се майтапят с медийния Б.Б.: „Иво Инджев изобретил и демокрацията, а древните гърци си откупили патента да я ползват.“ „Когато древните гърци създавали републиката, Иво Инджев видял, че е нещо добро и рекъл: „Да бъде!“ „При генетичен тест било доказано, че демокрацията е рожба на Иво Инджев, но той не е неин баща. Оказало се, че всъщност той е нейна майка, а бащата е някой офицер от Лубянка.“

Също така: „Свободата не ще екзарх, а иска Иво Инджев.“ „Дон Кихот е казал: „Свободата, Санчо, я раздава Иво Инджев.“ „Иво Инджев: „По въпроса за плурализма две мнения не може да има!“ И още: „Когато Иво Инджев раздавал свободата на действие, най-много дал на Феликс Дзерджински, на Хенрих Ягода и на Лаврентий Берия.“ И накрая: „Не търсете свободата, за да не намерите Иво Инджев.“[13]

Жалко за пропилените ни надежди. Екземпляри като „Ивайло“ ги отмъкнаха като пладнешки крадци, пропиляха ги и ги затриха... Като въплъщение на току-що посочената диагноза – съчетание на сатаната и антихриста, нашият „герой“ е описан така: „Позавехналият и вече без едновремешното началническо лустро Иво Инджев, който беше свикнал да работи през кариерата си „началник”, „главен редактор”, „директор в БТА” – става дума за цивилните му ангажименти, а не за тези, свързани с бившата Държавна сигурност, където също се бе водил на отчет, бе поканен от така наречения водещ Витомир Саръиванов в сутрешното предаване на НТВ да направи преглед на печата...

Към края на прегледа на печата Инджев за трети път се върна към починалия [също комунист и агент на ДС] Веселин Бончев, този път, за да удари една мокра целувка на усилията на посланика на САЩ в страната, Дж. Уорлик:

„Според дефиницията на покойния вече цитиран от мене депутат Веселин Бончев в „Труд“, значи американският посланик вряка и се занимава с антидържавен заговор в България...”

Безработният от четири години Инджев, който си измисли легендата, че е бил уволнен от една телевизия с национален обхват лично от президента, за да изглежда по-значим в очите на единия файтон почитатели, бе доста превъзбуден, че го показват на малкия екран и даже сбърка поста на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков, като го понижи в ранг на зам.-министър.

Не вярвам след тези лупинги пред Уорлик Инджев да се сдобие с работа... С американците е така: потупват те по рамото и отминават, който се е подмокрил от потупването остава да си смени памперса.“[14]

Никога не казвайте никога... Често пъти Интернационалът държи на кадрите си, поне докато са му необходими. Не чак толкова отдавна потомствено обремененият комунист, московското ченге Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас. Негова съпруга е „оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.“[15] Обаче американските президенти обичат комунистите и ченгетата, изобщо подчинената им тукашна туземна номенклатура. Същият Бил Клинтън харесваше комунистическия архипрестъпник Огнян Дойнов. (Вж. илюстрацията.) „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца...“

Винаги на удобната страна

Години наред Иво Инджев криеше своя произход и не споменаваше, че родителите на първата му съпруга Регина също са комунисти. Членували са в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) на ГДР.[16] Никъде не отваря и дума за това, че вербувалите го офицери от Държавна сигурност са давали следната превъзходна оценка за него: „Участвал е активно в дейността на ДКМС като ученик, военнослужащ, студент и понастоящем като информационен работник.”

Мнението на отдел „Кадри“ при ПГУ[17] е, че Инджев има положително отношение към органите на ДС, независимо, че не е бил назначен като служител в тях.

По данни на ОР[18] Бузовски от у-ние 06 ДС, имащ отношение към БТА, И. Инджев има необходимите лични и професионални качества за изпълнение на наши задачи зад граница.

Настоящата справка е изготвена по материали от изучаването на лицето за постъпване на работа в ПГУ, както и по кадрови данни по месторабота.“[19]

Инджев все така крие информацията, която се съдържа в друг документ, съставен при вербуването му за секретен сътрудник. Тази поредна Докладна записка за кой ли път разкрива неговия морален облик и мироглед. В нея се споменава, че той се е съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност, когато: „Официално все още не било обявено изпращането му в Ливан...“

По-нататък старши-лейтенант от ДС Иван Димовски, настоящ преуспяващ „бизнесмен“, е подчертал: „Инджев не показа очудване при споменаване на службата, което показа, че разбира характера на интереса ни. По-нататък в хода на беседата заявих пред Инджев, че съм в течение на отношенията му с нашите органи и обстоятелствата, поради които не е бил назначен на работа при нас. Споменах, че в разговор с мен др. (задраскано, но разчетено: Арабаджиев), с когото той е контактувал по времето, когато е бил наш стипендиант, се е изказал много положително за него и че нашите органи продължават да го считат за човек, на когото гласуваме пълно доверие. Инджев заяви, че продължава да се счита морално свързан с нашата служба, независимо, че не е постъпил на работа при нас. Зави, че причините за това, както вероятно зная са от личен характер. Подчерта, че когато се е решавал този въпрос службата ни е проявила разбиране и му е дала възможност да се свърже с настоящата си съпруга, за което ни е задължен...

... Инджев заяви, че е готов според силите и възможностите си да „се постави на наше разположение“...

След като по същество имах съгласието на Инджев за сътрудничество накратко по негово желание очертах въпросите, по които очаквахме съдействието му, а именно изясняване на интересуващи ни политически и други въпроси касаещи Ливан и региона като цяло; изясняване характера на интересите на определени местни и други чужди граждани към наши сънародници на работа в Ливан, придобиване на данни за интересуващи ни учреждения и лица и др. подобни задачи. От страна на Инджев реакцията по изброените задачи беше делово „съгласен съм, че при желание това е във възможностите на всеки наш гражданин зад граница и вярвам, че със съответната ваша помощ и насоки ще мога да се справя с тези задачи“.“[20]

Без бой бъдещият секретен сътрудник „Ивайло“ е поел ангажимент да „придобива данни за интересуващи ни учреждения и лица“, които „интересуват Държавна сигурност“. С други думи Иво Инджев е приел да слухти, да регистрира, да помни и да донася. Офицерът-вербовчик е заключил с мнението си: „Другарю началник, считам, че в лицето на Иво Л. Инджев службата ни, след съответната подготовка, ще разполага с надежден и добре запознат с въпросите на Близкия изток сътрудник. Предлагам Иво Инджев да бъде зачислен в сътрудническия апарат на ПГУ-ДС и му бъде извършена оперативна подготовка за изпълнение на наши задачи... Сътрудникът да се води под псевдоним „Ивайло“.“[21]

Речено, сторено. Момчета като И.Л.И. винаги крият в ръкавите на тужурките си по една „Берлинска стена“ или мавзолей. И щом се наложи, ги взривяват с лекота, на която и червеният земеделски „валяк“, Евгений „Татето“ Бакърджиев, може да завиди. Днес „Ивайло“ е „Антикомунистът“ и „Демократът“ – Той е. Какво пък: „Демокрацията не си ляга преди Иво Инджев.“... Само че „бащата на свободата“ все така спотайва факти от своя живот и ченгесарското си творчество. Например, че е преминал не едно обучение. Това му е позволило да прави кариера и като платен нещатен сътрудник на Държавна сигурност. В една от поредните справки за него четем, че затова е бил „наш 094 СС“, но след „продължаване на обучението му на място“ се е „доизградил като наш 637 сътрудник“.[22]

Нямам представа какво означават ченгесарските съкращения. Обаче оставам с впечатлението, че съвсем не са маловажни.

Следва.

ПОСТФАКТУМ: В неделя, 6 март 2011 г. станахме свидетели на поредната ченгеджийска седянка. Агентът Емил Кошлуков[23] изкъпа изцапаната с кръвта на невинни жертви на комунистическия режим мутра на духовния им палач Петко Бочаров. Дори Любомир Левчев би могъл да завиди на Кошлуковото навеждане пред дъртия агент с многото агентурни псевдоними. Беше изключително срамна сцена...

Моята битка е по-самотна и навярно многократно по-безрезултатна и от „Войната на Мърфи“. Бочаровци, Инджевци, Тома-Томовци и останалите най-активни медийни бойци на комунизма, които бяха най-активни на фронтовете на пропагандната война срещу българския народ, водена от комунистическия режим, са в ефирните телевизии и радиостанции със стотици хиляди зрители и в многотиражните вестници. „Форумът“ е чудесна и почтена медия. Но за да разберете до колко хора достига тя, разделете броя на посещенията на моите статии поне на две... Битката прилича на библейската приказка за Давид и Голиат. Трагичното е, че точно това допада на „широките народни маси“ и ни обрича на изчезване като народ. Спомнете си как официално бе обявено, че за десет години сме намалели с 600 000 души. Истината е двойно по-страшна.

„Се лафиф“, както казват французите от Кондофрейската селищна система.

---

[1] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37, София, 5 май 2000 г.

[2] Закон за политическите партии, обнародван в „Държавен вестник“, брой 28, София, 1 април 2005 г. (Измененията и допълненията в него не засягат тази дефиниция.) Подч. мое.

[3] Вж. „Иво Инджев: Клепах Батето пред Живков за афери с оръжие и наркотици!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 2 юли 2009 г.,  в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „демократи“ – Част І – Иво Инджев – Подлецът се ражда“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, петък, 11 февруари 2011 г.

[4] Исак Соломон Паси е бил съдебен заседател в някои от съставите на т. нар. Народен съд. По спомени на съвременници се е проявил като един от най-злите унищожители на истинския български елит. Възпитал е и децата си в същия българофобски и антихристиянски дух. От 1952 до 1993 година преподаваше марксизъм- ленинизъм. През 1993 г. в знак на протест срещу жалкия „декомунизационен“ закон „Панев“ другарят Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите. (Вж. напр. Иван Гранитски – „Исак Паси - човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения“, „Монд дипломатик“, София, неделя, 1 април 2007 г.)

[5] Съкращение от „средства за масова информация“.

[6] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[7] Вж. Решение № 14/ 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, отнасящо се до лица по чл. 3, ал. 1, т. 2 – народни представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание

[8] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[9] Ирина Ценкова ― „Двойно дъно 2: Какво всъщност са правели журналистите-агенти на ДС в телевизията“, в. „Капитал“, София, 5 декември 2008 г. Подч. мое.

[10] Люба Манолова – „Ех Инджев, защо ти трябва да ровиш паметта на още непогребаните мъртви?“, „Хроники“, lubamanolova.info, сряда, 28 Юли 2010 г., online: Подч. мое.

[11] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Подч. мое.

[12] „Бащата на „Аспарух“ излезе агент на ДС: Феникс, Вихър и Кристофор били сред медийните шпиони“, в. „Стандарт“, София, четвъртък, 9 октомври 2008 г.

[13] „Някои факти за Иво Инджев“, Блог „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“, местоположение не е посочено, 15 юни 2010 г.

[14] Пак там. Подч. мое.

[15] Паола Хюсеин – „Незабравени в мрежата“, в. „24 часа“, София, петък, 22 януари 2010 г. Подч. мое.

[16] Вж. Строго секретно! Справка относно: Иво Любомиров Инджев, изготвена от ст. Разузнавач, отдел д1 ДС, ст.лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., №1, Изп. 04/8100, нап. Тороманова – 6051 а, София, 17.06.83 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[17] Съкращение от Първо главно управление (на Държавна сигурност).

[18] Съкращение от „оперативен работник“.

[19] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[20] Докладна записка относно: Проведена вербовъчна беседа с Иво Любомиров Инджев, кореспондент на БТА в Бейрут, изготвил: ст. Лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., № 1 – КД „И(в)айло“, Изп. 04/8100, липсва дата, стр. 2-3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.

[21] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[22] Приложение № 1 към Пасаж № 5, Писмо № 9 от Кондов от 19.10.1983 г. по раздела на Соколов; Справка относно: 094 СС „Ивайло“ – 14 Иво Любомиров Инджев, стр. 2, първия екз. Унищожен (подпис), в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[23] Вж. напр. „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 март 2009 г.

Още от Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ІV. ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ, Георги Ифандиев

Ченгесариада

Прибирам постовете на Наталия за един основен, болезнен, проспан и изтъркан за българското общество проблем - ДОСИЕТАТА НА ДС. Плюс туй, премиерчето ни, този гьонсуратски Мишок-рокер от Марс, заяви, че само откачалките се били интересували от въпроса (или нещотаковабеше), което автоматично го прави изключително важен, дори и да не им дреме на четящите.

Мнението на Наталия се припокрива почти на 100% с моето, но аз не мога да го кажа така хубаво и съм благодарна на авторката. :) Тя е безмилостна, аз - също. Още съм далечко от наближаването на петдесетте и на практика съм от следващото, почти пряко незасегнато поколение (казвам "почти" - вж агент Иван), но достатъчно близо, за да помня, разбирам и не прощавам, пък и действителността ни, точеща се вече 20 години, не ми позволява да мисля другояче. Ами че ние сме си още там, от където уж тръгнахме в края на 89-та, приятели и съседи! Не съм носталгично настроена към детството и младостта си, че да се умилявам от този факт, много благодаря за който. Напротив - половината ми живот е затрит в това безвремие и не съжалявам за него. А Серьожката, и той от моето поколение, нека си се прави на улав, защото така му е удобно на комунистическото изчадие, но да не ни взема нас за такива. Няма Инджев, няма Минджев, да не ми се прави на блудния син-баш демократ. Има агент на ДС. И още хиляди като него!

Иначе, извън булгаристанския Абсурдистан, в който сме, личният ми живот си е хубав, но защото аз си го правя такъв и му се радвам, и не дължа никому благодарности и обяснения, освен на семейство и приятели. :) Съвсем по друг начин стои общественият живот, в който всички сме затънали като в Дантевото тресавище и не всички намират в себе си сили и причини да го разделят от личния, което е зле за тях. Наистина е зле, но сами са си виновни. Щастието е нещо лично, просто трябва да го намерим в себе си и в близките си, защото навън, от чужди, няма да го получим - уверих се, здравата ни работят от всички страни. Така са ни поставили бащите, синковците и внучетата комуняги. И личната им собственост - мръсниците ченгета. Това е положението - или вътрешна емиграция, или нещастие и депресия, или умишлена забрава. Не, не завиждам на младите, които не знаят - незнанието не е хубаво нещо, а невежество. Прочее сега, предизборно, ми изскачат с лозУнги да променим нещата. Да ги променим С КОГО бе?!?!?! КОИ, КАКВИ МИ ПРОБУТВАТЕ?! Ама че предложения... Btw, това е друга тема, изискваща обстойно разнищване, вероятно някой ден, когато пак ме стегне чепикът. Но животът е хубав и не позволявам на никой синковец, който и да си въобразява, че е той, да ми го трови повече от неизбежното. Дарявам го с презрение и пренебрежение. Каквото било-било, никой да не разчита, че ще ме впрегне повече да работя "за каузата", която се оказва негова лична. И аз си имам лична кауза - душевното спокойствие и чистата съвест. Радваме се на сравнително добро здраве, свързваме по някакъв начин двата края, рокът е универсална институция, книгите няма да ми избягат, щъркелите пристигнаха, дърветата цъфтят, навсякъде ми е цветно и зелено, орехът върви твърде добре, а скоро и лятото ще е тук - няма къде да ходи просто. Не се оплаквам. :)

Нещо се поотплеснах, но на кого му пука. :Р Да се върна към замисъла си де. :) Всичко в нета може неочаквано да изчезне така, както се е появило, било поради технически, било поради чисто субективни причини. Материалът на Наталия е голям и леко стряскащ с размера си, но за това пък много впечатляващ и държа да си го имам, току виж се е затрил при източника.

От тук Ето го:

"... ако някои от нас, наближаващите петдесетте, не са в списъците, то е защото не са ни ,,поканили”.

Коментар от: free listener | октомври 9, 2008, 21:20

Из личния блог на ДС агента Иво Инджев

Инджев, ти, разбира се, си опасен човек. Една многоглава хидра, при която на мястото на всяка отсечена глава порастват нови три. Такива като теб има много, и кой знае защо, всички те бяха внедрени именно в демократичните ни редици. Но много по-опасни са онези, които пишат под "мъжкарските" ти самооблажавания по-горе. Това са вечно блеещите "осанна" овце, заради които и до днес България е управлявана от червени кланове.

Не си ми интересен. През тези години видях какви ли не като теб. Преживях катарзисите на ченгета от всякакъв вид и калибър. Сополите на ченгето Коритаров. Десетките предателства на близки до мен хора, които смятах за съмишленици и приятели. Ще преживея и твоите поредни самооблажителни гърчове.

Знаеш ли какво обаче. Много повече от катарзисите на пъчещото се "ченге-мъжкар" ме интересуват тези, които не са имали дългия списък на твоите назначения. Чийто глас не се чува и до днес заради гласовитости като теб. Да се криеш зад гърба на децата си е срамно и гнусно, техните гърбове са прекалено тесни за тази цел. Коритаров и той така умилостивяваше тълпите навремето.

О, назначени геройо и борецо срещу лошите комунисти, нека закичат с медали гърдите ти като тези на Леонид Брежнев. Ние, които нямаме нито твоето минало, нито твоите постове, ще продължим да мълчим, защото от такива наглеци като теб нашето време по тези сатурнови български земи никога няма да дойде. Но нали си се поразмножил като селски бик, има кой да ти плаща един ден греховете. Бъди спокоен, няма да ви се размине.

Коментарът ми е публикуван.

.........................................

(Този мой коментар не беше допуснат от ченгето Иво Инджев в блога му. Със сигурност има защо. Не е изненада, че се е сврял като в миша дупка в собствения си блог и като Цербер пази там да не се промъкне много-много отрицателна информация за него. Препоствам го тук, за да се види истинското лице на ченгетата и техният плъхов "героизъм").

Няколко от многото митове на ченгетата, с които се манипулира обществеността днес:

1. Ченге съм, но професионалист. Никакъв професионализъм, добит като ченге, не може да бъде това, за което иска да се представи. Професионалистът е преди всичко независим човек, а едно ченге си остава до края на живота си зависимо от миналото и господарите си.

2. Признах си предварително, че съм ченге, това ме оневинява. Едно признание може да смекчи донякъде вината, когато става дума за даване на смъртна или доживотна присъда. Но ни най-малко не може да оправдае едно кариеристично минало, постигнато с лъжа. Особено когато всичко това довежда до колапса на организациите, в които си се внедрил посредством тази лъжа. Виж за справка днешното българско “Дясно”.

3. Нашият народ бързо прощава. Не, не прощава нито бързо, нито лесно. Българският народ, колкото и някому да не се харесва това, е народ на моралните решения. Последните 20 години красноречиво доказват това. Липсата му пред избирателните урни показа, че той не е готов на копромиси. И иска чисти политици и медии, с ясно настояще и минало.

4. Криенето зад гърбовете на собствените деца умилостивява тълпата. Само донякъде я умилостивява. И предимно баби с внучета и млади мамички. За професионалиста такъв аргумент е нищожен.

5. Преданото служене на десните сили след Десети ноември 1989 г. измива позора от миналото. Не, не го измива ни най-малко. Напротив, засилва усещането за отвратителен цинизъм. Особено когато предишната ти кариера се дължи на срамен факт като служене на терора и насилието, а последвалата – на скриването на този факт. Когато става дума за проява на милост към грешника, е едно, а когато тази милост му осигурява кариеристичен възход за сметка на други, които не са носители на неговия позор, е съвсем друго. Второто се нарича кадесарска свинщина.

Който иска, може да продължи. Аз бях дотук.

..............................................

Какво има да говорим, гутенберг бей, когато ченгето Иво Инджев по стар кадесарски навик пресява информацията тук, като оставя само положителната за себе си. Знам, че и този ми постинг няма да бъде пуснат.

Нямай грижа за мен, аз съм далече от мръсните ви и с неизрязани нокти лапи. Достатъчно е, че съсипахте семейството ми в концлагерна България. Да, тъкмо тези, на които тук безмерно се възхищавате.

А постингът ми ще види все пак бял свят, разбира се, с коментар, че е изтрит от блога на ченгето Иво Инджев. Те са специалисти в обработката на информация в тяхна изгода, добре са обучени на тези хватки "професионалистите".

Вашият коментар чака да бъде одобрен.

........................................

Вечна му памет и на това ченге! Щом само панагерици пуска за себе си, трябва отдавна да е умряло. Блогът му прилича на току-що намазана с перкетин танцова площадка.
Колко много си приличат наемниците: Калчевци, Коритаровци, Дамяновци, Инджевци, Лисичевци, Хиеновци и техният възторжен овчи слугинаж. Мисля дори, че повечето вазелинени коментари в блога си Инджев си ги пише сам. Те винаги са били и са ЦАРЕ НА МАНИПУЛАЦИЯТА!"


"От написаното там, а и под другите самооблажителни пъчения на агента на ДС следват обаче няколко ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНИ извода за обществото ни:

1. Всички сме еднакво виновни, защото и ние сме били чавдарчета, пионерчета, комсомолчета и пр.

Без да се прави разлика, че такива сме ставали автоматично и без право на избор. Но с агентурното минало в ДС и членството в БСП (тези две членства по правило се взаимоизключваха!, не можеше да си едновременно и господар, и наемен слуга) човек се сдобиваше САМО И ЕДИНСТВЕНО по личен избор и поради доказани качества и склонности на характера.

2. Никой не е извън кюпа, защото е живял в комунистическа България и не е протестирал.

Едно е да не протестираш от страх за живота и хляба си и да отстъпваш на манипулаторите, СЪВСЕМ друго е да принадлежиш към репресивния апарат на онези, заради които всички останали са лишени от достоен човешки избор в живота си.

3. “Ако някои от нас, наближаващите петдесетте, не са в списъците, то е защото не са ни ,,поканили”.”

Това, разбира се, е отвратителна лъжа. В ДС бяха канени само онези, за които се знаеше, че могат да се поддадат на подобен вид обработка. Това бяха все беозгледни кариеристи, завършени егоисти, алчни хора с опетнени с доносничество биографии, склонни да пренебрегват човечността заради добруването си. Такива с доказано отсъствие на етика в себе си и проявена системна слабохарактерност. Имаше и изключения, разбира се, никоя система не е безгрешна. Но тези, на които е предлагано сътрудничество, трябва сериозно да се замислят защо това е станало и поради точно какви техни “качества”. ДС никога не би си позволила да си губи времето с хора, за които се знае, че не могат да бъдат манипулирани и притежават чувство за собствени чест и достойнство.

4. Не са виновни ченгетата, а онези, които са издавали заповедите им.

Нищо подобно. В случая на ДС и БКП става дума за организми, намиращи се в абсолютна симбиоза, всеки от които не може да преживее нито миг самостоятелно. Няма тоталитарна партия без репресивен апарат и няма репресивен апарат без ръководеща го партия от тоталитарен тип.

5. Ченгета като Инджев, Коритаров, Иванов и пр. са професионалисти.

За какъв професионализъм може да става дума в случая?! Ясно е, че каквато и информация да е била подавана от такива като Инджев, до аудиторията тя е достигала във вида, удобен на управляващата тоталитарна партия. Дали си журналист-международник или кореспондент на многотиражка беше все едно, на едни и същи идеологически ограничения си бил подложен и в двата случая. Тогава какво оправдава продажността на такива като Инджев, които след подписването на декларация за сътрудничесво с ДС са имали същите професионални права и свободи, като един кореспондент на многотиражка в селска община от градски тип?
Разликата е била само в едно: във ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО. Предателството в несвободното общество се заплаща винаги ОТЛИЧНО, за разлика от обикновеното, недекларирано и често принудително служене под идеологически хомот."


"Както и предполагах, последният ми коментар, разкриващ манипулацията в блога на Инджев, също не беше публикуван. Нищо, експериментът си заслужаваше усилието.

НЯМА БИВШЕ ЧЕНГЕ!"

"6. Има "добри" и "лоши" ченгета.

Добри и лоши хора има, разбира се, но това не е критерий, по който тъкмо ченгетата могат да се класифицират, защото в случая не става дума за морални категории, а за служебна дейност. Тя може да се върши добре или зле, но самият факт, че е извършвана от определени хора, говори в техен ущърб. Дори ако Инджев не е писал доноси, той със сигурност е допринесъл с дейността си за закрепването на една диктатура. За неравнопоставеността на гражданите на нашата държава пред законите, като е осигурявал тила на номенклатурата за сметка на беззащитието на обикновените й поданици. Самата му служба след Десети ноември като шеф на БТА поставя под голямо съмнение коректността му, защото БТА е такова възлово място, откъдето става преразпределянето на информацията към другите звена на медийната система. Известно е, че който държи БТА, той държи информацията. А който държи информацията, той държи страната. Самото допускане на човек, обвързан със Службите, на такъв отговорен пост, вече говори за липса на добра политическа воля у управляващите. Неприетият закон за лустрацията доведе до това България днес наистина да се превърне в троянски кон на Русия в ЕС.

7. ДС е избирала най-способните сред нас, за да ги включи в редиците си. Това е причината те да дойдат на власт след "Промяната".

Това твърдение също не е вярно. Най-добрите сред професионалистите си оставаха именно в своята професия. Те не разполагаха нито със сили, нито с време, за да вършат дивотиите на ДС, нито имаха онази необходима криминална енергия, за да репресират различните. Знае се, че дарбата е щедрост, тя раздава онова, което й е дадено на самата нея. За ДС агенти се избираха хора посредствени, но кариеристи, които не могат да направят кариера с почтени средства. Между тях има и по-способни, и по-малко, но всичко се движи винаги около средната линия. Изключенията са малко и само доказват правилото. Освен това никакъв професионализъм не може да оправдае идването на власт на подобни хора в условията на демокрацията, за които те нямат никаква вътрешна подготовка.
Пък на власт те дойдоха чрез кражба и грабеж, не чрез способности.

8. ДС агентите знаят повече от нас, били са вътре в нещата и затова трябва да управляват страната по време на Прехода, докато останалите хора се научат на демокрация.

Това е едно от най-големите безумия, разпространявани под сурдинка тук и там, и винаги анонимно, разбира се. На ченгената не им е специалност да управляват демократичните процеси, тяхната специалност е да им пречат всячески и да ги задържат. Те само това са учили и само това знаят.

9. Тези, които съсипаха страната, те трябва да я изправят.

Виж за справка точка 8. Страна не се изправя с терор. Не се изправя с грабеж. Не се изправя с лъжа и прикриване на истината. Ако беше възможно, сега България щеше да е процъфтяваща държава. Да оставим факта, че за едно ченге мисълта да гради нещо чуждо е непоносима мисъл, защото то е научено да служи единствено на себе си и на системата, която подпомага това. Тъкмо такива са основните характеристики, поради което то е било разпознато и вербувано от водещия си офицер навремето.

10. На хората не им трябва истина, а хляб.

Човечеството има един изключително лош навик. Веднага като си осигури хляби, да започва да рови за истината. От този навик е трудно да бъде отучено, освен в случаите на предприемане на недемократични мерки спрямо подобен навик. Това беше възможно в миналото за сраснати с държавата структури като ДС, но днес е приоритет само на мафията, срещу която държавата нормално трябва да се бори с всички сили и средства.""


"Повечето автори, които изследват структурите и делата на Държавна сигурност в управлението на страната, започват винаги от създаването на Шести отдел в Шесто управление, или така наречената политическа полиция, през 1967 г., защото смятат, че тя е причината за повечето репресии в България. Всъщност Живков е използвал цялата структура на Държавна сигурност за личните си цели. Още от 1944 г. репресивните органи лягат в основата на цялата постройка на тоталитарната държава. Мнозина все още си спомнят за лагерите и терора на ДС до 1960 г. Изграждането на репресивния апарат, подчинен единствено и само на Тодор Живков, наистина започва след решението на ЦК на БКП от 18 декември 1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Година по-късно със заповед 3728 от 17 ноември 1967 г. Шесто управление става факт като част от Комитета за държавна сигурност. Това е реакцията на Тодор Живков срещу зачестилите брожения срещу властта му. Още през 1960 г. седмина антифашисти и членове на БКП пишат писмо до Централния комитет, в което критикуват политиката на Тодор Живков. Групата на седемте е разбита и изключена от партията. Пет години по-късно следва заговорът на Иван Тодоров-Горуня, чиято цел е свалянето на Живков. След разкриването му Горуня се самоубива, а останалите участници в него - ген. Цвятко Анев, ген. Любен Динов, Цоло Кръстев са арестувани. Според съветника на Тодор Живков Нико Яхиел “важно събитие в процеса на укрепването на едноличната власт на Тодор Живков е заговорът, организиран от Горуня... Това е най-силната организирана съпротива срещу него и личната власт в цялата му политическа кариера. Тя му предостави удобен повод да се избави от редица отговорни дейци, критично настроени към него, и да направи кадрови промени, които да улеснят засилването на връзките между партийните органи и органите на Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност”. След заговора на Горуня през 1968 г. възниква втори заговор, оглавяван от журналистите Борис Темков и Михаил Докторов.

Политическата полиция, или 6-и отдел на Шесто управление, е трансформираният 13-и отдел на Второ главно управление в Държавна сигурност (контраразузнаването), който се е занимавал с “борба с идеологическата диверсия , контрареволюционни, националистически и др. прояви”.
“Трийсет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никого не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите за сигурност, пише в книгата си “Вторият етаж” Костадин Чакъров. Хората, които крепяха тази система и ръководеха нейния въоръжен юмрук, бяха армейски генерал Добри Джуров, генерал-полковник Велко Палин и Мирчо Спасов. Те разгромиха вече коментирания заговор и изгониха от МВР стотици офицери през 1966-67 г. В органите на МВР почти 20 години Мирчо Спасов беше зам.-министър. Нему беше поверена оперативно-агентурната дейност и той се отчиташе лично на Тодор Живков. Мирчо Спасов всъщност беше човекът, който сменяше министрите на вътрешните работи и притежаваше целия контрол над министерството.”

За мрачната роля на Мирчо Спасов - заместник-министър на МВР от 1957 г. до 1983 г., когато се пенсионира като първи зам.-министър на вътрешните работи, се изписаха много неща. Вече е известна ролята му за лагерите през 50-те и 60-те години. Но малко е известно, че той играе основна роля в ликвидирането на заговора на Горуня. Според свидетели навремето Мирчо Спасов дълги години е главен екзекутор на системата. На него Живков поверява всички операции, свързани с разгрома на политическите си противници, и дела с по-особен характер."

Още от Ченгесариада