Цитати

-“Поради важността на този източник на енергия светът може да понася всяка година по една злополука с размера на Чернобилската” – Ханс Бликс, Генерален секретар на Международна Агенция за атомна енергия(МАЕЕ), Le Monde, 28.08.1986г.

-Р. Овч. ще гласува ЗА! След което ще бръкне в джоба ти!

-Станишев ще гласува със ЗА! Докога НЕ-българи ще вземат решенията???

-Доган и Местан ще гласуват със ЗА! А ти?

-Не агитирам. Само казвам, че всеки е свободен да си купи газов пистолет за утре (б.м. - неделя)!   

-Това беше през 2007 г. - ДОРИ в Козлодуй не искат собствения си ядрен БОКЛУК!

-Страната е категорично НЕ, защото ГЕРБСП е неизгодно!

-Референдумът е временен...

-Точно в момента по структурите на ДПС в България се свежда решението "отгоре" да се гласува "ЗА" на референдума в неделя!!!

-Този референдум се оказа такава хавра, правителство, парламент и цик убиха идеята за демократичен вот!

-затова - ПИШЕТЕ, СПОДЕЛЯЙТЕ, АГИТИРАЙТЕ, КОМЕНТИРАЙТЕ, ПУБЛИКУВАЙТЕ, ПРАВЕТЕ ВСИЧКО СРЕЩУ БОКЛУЦИТЕ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ!

-Да видим дали ще спечелят ТОЗИ референдум: на Словото срещу Милиционерската палка!

-На изборите през 1990 г. "поколението на статуквото" срути бъдещето на децата си и предреши провала на прехода, демокрацията и свободата в България. Плодовете на този избор берем днес. А мнозина от тези, които гласуваха за статуквото, си отидоха от този свят огорчени и озлобени на "демокрацията", без дори да разберат, че ерзацът, в който изживяха края на дните си, беше плод на техния собствен глас!
В неделя всички ние ще сме в позицията на "поколението на статуквото"! Ние ще решаваме живота на децата си, на техните деца, на децата на техните деца... Без да ги питаме дали искат да живеят със заплахата на ядреното статукво! При това дори ядрени експерти и поддръжници признават, че нови мощности не са ни необходими в следващите 20-30 години! А тогава ще има нови технологии, нови решения, нови възможности за избор...      

С любезния дисклеймър :D на Петко Ковачев.

П.П. А на Флорънс лоши хора й спряха тока и се хвърли от високо, горкото момиче. 



 

Още от Цитати

Софка, Мофка и прочие

По никакъв начин не се чувствам представлявана от Софка, премиера, президента или който и да е друг, така че изобщо не ми дреме от разните му там измислени и сополиви драми.

Всеки отговаря лично за простотиите си и излагациите "пред чужденците", а също и тези, които са го пратили там. Не съм от тях. :P

Още от Софка, Мофка и прочие

!!!

Пребиването на Петър Петров с пръчка се отлага за неопределено време. От мен да мине, умилостивена съм.  :D

Снимка

Още от !!!

Йиюхууу!!!

Но все пак промоутърите да пукнат! Само че след 8.VІІ. :P

Още от Йиюхууу!!!

Обяснение на вот (по този, онзи, трети, пети блогъри)

Не, няма вот. И никой не е длъжен да го дава и да се обяснява за това - гузен негонен бяга.  :P

Още от Обяснение на вот (по този, онзи, трети, пети блогъри)

Да забърша малко паяжините

...от блога. :)


 Препекох се прилично.

Качих 2-3-4 килограма, не знам точно, но и на кого му пука... :P

Купих си щастливо "Вариант 13" на Ричард Морган, обаче още  съм в издирване и на "Сразени ангели" на същия автор. Някой има ли да каже нещо по въпроса? А?

Въпреки че писках против Фейсбук, сега постоянно клеча в него. ~:> Но отказах "приятелство" на пряката ми началничка - няма нужда да ме наглежда и там, хайде холан.

Изгледах всичкото "Д-р Хаус", "Двама мъже и половина" и "Американски чопър". Много ми хареса филмът за младия Яо Мин. Чудя се кога ще започне новият сезон на "Декстър". Взех да се позаглеждам по бразилските сериали на ТВ "Романтика", че дори и по "Дързост и красота" (гонят къде 3 000 епизода), хехе. =)) Бе изобщо съм го ударила на телевизионно зяпане.

 Щъркелите още се събират, а отпускът ми свърши.

Ако ще и каруца да подкара, Шумахер е най-големият!!! :D


Нефтозаводът си вони, съвсем в духа на българосъвецкатадружба.

Бавно и полека мръсниците реабилитират бай Тошо, вся остальная и "светлото ни социалистическо" минало. Картаген няма начин да бъде разрушен - наясно съм. По този случай имам проблем и с пиарката на Светльо Витков, който ме загуби като протестиращ избирател.

Синята коалиция се спомина титанично срамно, ужасно шумно и напълно очаквано, само дето по места още не го знаят. Вечна й памятъ. Амиииннн.

От Биволъ здравата са захапали крачола на Бойко Б., направо му разказват играта. >:)






 Limp Bizkit извадиха убийствено парче, просто не мога да спра да го слушам. \:D/






Та така... Ами това е - скука. :)


Картинката е от UnicusBulgaria.

Още от Да забърша малко паяжините

Е няма

 ... такава мадама! Извънземна. И групата е перфектно яка. Както казах на едно друго място, след нея можехме да минем и без Моби. :) 












Само басовете да не ме блъскаха така в пикочния мехур, а едно детенце чак го заболя зъб... :)

Още от Е няма

Тръгнах

Още от Тръгнах

За вегани-стръвници

 картинка




Е няма такова екстремно готвене!  =))

 ...Now it's time to cruch... the peanuts!...

Още от За вегани-стръвници

Акапела и гърмяща змия

Все му забравям името на това парче и го откривам трудно. ~:> Крайно време е да си го прибера тук, за да не ми се налага повече да го търся.





Айде още едно, така както сме тръгнали. :)

Още от Акапела и гърмяща змия

Честит петък!

Ала-бала, това-онова. :D

Джаберуоки

Бе сгладне и честлинните комбурси

тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите

и отма равапсатваха прасурси.


«От Джаберуока бой се, сине мой!

От нокти хищни, зъби що раздират!

От Джубджуб бой се птицата и крий,

та зракът мощни да не те съзира!»


Той грабна своя остър меч в ръка

и дълги дни врагът заклет иска,

възправен сред безмеждната гора,

замислен край митичната река.


И както той замислено стоеше,

ей Джаберуока с огнени очи

цвифейки във леса довтасал беше,

рикае, мята снопове лучи.


Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!

Свистеше мечът остър в синий вдух.

Остави звяра мъртъв да лежи,

препусна бързо коня остроух.


«Уби ли Джаберуока, сине мой?

Ела в прегръдките ми, храбра младост!

О, славен ден, охей! Охей! Охой!»

Той скачаше и цвифеше от радост...


Бе сгладне и честлинните комбурси

тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите

и отма равапсатваха прасурси.

Луис Карол

Превод Стефан Гечев 

Още от Честит петък!

Хххааааааа!

Няма да ми се размине и тази година! 

Няма начин да пропусна толкова дърти разбойници на едно място!

:D :D :D

Още от Хххааааааа!

Тори Еймъс

Покрай темата на batpep се сетих за една мацка, която много харесвам - Тори Еймъс. Тя е от малкото изпълнители, притежващи много висока класа. :)


Приятно слушане (и гледане). :)
картинка

Bachelorette

 

 

Iieee

 

 

Mr Zebra

 

 И черешката, разбира се -  Cornflake Girl

 

 

П.П. Айде и едно друго за Ламота, по случай случката:

Още от Тори Еймъс

Колкото да не е без хич

... че взех да получавам критики заради безидейния си мързел. :)

Айде малко тематична музика.

Альо, Цветанов, отваряй си ушите добре - тука има дроги. :D

   картинка

Electric Six - "I Buy the Drugs"




John Lennon - "Cold Turkey"

Thin Lizzy - "Opium Trail"

Eric Clapton - "Cocaine"

Още от Колкото да не е без хич

Маркес отново

... в България, благодарение на издателство "Лъчезар Минчев". Това си е събитие, от където и да го погледнеш.

Честито ни! :)

ТУК

***

Из "СЛЕДАТА ОТ КРЪВТА ТИ ПО СНЕГА" (Маркес, Габриел Гарсия. "Дванайсет странстващи разказа". Лъчезар Минчев, София, 1993)

Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената й кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната заплата на целия граничен гарнизон. Колата караше мъжът й Били Санчес де Авила – една година по-млад от нея, почти толкова красив, със сако на шотландско каре и спортен каскет. За разлика от жена си беше висок, атлетичен и имаше железните челюсти на кротък наемен убиец. Но най-силно биеше на очи сребристият автомобил, който лъхаше на див звяр. Подобен не бе пресичал тази бедняшка граница. На задната седалка бяха натрупани съвсем нови куфари и много неотворени пакети с подаръци. Виждаше се и тенор-саксофонът, голямата страст в живота на Нена Даконте, преди да бъде покосена от безпощадната любов на своя млад ваканционен приятел.
Когато митничарят върна подпечатаните паспорти, Били Санчес попита къде могат да намерят аптека да се погрижат за пръста на жена му и той извика срещу вятъра да попитат в Ендая, от френската страна. В Ендая митничарите бяха насядали по ризи около масата в задушната, добре осветена стъклена караулка, играеха карти, топяха залци хляб в купички с вино и стигаше да зърнат размерите и модела на колата, за да им направят знак да минат спокойно във Франция. Били Санчес натисна няколко пъти клаксона, но те не разбраха, че ги вика, а един отвори прозореца и изкрещя по-яростно и от вятъра:
– Merde! Allez-vous-en!
Тогава Нена Даконте слезе от автомобила, сгушена в палтото си, и попита на съвършен френски къде има аптека. С пълна уста с хляб митничарят отговори по навик, че това не е негова работа, особено в такава буря, и тресна прозореца. После се вгледа внимателно в момичето, което смучеше наранения си пръст, обвито в сиянието на естествения визон, и, изглежда, я взе за вълшебно видение в ужасната нощ, защото тутакси смени тона. Обясни й, че най-близкият град е Биариц, но посред зима и при този зъл вятър сигурно няма да намерят отворена аптека преди Байон, малко по-нататък по пътя.
– Нещо сериозно ли е? – попита той.
– Не, дреболия! – усмихна се Нена Даконте и му показа ръката с диамантения пръстен, където на върха на пръста едва се забелязваше раничката от розата. – Убодох се.
Преди да стигнат Байон, отново заваля сняг. Нямаше още седем, но улиците бяха пусти, вратите на къщите – залостени заради свирепата буря, лутаха се дълго, за да открият аптека и решиха да продължат. Това зарадва Били Санчес. Имаше ненаситна страст към редките модели коли, баща със силно развито чувство за вина и излишни средства да му угажда, а и никога не бе карал нещо, което да се сравни с този бентли-кабриолет – техен сватбен подарък. Беше така опиянен от шофирането, че колкото повече караше, толкова по-малко усещаше умора. Можеше да стигне още тази нощ чак до Бордо, където бе запазил апартамент в хотел „Сплендид” за първата брачна нощ, и не съществуваха насрещни ветрове, нито снегове, които да му попречат. За разлика от него Нена Даконте се чувстваше изтощена, особено през последния отрязък на пътя от Мадрид, който напомняше козя пътека, брулена от градушка. Отминаха Байон, тя уви кърпичка около пръста си, стегна я добре, за да спре течащата кръв и заспа дълбоко. Били Санчес забеляза това едва към полунощ, когато снегът престана, вятърът внезапно утихна между боровете и ледени звезди обсипаха цялото небе. Бе минал край задрямалите светлини на Бордо, спря само на една крайпътна бензиностанция да зареди, понеже още чувстваше сили да вземе разстоянието до Париж на един дъх. Запленен от голямата си играчка за 25 000 лири стерлинги, дори не се запита дали същото щастие изпитва и слънчевото същество до него, с напоена с кръв превръзка на пръста, в невинен сън, прекосяван за първи път от тръпки на несигурност.
Бяха се оженили три дни преди това, на десет хиляди километра оттам, в Картахена де Индиас, за учудване на неговите родители, за разочарование на нейните и с личната благословия на архиепископа.
Само те двамата познаваха зараждането и разбираха истинския смисъл на тази неочаквана любов.
Тя бе започнала три месеца преди сватбата, една неделя край морето, когато компанията на Били Санчес нападна и превзе женските съблекални в курорта Марбея. Нена Даконте, едва навършила осемнайсет години, тъкмо се бе върнала от пансиона „Шантлени” в Сент Блез, Швейцария, говореше без акцент четири езика, владееше до съвършенство тенор-саксофона и това беше първият й неделен ден на плажа след пристигането. Бе съвсем гола и се канеше да си сложи банския костюм, когато избухна паниката, крясъците на нападателите в съседните кабини огласиха въздуха, ала тя не разбра какво става до момента, в който резето на вратата й се разби на трески и пред нея застана най-красивият хулиган на света. Носеше само пъстър бански, имитация на леопардова кожа, а тялото му беше гладко, гъвкаво, със златистия загар на хората от морето. Дясната ръка с метална гривна на римски гладиатор стискаше навита желязна верига, която служеше за смъртоносно оръжие, а на гърдите медальон без образ на светец потрепваше безшумно с ритъма на сърцето. Бяха съученици от основното училище, изпотрошили купища съдове по рождените дни, защото и двамата принадлежаха към провинциалната аристокрация, която управляваше съдбата на града още от времето на колонията, но не се бяха виждали толкова години, че отначало не се познаха. Нена Даконте стоеше права, неподвижна, без да стори нещо да прикрие голотата си. Тогава Били Санчес извърши ритуала на мъжествеността – свали леопардовите бански и показа своя внушителен напрегнат звяр. Тя го изгледа открито и невъзмутимо.
– Виждала съм и по-големи, и по-твърди – изрече тя, овладявайки ужаса си. – Затова помисли добре какво ще правиш, тъй като с мен трябва да си по-покорен от негър.
В действителност Нена Даконте не само беше девствена, а дотогава дори не бе виждала гол мъж, но предизвикателството постигна необходимото. Били Санчес се сети единствено да удари бясно по стената с навитата на ръката верига и си счупи кокалчетата. Тя го закара с колата си в болницата, помагаше му при възстановяването и всичко свърши с това, че двамата се научиха да се любят прекрасно. Прекарваха задушните юнски вечери на вътрешната тераса в къщата, където бяха умрели шест поколения от благородната фамилия на Нена Даконте, тя свиреше модни мелодии на саксофона, а той, с гипсирана ръка, я съзерцаваше от ъгъла в неспирно възхищение. Къщата имаше множество широки прозорци към мръсния залив, беше една от най-големите и старинни сгради в квартала Ла Манга и без съмнение най-грозната. Но терасата с шахматно наредени плочи, където Нена Даконте свиреше на саксофон, истинска благодат в следобедната жега, гледаше към двор с дебели сенки от мангови и бананови дървета, под които имаше гроб с безименна плоча, по-стара и от къщата, и от фамилната памет. И най-невежите в музиката смятаха, че звуците на саксофона са неуместни в такава знатна къща. „Тръби като корабна сирена” – беше рекла бабата на Нена Даконте, когато го чу за първи път. Майка й напразно я караше да свири по друг начин, а не както правеше – запретнала за удобство полата си до бедрата, с разтворени колене и с чувственост, която тя намираше за излишна в музиката. „Не ме интересува на какъв инструмент свириш – казваше й, – стига да свириш с прибрани крака.” Именно чувството за сбогуване с кораб и това любовно ожесточение помогнаха на Нена Даконте да разчупи защитната черупка от натрупана горчилка на Били Санчес. Потомък на две знатни фамилии, той си бе спечелил и поддържаше тъжната слава на грубиян, под която тя откри една нежна, плаха и самотна душа. Докато ръката му заздравяваше, успяха да се опознаят дотам, че той самият се изненада от лекотата, с която любовта им разцъфтя една дъждовна вечер, когато останаха сами в къщата и тя го заведе в моминското си легло. Всеки ден по едно и също време, в продължение на почти две седмици, лудуваха голи под удивените погледи от портретите на мъже с военни доспехи и на ненаситни старици, техни предшественици в рая на това историческо ложе. Дори в почивките между две любовни игри оставаха голи при отворени прозорци и вдишваха ветреца с дъх на корабни отпадъци и мириса на разложено, заслушани в тишината без саксофона, във всекидневните шумове на двора, в монотонното крякане на жабока под банановите дръвчета, в капката, падаща върху безименния гроб, в естествените стъпки на живота, които преди не бяха имали време да познаят.

***

И понеже не може да минем без музика:

Още от Маркес отново

Lazy

Мързи ме.
Зима.
Студено, духа,
мрачно, влага,
гадно, депресия.
Не е за мен тази работа.
Зимен сън.
Чакам юни.

:(

Картинка

Още от Lazy

Просто така

... защото ми харесва и не ми се занимава с текущите простотии.

Честит петък! :)

Mick Jagger - God Gave Me Everything
Uploaded by mikibegood. - See the latest featured music videos.

Картинка

Още от Просто така

Black Country Communion - Глен Хюз и други

Ха добър ден! Честита сряда! :)

Никак няма да е лоша с новия проект на възхитителния Глен Хюз - Black Country Communion. Този човек умора няма!  :D


The Great Divide

Song of Yestarday

И любимата ми One Last Soul

 Айде и една по-стара, че понякога като започна, нямам спиране. :) Soulmover

 

Още от Black Country Communion - Глен Хюз и други

Добър ден :)

Добър ви ден! Айде малко за отскок.
Раз-два!
Раз-два!
Раз-два!
Раз-два!
:)

Още от Добър ден :)

Отново саламче

Вече не мога да проследя като кой нахален воайор-ексхибиционист измисли поредната блог-щафета "Моите 10 мръсни тайни" или нещотакова беше, но взех да се дразня. (Поне съм сигурна, че не е някой от обичайния ми кръг на общуване, но му загубих дирята - беше преди няколко месеца.) На някой си му скимнало да си развее бельото и да погледа чуждото. Едни блогъри поеха въпроса с ентусиазъм и, за целокупна радост и сеир,  споделиха прекалено интимни неща за себе си, които ми е трудно да възприема, че са за всеобщо ползване.  Даже ми е неудобно да ги чета. Други,  за да не откажат направо на недискретните питания, отговориха шеговито или целомъдрено, но в никакъв случай - мръсно. На това му се вика "отбиване на номера", но поне го направиха с чувство за хумор и елегантно. :) Е, аз няма да се напъвам и да отбивам номера, и да остроумнича колкото да не е без хич, понеже моите тайни са си моя работа и ничия друга.  И ще кажа каквото и да е ако/когато аз реша, а не поради недискретни подкани, с първоизточник някакъв анонимен любопитен сульо.

Така де.  Ама че глупост.

 

Още от Отново саламче