Похвално академично слово за Христо Стоичков

13.11.11 г.

Повод и снимка: Гласове


Уважаеми дами и господа, драги колеги, скъпи гости,

Днес сме се събрали да покажем своето уважение и благодарност към големия български учен, към патриота, към човека, отдал дълги години да изучава корените на своята родина, известния краевед и изследовател на българското, господин Христо Стоичков!

Има хора, чиято мисия, чиято цел в живота винаги е била разпространяването на българското знание ("Кво ми е дала България бе?!"), българския език ("Ай, цвай, дрън!") и българската култура ("Да ти еба майката, педерас!").

Със своята голяма ерудиция ("Да ти еба майката!"), тънка чувствителност ("Еби си майката!") и откликване на тревогите на обикновения българин ("Майка ти деба, мръсна деба, долна деба, гадна деба, курвенска деба!") господин Христо Стоичков винаги е бил пример за гражданска доблест ("Еби им майката!"), социална ангажираност ("Да си ебават майката!") и ясна обществена позиция ("Ебал съм им майката!").

За всички неизмерими заслуги към името, науката и културата на България удостоявам господин Христо Стоичков със званието "Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет"!

Деба!


Иван
Още от Похвално академично слово за Христо Стоичков

Обяснение на вот (по този, онзи, трети, пети блогъри)

30.10.11 г.

Не, няма вот. И никой не е длъжен да го дава и да се обяснява за това - гузен негонен бяга.  :P


Още от Обяснение на вот (по този, онзи, трети, пети блогъри)

Юряяя!

23.10.11 г.

  
"Пастир", Чудомир, 1946 г, акварел. Източник 




Чудомир


То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега!
Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване - кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше.
С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница.
Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид.
Седят си някоя вечер например в колибата край огъня със сестриника си Тодора и той се мъчи да шари с кенета и тройни обръчи кокал от ребро за новата си чанта. Гледа го дядо Рачо изпод рунтави вежди, криви устни и му дума:
- Не става вечер това нещо, момчеее! Тънка работа е то! Остави го за утре и лягай да спиш, защото денят се смее на нощната работа. Ами! Смее се! Тъй да знайш!
Други път пък, както си пуши през някой ясен божи ден, изведнъж лулата му ще почне да цвърчи. Ще я извади от устата си старецът, ще я изтръска, ще почне да я чисти с клечка и ще подвикне пак на Тодора:
- Тошко! Тошко бе! Я мини изотзад през дренака, качи се горе на рътлината и извикай на козите да се насочат надолу, към кошарите. Хем да си пасат хайванчетата, хем да слизат полека-лека надолу, че времето ще се развали скоро.
Тодор го загледа, загледа учудено, почеше се и някак недоверчиво попита:
- Че отде познаваш бе, вуйчо? Кой ти каза ?
А дядо Рачо се подсмихне под мустак и дума:
- Познавам. Лулата ми рече. Не я гледай, че не струва грош. Много знае тя, много е патила.
И като я мушне в големия силях, ще дигне пръст и ще добави:
- Запомни и забележи: цвърти ли ти лулата, мокри ли ти се солта в захлупа, стискат ли ти много цървулите, хапят ли люто мухите, играят ли гаргите, бухат ли нощем бухалите в ниските места, лягат ли си вечер кокошките по-рано от други път, пеят ли лъжовни петли, къпят ли се врабците, сърбят ли те ушите и почне ли да ти се дреме, ей тъй, без нищо, да знаеш, че времето ще се развали.
Тодор пули очи и го гледа още по-учудено, кимне след това с глава, надигне се и без да каже нещо, поеме нагоре из дренака.
Такъв беше дядо Рачо Чобанът. Тъй си живееше като горско пиле из усойните и по чукарите на Самодивец и мъдри думи думаше, ама от политика, от закони, от избори не отбираше нищичко.
Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили - щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак - глоба голяма!
Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.
Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.
Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:
- Помози ви бог, момчетааа!
- Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! - обадили му се двама-трима.
- Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!
- Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика - му рекъл председателят на бюрото.
А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.
- Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!.... Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!
- Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:
- Дядо Рачооо - рекъл, - ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
- Хоо... - кимнал с глава старецът. - Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна - рекъл, - що да го не пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:
- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-...
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата...
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?

Източник: Словото

Още от Юряяя!

Del amor y otros demonios

30.09.11 г.








Из За любовта и други демони“

Габриел Гарсия Маркес


26 октомври 1949 г. не беше ден на големи новини. Маестро Клементе Мануел Сабала, главен редактор на вестника, където правех първите си стъпки като репортер, приключи сутрешната си оперативка с две-три рутинни указания. Не възложи конкретна задача на никой от редакторите. Минути по-късно научи по телефона, че опразват погребалните крипти на стария манастир „Санта Клара, и ми нареди без особени надежди:
„Позавърти се нататък, да видим какво ще измислиш.
Историческият манастир на кларисите*, превърнат преди век в болница, щеше да бъде продаден, за да построят на негово място петзвезден хотел. Прекрасният му параклис се намираше почти под открито небе, защото покривът бавно се рушеше, но в криптите все още лежаха погребани три поколения епископи, абатиси, и други високопоставени особи. Първата стъпка беше да ги опразнят, да предадат костите на тези, които ги поискат, а останалото да изхвърлят в общия гроб.
Изненада ме примитивният начин на действие. Работниците отваряха гробовете с кирки и мотики, изваждаха прогнилите ковчези, които се разпадаха само като ги помръднеш, и отделяха костите от спечената прах с парчета дрехи и изпосталели коси. Колкото по-знатен беше покойникът, толкова по-тежка беше работата, защото трябваше да се рови в остатъците от телата и много внимателно да се пресява отпадъкът, за да се запазят скъпоценните камъни и златните бижута.
Ръководителят на разкопките преписваше данните от надгробната плоча в ученическа тетрадка, подреждаше костите на отделни купчинки и поставяше листа с името върху всяка, за да не се объркат.  Така че първата ми гледка на влизане в храма беше дълга редица от купчинки кости, напечени от безмилостното октомврийско слънце, което струеше през пролуките на покрива, и без друга идентичност освен името, написано с молив върху парче хартия. Почти половин век по-късно още усещам стъписването, което предизвика у мен това ужасно свидетелство за опустошителния ход на времето.
Там почиваха, наред с мнозина други, перуански вицекрал и тайната му любовница, дон Торибио де Касерес и Виртудес, епископ на епархията, няколко игуменки на манастира, сред тях майка Хосефа Миранда, и бакалавърът по изкуства дон Кристобал де Ерасо, който бе посветил половин живот да изработи пищно декорираните дървени тавани. Имаше една крипта, затворена с надгробната плоча на втория маркиз на Касалдуеро, дон Игнасио де Алфаро и Дуеняс, но когато я отвориха, се видя, че е празна и  неизползвана.  Затова пък останките на неговата маркиза, доня Олаля де Мендоса, стояха със собствената си плоча в съседната крипта. Ръководителят на разкопките не му отдаде значение: беше нормално креолски благородник да  приготви собствената си гробница, а да го погребат в друга.
В третата ниша на главния олтар, откъм страната на Евангелието, там беше новината. Плочата се разхвърча на парчета при първия удар на кирката и буйна жива коса в наситено бакърен цвят се разля извън криптата. Ръководителят на разкопките се опита да я извади цяла с помощта на работниците си, и колкото повече я теглеха, толкова по-дълга и гъста изглеждаше, докато излязоха и последните кичури, все още захванати за череп на момиче. В нишата не остана нищо освен няколко дребни, разпръснати костици, а върху плочата от издялан камък, разяден от селитрата, се четеше само собствено име без фамилни: Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес**. Разстлана на пода, тази великолепна коса беше дълга двайсет и два метра и единайсет сантиметра.
Ръководителят на разкопките ми обясни без изненада, че човешката коса расте със сантиметър на месец дори след смъртта, и двайсет и два метра му се сториха добра средна дължина за двеста години. На мен обаче не ми се стори така обикновено, защото моята баба ми разказваше като малък легендата за дванайсетгодишна маркиза, чиято коса се влачела след нея като булчински шлейф, която умряла от бяс след ухапване от куче, и била почитана от карибските народи заради многото й чудеса. Мисълта, че този гроб би могъл да бъде нейният, беше новината ми за този ден и началото на тази книга.

Габриел Гарсия Маркес
Картахена де Индиас, 1994 г.

* Монахини от ордена на света Клара (исп.). – Б. пр.
** Sierva – робиня, слугиня, рабиня божия (исп.). Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес – Рабиня Божия Мария на всички ангели (исп.). – Б. пр.

Превод от испански Елена Дичева

Издателство „Лъчезар Минчев“, София, 2011 г.

Още от Del amor y otros demonios

15

15.09.11 г.

Не си спомням ние едно време да сме харесвали ходенето на училище. Единици са и сега учениците с положителна нагласа, освен първолаците, които още и представа си нямат. Мисля, че на днешния ден просто ни гони носталгията по детството, а и защото "така трябва". :p

Родителите са в треска – отделяне на немалко средства и търчане по пазаруване на помагала, пособия, дрехи, обувки, екипи, какво ли още не и... безбожно скъпи цветя.  После идват джобните, помагането и натискането за учене, притесненията къде е детето в момента, нахранено ли е, прибрано ли е, научило ли е и дали изобщо е отишло на училище. Установих, че съм се отървала от голяма, голяма тежест, когато детето ми завърши. От друга страна пък: който си има деца, да си ги мисли, нали така... :)

Училищата са в стрес – ремонти и почистване до последния момент, цялостна подготовка за протичане на нормален учебен процес, с все изискванията, изскачащи постоянно, титанична документация, измерима в килограми и човекочасове, непрекъснато изисквана (в различни варианти и от днес за вчера) от който се сети (инспекторат на МОМН, Община, пожарна, гражданска защита, РИОКОЗ, МВР, Агенция за закрила на детето, Ресурсен център и прочие, и прочие). Също така и търчане из целия град за доставяне на въпросните хартии до въпросните ведомства. (Интернет не важи – искат хартишки с подписи и печати). И изобщо много вожд, малко индианец.

В същото време Министерството, освен че бълва нови и нови директиви, заповеди, постановления, изисквания, проглуши незапознатите и доверчиви хора с абсолютни глупости и добри намерения.
1. Олекотените раници.
- Невъзможно е за първокласниците, които пишат в учебниците и трябва да ги разнасят, за да могат да работят и в училище, и у дома.
- Невъзможно е за децата от 2-4-5-6-7 клас, защото няма достатъчно втори комплекти за всички. Тези „втори” комплекти трябва да се осигурят от старите учебници, използвани 3 години. Колко учебника ще останат „живи” след тригодишно пребиваване в детските ръчички, а? А ако случайно ги има, къде, по дяволите, ще ги оставят? Шкафчета? Дали има място и средства, а? Не, няма. Или учители и библиотекари ще раздават и прибират след всеки час? Как ли пък не - само това още не са правили.
2. Въведеното целодневно обучение.
- Изисква свободни стаи в обратната смяна. Колко училища имат такива? Не са много. Както е тръгнало, поетапното въвеждане на целодневното обучение ще закрие паралелките от 5-6-7 клас и ще направи от основните училеща – начални. Или обратното - от 5-7 клас. Просто няма база. Някои училища имат смътна идея за дострояване, пристрояване и прочие строене, за да се разширят и покрият изискванията, и да се запазят, но кой ще плати? На всичкото отгоре, как виждате горките деца, хвърлени 10 часа в училище? Аз ги гледам постоянно и не ми харесва. Също така и да се сетим, че учители и персонал не са родители и баби, а училището не е дом.
3. В училищата се въвеждат електронните учебници. Дрън-дрън ярина.
- Издателствата ще подарят (още не са готови, а някои вече били ги свършили) на учителите по един диск с учебника, по който преподават. За да влезе в употреба, е необходимо всеки кабинет, всяка класна стая да се обзаведе с интерактивна дъска. Една такава дъска струва малко над хиляда лева, а е необходимо и оборудване за всеки ученик. Средства няма, само бием тъпана. А селските училища, които едва кретат, нямат преподаватели или имат такива по „всичкология”, и притежават всичко на всичко 1-2 стогодишни „печки”, поемащи само Уиндоус 98? Да не говорим за спецификата на преподаването в смесените райони, освен гореизброените проблеми – кусурът им са точно е-учебниците. 
4. Здравословното хранене.
- Колко деца ще ядат зърнените блудкажи – грахам, овесени ядки, елда? Научени ли са в къщи? Не са. Как да са, като представата им за детско парти е семейно посещение на Макдоналдс. Ами няма да ядат, ще ходят гладни.
- И особено важно: не казват нищо за пари. Здравословното хранене струва много пари, ако някой не знае. Средствата осигуряват мизерна филийка, намазана с нещо + морков/чушка/ябълка. Няма да казвам после колко изхвърлено има, само да си представим, че всекидневното събиране може да осигури изхранването на голямо куче и два заека. И нищо общо с измисления „стандарт”, който струва майка си и баща си.

Сега, като изчетох черновата, забелязвам как почти всичко опира до пари. А дрънканиците са в сферата на пожелателното мислене, да знаете. 

Такива работи си мисля днес, хем това не е всичко.
Още от 15

Да забърша малко паяжините

12.09.11 г.

...от блога. :)


 Препекох се прилично.

Качих 2-3-4 килограма, не знам точно, но и на кого му пука... :P

Купих си щастливо "Вариант 13" на Ричард Морган, обаче още  съм в издирване и на "Сразени ангели" на същия автор. Някой има ли да каже нещо по въпроса? А?

Въпреки че писках против Фейсбук, сега постоянно клеча в него. ~:> Но отказах "приятелство" на пряката ми началничка - няма нужда да ме наглежда и там, хайде холан.

Изгледах всичкото "Д-р Хаус", "Двама мъже и половина" и "Американски чопър". Много ми хареса филмът за младия Яо Мин. Чудя се кога ще започне новият сезон на "Декстър". Взех да се позаглеждам по бразилските сериали на ТВ "Романтика", че дори и по "Дързост и красота" (гонят къде 3 000 епизода), хехе. =)) Бе изобщо съм го ударила на телевизионно зяпане.

 Щъркелите още се събират, а отпускът ми свърши.

Ако ще и каруца да подкара, Шумахер е най-големият!!! :D


Нефтозаводът си вони, съвсем в духа на българосъвецкатадружба.

Бавно и полека мръсниците реабилитират бай Тошо, вся остальная и "светлото ни социалистическо" минало. Картаген няма начин да бъде разрушен - наясно съм. По този случай имам проблем и с пиарката на Светльо Витков, който ме загуби като протестиращ избирател.

Синята коалиция се спомина титанично срамно, ужасно шумно и напълно очаквано, само дето по места още не го знаят. Вечна й памятъ. Амиииннн.

От Биволъ здравата са захапали крачола на Бойко Б., направо му разказват играта. >:)






 Limp Bizkit извадиха убийствено парче, просто не мога да спра да го слушам. \:D/






Та така... Ами това е - скука. :)


Картинката е от UnicusBulgaria.
Още от Да забърша малко паяжините

Е няма

14.08.11 г.

 ... такава мадама! Извънземна. И групата е перфектно яка. Както казах на едно друго място, след нея можехме да минем и без Моби. :) 












Само басовете да не ме блъскаха така в пикочния мехур, а едно детенце чак го заболя зъб... :)
Още от Е няма

Нови правила за правописа в българския език

2.08.11 г.

Петко К. във ФБ: Правят всичко възможно да докажат, че Дянков беше прав...

“Вие” се пише само с главна буква, узаконяват е-фактура и м-пазар

"Труд"

От 1 септември т. г. влизат нови правила за правописа в българския език. Промените са най-различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч. Промените са описани в увода на правописния речник. Той ще излезе сега, а самият речник догодина. Какви са промените, които трябва да спазват всички, и да се учат в училищата?
- В официалната кореспонденция учтивото обръщение “вие” ще се пише само с главно “В”, когато се отнася и до едно лице, и до много. Или ако се пише до началника на дадена институция, вече ще е “Пиша Ви, г-н Х”. И ако се пише до цяла група хора: “...Вие, уважаеми колеги...” Досега “вие” към много лица беше с малка буква.
- Въвежда се цяла нова глава замалките букви. Тук е другата голяма промяна при изписването на институциите в различни видове изречения. Например Съюзът на филмовите дейци ще се пише, както и досега с главно “С” и останалите букви малки. Във всяко следващо изречение “Съюз” обаче също трябва да е с главно “С”. Или друг пример - Българска академия на науките, спомената веднъж в текста, в следващите изречения тя вече е Академията. По този начин ще се изписват имената на министерства например, когато не са съществителни нарицателни, обясни Милен Томов от института. Например: Министерството на вътрешните работи съобщава... В следващото изречение се пише Министерство. Ако обаче служител на МВР напише “Отидох до министерството”, то вече се възприема като място, сграда и “м” е малко. Това правило не е ново, а е старо, винаги е било такова, но го припомняме, защото има много грешки в тази посока, обясни проф. Владко Мурдаров, шеф на Секцията по съвременен български език. Реално обаче старото-ново правило ще усложни писането и ще предизвика доста грешки, тъй като от години този тип думи се пишат с малки букви.
- Изрично се уточнява писането на големи и малки букви в абревиатури, които са имена на институции като БНБ и БНТ. При пълното им изписване само първата дума в тях ще е с главна буква, а всички останали - с малки. Това важи и за всички подобни наименования. Причината - езиковедите се опитват да защитят речта от агресията на чуждата реч. В нея, а и не само, има правило - всичко с главни букви. В резултат у нас се появило и изписване на месеците с главни букви.
- Изписани са правила за текстовете на снимки, таблици, графики и диаграми. Изискването е текстът да е горе, долу, в центъра и вляво. Но не и вдясно. Причината - наложена практика. Текстовете в тях ще изглеждат като малки заглавия - започват с главна буква, но без точка.
- Опростени са максимално правилата за запетайките. Не е променено по същество къде се поставят, но са изчистени обяснителните текстове, които сега се разбират само специалистите, каза проф. Мурдаров.
- Препоръчва се писането само с малки букви на вече наложени съчетания като питагорова теорема, рентгенов апарат, брайлова азбука и т. н.
- Въвежда се нова норма за писането на думи като е-правителство, е-търговия, м-пазар (мобилен пазар) и т. н.
Анета ПЕТКОВА

Речникът на българския език се прави само от 8 души

Само 8 души реално съставят големия и най-важен “Речник на българския език”.Пишат го вече десетина години и са стигнали до буквата “р”. Това е изключително обемна работа, която включва всички възможни думи от времето на Петър Берон - 1824 г., досега.
В последните години трудът на езиковедите е изключително затруднен заради липсата на пари и съкращенията в Академията. След 1989 г. се правят първите промени в томовете на речника, защото идва нареждането от тях да се изчистят тезисите на бившия първи държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Преди това имало разпоредба към всяка буква, още от първата “а”, да има тезис на Живков. След новата заповед езиковедите почват да чистят 8 тома от речника и да дават нови обяснения в т. нар. речникови статии. “Чистенето” на практика е претопяване на старите и писане на нови. В момента работата по новите върви с 4 тома назад. Издадените са 13.
Още един любопитен факт има с този речник - никой не иска да го издава, защото е скъп и непечеливш. В зората на демокрацията с това се нагърбва една по-малка печатница, която и до ден днешен го прави. Нито една институция, включително Министерството на образованието и Министерството на културата, обаче не проявява интерес да го закупи или поне да го съфинансира и разпространи. Дори издателството на БАН “Марин Дринов” не се заема с речника.
Другите речници, които се пишат, също са подминавани от издателството на Академията и се печатат другаде. Десет години например чака за издаване Старобългарският речник, докато излезе на пазара. Също толкова стои и Речникът на книжовния български език на народна основа от XVII в. Единственият, който е отпечатан бързо и има печалба от него, е Етимологичният речник.
Няма законово нарушение, но е странно нашият труд да не се оценява от самите нас, смятат учените. Една от причините била в старото ръководство на издателството. “Вече сме направили необходимите промени в издателството”, каза акад. Никола Съботинов, председател на БАН. Една от причините част от научните трудове, включително и изданията на Института по български език, да не се печатат от нас е и лошата база, която имаме, обясни той. От издателство често бавели работата и повечето от учените разочаровани търсели друга възможност. В “Марин Дринов” имат и проблеми с разпространението. Надявам се, че скоро нещата ще се оправят, каза акад. Съботинов.
Сега например предстои излизането на диалектния атлас, който също е огромен труд и съдържа в себе си над 150 карти. За него от Министерството на културата щедро отпуснали 2000 лева.
Другото ново е, че речниците се качват в интернет, като за целта се правят специални програми.

Чуждият опит

Специалистите по лексикология и лексикография към Института по български език следят кои са новите думи, чуждици и промени, настъпили в речта ни. Те правят и предложенията за промени. Голяма част от новостите се събират от медиите, които първи реагират на промените в речта и дори ги налагат. Във всяка държава с тази дейност се занимават различни институции. Във Великобритания например това се прави от частна фирма. Всеки месец тя изпраща на своите абонати, основно издателства, по 100 нови думи. Клиентите сами решават какво да правят с тях.

Атачмънт и дискаунт сред новите думи

Около 5000 са новите думи за последните десетина години, които са включени в речника за новите думи . От тях 700 са новите значения, които имат те.
Част от тях са взети назаем от чужди езици и най-вече от английската реч, разказаха специалистите езиковеди пред “Труд”. Чрез английския например в нашата всекидневна реч постъпват думи от японския или от корейския език като “суджок”, която е медицински термин от източната медицина. Или по познатото “талибани” или “уахабити”. В спорта е пълно с неологизми като плейофи, кайтсърф и бодиборд. Или от музиката - рап, рейв, техно. Дори има цели изречения от нови наши думи като “В блога си постнах постинг за фиксинга на еврото”.
Това, което спасява езика ни от тоталната инвазия на чуждиците, са местоименията, предлозите и съюзите.
Всички думи и речникови единици са качени в Национален електронен корпус. В него има думи, събирани от 65 години насам, или към настоящия момент те са 400 млн. побрани в над 10 000 електрони документа. Такива корпуси имат всички големи езици.
В него има система, която по дадена ключова дума може да се търси в различните документи, в различен смислов контекст.
Всеки ден в езика нахлуват нови думи, много от които ги има на български, като атачмънт - прикрепен файл, или дискаунт - отстъпка, или копеймънт - допълнително заплащане. Или думата се натоварва с нови значения като “маршрут”, която идва от френски при нас се използва за “маршрутно такси”, а вече е само като “маршрутка” . Същата е трансформацията за кабелна телевизия, която вече е кабеларка.
Българският език е много отворен и не слага категорични ограничения, обясняват езиковедите. Според тях не било и нужно, тъй като речта е жива и непрекъснато трябвало да се развива.




Още от Нови правила за правописа в българския език

Balkan Entertainment Company - Bulgaria

11.07.11 г.

Balkan Entertainment Company - Bulgaria, едно типично "болкан" се оказахте. 

ПУКНÈТЕ!
Още от Balkan Entertainment Company - Bulgaria

Тръгнах

7.07.11 г.

















Още от Тръгнах

Ден без Bиезнаетекой

5.07.11 г.

Няма да е лошо да си го правим по-често, защото е ясно, че иначе отърване няма. :D

Още от Ден без Bиезнаетекой

"Гъз си голям, шефе!"

9.06.11 г.

Аз не знам до кога ще го държат този там. Какво още трябва да издрънка, за да се разбере, че един министър не може да се държи като гъз, а като висше длъжностно лице, позоваващо се на официални документи и доказуеми в съда факти, без мокри фантазии? Въпросът е принципен - никой не може да ме обвини в особени симпатии в конкретния (и пореден) срамен случай от вчера.




Аз мога с чиста съвест да заявя пред обществото, че притежавам само един такъв орган - и с него говоря. Аз съм дефинитивен едноличник, ако щете, и по длъжностна характеристика. Какво означава police - по лице; тоест на кой да е от личния състав се полага по едно лице и не повече. Освен това в МВР всичко решавам еднолично аз.
Виж, с ушите е друг въпрос - навремето ги отварях на четири, а днес гордите органи на всестранно развития ми слух са неизброими като морския пясък и контрабандните цигари в България.

Цялото ТУК.



Още от "Гъз си голям, шефе!"

На нов глас: Задачата на в. "Знаме"

2.06.11 г.



Христо Ботев


Б у к у р е щ, 7 д е к е м в р и
"Dreptulu de a vorbi aici l`am de la
terra ear nu de la domniavostra; ve
rogu dar sa mi respectati cuvantulu!"
L. Costin
        "Правото, за да говоря тука, ми е дадено от Отечеството ми, а не от вас. Моля ви да ми почитате думите!" Тия думи е изрекъл един от румънските депутати в камарата в 1872 г., когато партизаните на правителството повдигнаха шумотевица и поискаха да заглушат гласът на справедливостта и негодуванията на патриотизмът. Тия думи повтаряме и ние днес, в началото на своята журнална кариера, когато "Независимост", после дълга и упорита борба против настоящата горчива съдба на нашият народ, каза своята последня дума и с достойнство слезе от трибуната, и когато ние, уверени, че посеяното на нашата народна нива семе рано или късно ще да принесе своя плод, не можахме да отстъпим пред необходимостта да се подкрепи идеята за нашето освобождение и решихме се да развием "Знамето" на нашата революционна партия. "Добре, добре! Но към кого именно отправяте вие гореказаните думи на румънския патриотин?" - ще да попитат някои от нашите читатели. Към вас, господа, към вас - отговаряме ние и бързаме да се обясним. Нашият нещастен български народ няма камара, няма трибуна, отдето да изкаже своята воля, свойте нужди и свойте теглила. Единственото негово средство в това отношение се являва неговата журналистика.
        Но кой от нас не знае в какво жалостно положение се намират нашите цариградски вестници и каква незавидна роля е играла по-голямата част от нашите емиграционни публицисти.
        Ако погледнем с безпристрастно око в стълповете на нашите цариградски хавадиши, то от първият поглед още ще да се убедиме, че под дебелата сянка на босфорските идиоти друго нищо не може да процветава освен политическа лъжа, литературна подлост, дипломатическо раболепие и сякакви други верноподанически до родетели. "Елате, казват нашите доморождени политици - патриоти на народа, елате да обиколим престола на н. в. султана и да запеем песента на Лазаря . . . Трохите, които падат от държавната трапеза на нашия милостив баща, стигат, за да се подкрепи историческият стомах на нашия народ, стигат, за да се поддържи неговото етнографско съществувание на Балканския полуостров, стигат, за да се осигури неговото политическо бъдеще между другите южни славяни." А народът? Народът продължава да прекарва с християнско смирение дните на своята безконечна страстна неделя, брои часовете на своите несносни страдания и чака възкресението на мъртвите...
        Но дванайсетият час е вече настанал, и той се още се надее за милост от своите тирани и се още вярва думите на своите сити и самозвани предводители, че новият живот, когото тие основават на някакви се неизвестни дуалистически начала, ще да дойде постепенно заедно с науката и с образованието. Благи надежди и похвални намерения! Но да видиме до каква степен те постигат своята цел.
        Ние сме съгласни, че както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбиранието и най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние; но за сичкото това са потребни такива условия, които, за нещастие, у нашия народ не съществуват. Вратата на нашия обществен живот зеят и въпросите, които е изработило човечеството в продължението на цели векове и които нашият народ е проспал под петите на азиатските варвари, влазят в нашата обществена къща заедно с вятъра и заедно с него излазят, без да оставят каква-годе диря в нашето безвиходно робско положение. Народът, притиснат и нравствено, и материално, не обръща почти никакво внимание на това, що произхожда около него; оре своята обляна с кръв и със сълзи земя и едвам ли счита себе си за нещо по-горнйо от своя добитък. А ако понякогаш и да се появлява у него стремление да излезе из това скотско състояние, то това стремление се не простира по-нататък от онзи инстинкт, по който и волът желае да строши хомота, и птицата да изхвръкне из кафеза, и рибата да изскокне из мрежата.
        Разбира се, че при такова едно безотрадно положение на нашия народ длъжността на секи честен и способен патриот е да се поддържа и да се развива тоя инстинкт. Но в това отношение нашите цариградски патриота журналисти изпълняват ли своята длъжност? Колкото и да е прискорбна нашата присъда, ние ще да отговориме отрицателно. Цяло половин столетие вече става, откакто ние броиме епохата на нашето възрождение и при сичкият видим прогрес в образованието и в развитието на известна една част от народа, ние, при сичкия си оптимизъм, не можеме да забележим решително никакво улучшение в неговът многострадален живот. Коя е причината на това? Причината е тая, че както за сяка една личност отделно, така и за цял народ въобще преди сичко е потребно такова едно условие, което човечеството нарича свобода и за което и у нас даже е пролеяно не малко едно количество кръв и мастило. А ако е това така, то как щем ние да придобием тоя неизбежен и досега още не напълно разбран атрибут на човеческото щастие? Чрез наука ли, чрез образованието ли, или чрез оная просяшка песен, която са пели, па и досега, пеят множество поробени и образовани народи?
        За да отговориме на тоя въпрос, ние сме длъжни да се обърнем към нашата емиграционна журналистика и да разгледаме какви средства за спасение са приписвали на народа нашите патриоти и доколко добросъвестно са изпълняли те своята свещена обязаност към отечеството си.
        От началото на 1867 г., когато първият български революционен комитет издаде своят знаменит мемоар, с който се свършваше деятелността на покойния Раковски, и до днешния божи ден в Румъния са се издавали в различно време повече от 10-на политически вестници. Ако разгледаме с особено внимание както деятелността на Комитета и на някои и други отделни личности, така и направлението на гореказаните вестници, то твърде лесно можеме да се убедиме, че и между тие нови политически лечения са съществували няколко различни и даже съвсем противоположни методи. Хигиенистите из Комитетът, хомеопатите из своите контори и гимнастиците из кафенетата при сичкият свой умствен и материален капитал и при сичката своя широка програма, наместо да пристъпят до радикалното лечение на народа, т.е. наместо да отрежат от неговото здраво и читаво тяло гангренната част на босфорската болест, тие се заловиха да излагат своята неизпълнима диета в различни брошури, мемоари, адреси, прокламации и др. т. и, най-после, след безполезният моцион на четите в 1867 г. и след необмисленото кръвопускание при Върбовка, тие резюмираха почти сичката своя политическа медицина в девизата на безцветния и продадения по-после в. "Народност", която ни учеше на чист български език, че "само праведното удовлетворение на народностите ще да оздрави всеобщия мир". Разбира се, че сичкото това учение не беше друго нищо освен една смела дуалистическа безмислица, която трябаше непременно да изчезне като сапунен мехур, без да принесе каква-годе съществена полза на народа.
        И наистина, напразно хористите на това учение, представлявани от "Отечество" и от "Дунавска зора", посягаха да уловят наследника на Мохамеда за ухото, да го доведат в Търново и да го венчаят за престола на Шишмановците; напразно тие затваряха очите си пред истината и тропаха по чуждите врата за помощ и за милостиня. Народът, който знаеше, че никой не дава на слепците нито злато, нито сребро, а дава им такива строшени, изтъркани и калпави монети, които нийде вече нямат никаква цена и които в калпазанското царство на банкротите се наричат гюлханета, хатихумаюни, хатишерифи, фермани и др. т. - преклони главата си пред необходимостта, оплака няколко стотини свои жертви и задоволи се с решението на несъвременния вече черковен вопрос. Хористите извикаха "да живее тиранинът!", свиха своите разноцветни знамена и завещаха на народът "да работи и да се надее", да се учи и да чака, или, с други думи, да мълчи и да робува. Видеше се, че после тая епоха, т.е. после решението на черковния вопрос, сичко трябаше да млъкне; сичко трябаше да се помири с нещастната съдба на българския народ и сичко трябаше да влезе в своят плесенясал петивековен гроб.
        Но не тъй излезе. Оная здрава част на народа, която се беше откъснала от неговото живо и изранено тяло и която, разбира се, не можеше да гледа на неговите безчовечни страдания .през призмата на дуализма, улови своя анатомически нож и, под защитата на "Независимост", събра своите сили в особен лагер и пренесе почти сичката своя деятелност над трупа на "болния човек" и над тялото на страждущия български народ. "Кръв, кръв! Кръв тряба да се пусне и на едина, и на другия, извика тя в оная темна нощ, когато просяците, на един ред със страждущите, пируваха около трапезата на екзархията и не обръщаха никакво внимание даже и на сами себе си. - Единът тряба да умре, а другият ще да земе своя одър и ще да тръгне в пътя на прогресът."
        Разбира се, че тонът, с който се излагаше така ясно учението на нашите радикалисти, оскърбяваше чувствата и деятелността на хигиенистите и тие не приеха да вземат участие в общия консилиум за българската свобода. "Независимост" захвана да негодува и излея сичката своя жлъчка както против тяхното учение, така и против самите тях. Но нямаше какво да се прави. За репутацията на революционната партия и за успешното разпространение нейните идеи, тя трябаше или да даде друго направление на своите убеждения, или, из горещата си любов към народа, да слезе от трибуната на своята партия. Тя предпочете последнйото и даде похвален пример за честност и за постоянство. Ние й ръкоплещим.
        И така, после преставанието на "Независимост", на хоризонтът на нашата журналистика не остана почти никаква възможност, за да могат да се изказват болките и страданията на нашият народ; не остана почти никакво средство, за да се поддържа онзи революционен дух, кой то е покрил вече нашата народна нива и който от ден на ден чака своя жътвар... Какво трябаше да се прави? Да се мълчи ли? Но мълчанието би било престъпление за секи един човек, който обича себе си, народа си и отечеството си?
        И ето в името на тая любов ние развиваме своето "Знаме" и без никакво угризение на совестта си, без никаква злопаметност и без никакви задни мисли подаваме ръката си на сяка една честна и патриотическа душа.
        За интересът на общата цел ние оставяме настрана сякакви лични страсти и нападения и сичкото свое оружие ще да употребим против враговете на нашата пълна и съвършена свобода; с една дума, ние ще да служиме на оная съща идея, на която е служила и "Независимост", но с тая само разлика, че с оние съществующи вече у нас партии, с които тя е водила постоянна и непримирима война, ние ще да употребиме тона на помирението и ще да бъдеме колкото е възможно по-деликатни. Разбира се, че ако нашите убеждения намерят отзив и съчувствие между нашата многочислена емиграция, то нашата обща цел ще да бъде, като речи, постигната; а ако думите ни се посрещнат със смях и с шумотевица, то и ние ще да се помириме с общата съдба на нашите емиграционни публицисти и ще да повториме думите на апостола Павла, които е повтарял в страшните години и нашият първоучител св. Методий: "Не сонду я на совятя злыхъ и с злодеями не пребуду, а примкну къ невиннымъ и окружу олтарь бога моего."

[ в. "Знаме", г. I, брой 1 от 8 декември 1874 г.] 13
Още от На нов глас: Задачата на в. "Знаме"

30 day book challenge, поредна

24.05.11 г.

Ламоте, влачи, от мен да мине.
:P



Любима книга: "Властелинът на пръстените" на Толкин.

Най-омразна книга: "Дон Кихот" на Сервантес;  всички умници, които ме учат как да живея, от рода на "Как да бъдем себе си" или нещотакова (сега си го измислих това заглавие, но е ясно).

Книга, която ви кара да се смеете високо: "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки,  всичко на Пратчет.

Книга, която ви кара да плачете: Не се сещам за такава. Но много ме натъжава разказът "Ванка" на Чехов.

Книга, в която бихте искали да живеете: В "Хрониките на Амбър" на Зелазни.

Любима книга от детството: "Билбо Бегинс или до там и обратно" на Толкин.


Книга, която може да цитирате: "Гъбарко" на Батко Златко. Под един вековен бук, много надалеч от тук расла гъбичка с калпаче. Често виждах я да плаче. Сърдеше се тя, че всички... и тъ-нъ.

Книга, която ви плаши: Колебая се между "Гробище за домашни любимци" и "Сейлъм'с Лот", все на Стивън Кинг. Изкараха ми ангелите!

Книга, която ви отвращава: Някаква си там "Плейбоят", не знам автора, а и не ми трябва. Започва с групово изнасилване на някакъв баровски купон. Изхвърлих я на мига.

Книга, която промени живота ви: "Фараон" на Болеслав Прус (не Марсел) - прочетох я в 3 клас, хаха,  и единственото, което разбрах, беше, че нататък много трудно ще чета детски книжки. Така и стана - без да съм чела "Винету". :) :) :)

Книга от любим автор: "То" и "Дългата разходка" на Стивън Кинг (обичам го него), "Хрониките на Амбър", "Името на Розата" на У. Еко, "Резерватът на таласъмите" и "Градът" на Клифърд Саймък, "Аз, Клавдий" и "Златното руно" на Р. Грейвз, "Фарс или никога вече самота" на Вонегът, всичко за Света на Дискъ... А бе има още много, много...

Книга, която описва живота ви: Е няма. То пък и един живот...

Книга, чийто герой наподобява вас: Бе не знам. Май си мязаме по нещо с Карбовски и Дилов-син (ама не фъфля). Сигурно затова не мога да ги трая. :D Но пък и те са герои от един друг филм.

Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: За единия от главните герои от "Истината за Metallica" на Джоел Макайвър (благодарности, Ел). Сещай се кой е, защото е страшна тайна. :P

Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: "Гъбарко" на Батко Златко или "Мунка, малката маймунка" на Николай Зидаров. Не помня точно.

Най-дебелата книга, която сте прочели: 2 в 1 брои ли се? Ако се брои - някоя от последните издания за Дюн на Франк Хърбърт. Ако не се брои - "Шест бона кеш" на Джеймс Елрой. На 100% има и други, но тези ми идват на прима виста, понеже са ми пред очите в момента.

Най-кратката книга , която сте прочели: Не се сещам. Вероятно някоя стихосбирчица.

Книга, от която ви е срам че я харесвате: "17 мига от пролетта" на Юлиян Семьонов. Верно ме е срам, ама пък Мюлер е готин пич. :)

Книга, която ви възбуди: Такеши Ковач, героят на Ричард Морган, си го бива не само в героичния екшън, ммм...

Книга, която сте прочели най-много пъти: "Билбо Бегинс". И ще продължавам!

Любима картинка на книга от детството: Илюстрациите на "Гъбарко", на Вадим Лазаркевич. И на "Пинокио", на Марайа, до колкото си спомням.

Книга, която планирате да прочете: Сонетите на Шекспир, но не знам до къде ще ги докарам. :)

Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсиг. Ама излъгах само веднъж, преди около 100 години. Още ме е срам. Но така и не мога да си наложа да я прочета. :)

Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Макбет", първо действие, първа сцена. :D

Любима книга, прочетена в училище: "Маминото детенце" на Любен Каравелов.

Любима нехудожествена книга: Публицистиката на Ботев. И на Каравелов.

Любима художествена книга: А сега де... Малко ли са горе? Ако са малко, все ще добавя нещичко още. Добре де, айде още една - "Сътворението" на Гор Видал.  А! И поредицата "Отровите на короната" на Морис Дрюон.  :P

Последната книга, която прочетохте: Нова ли? "Истината за Metallica".

Книга, която в момента четете: Нещо не ми се четат нови. Иначе съм се обградила за препрочитане с "Американски таблоид" на Джеймс Елрой, "Трудно е да бъдеш бог" на Стругацки, "Зрялата възраст на крал Анри ІV" на Хайнрих Ман и "Черният обелиск" на Ремарк. Хващам ги според настроението. :)

Книга, която обичате да дискутирате на кафе: Ама че въпрос. Ми то ако е на кафе, няма да има време бе!  Пък и какво да им се дискутира на книгите? Какво е искал да каже авторът ли или що? Ми той си е казал каквото е решил. :P
Още от 30 day book challenge, поредна

Прах във въздуха и песъчинки в очите

20.05.11 г.

Автор: Лъчезар Лисицов
Източник: "Бесове"

Или защо апаратурите на община Бургас и Лукойл дават различни показания за това, което дишаме

Новата мобилна лаборатория за екологичен мониторинг, която беше широко рекламирана от общината и норвежката делегация, окачестви въздуха в центъра на Бургас като „много опасен за здравето”. Това е четвъртата – най-тревожна степен по скалата на класификация на замърсяванията.
Показанията се публикуват в реално време чрез автоматизирана информационна система на сайта на общината.
Такова рекордно замърсяване е регистрирано през целия ден на 3-и май. На следващата сутрин показанията бяха паднали на не много успокояващата класификация „опасен за здравето”.
Така и не можахме да научим повече подробности от екозвеното към Община Бургас, тъй като служителката, която отговаряше на т.нар. „горещ телефон”, се измъкна с оправданието, че „колежката, която се занимава със станцията, я няма”. Така, въпреки оповестената на 15-и април информация, че „са обучени двама експерти от дирекция „Опазване на околната среда”, се оказа на практика, че само един човек е способен да борави с новата апаратура.
По късно в официален отговор на наше запитване ни бе обяснено, че „констатираните стойности… макар и завишени, не могат в никакъв случай да бъдат определени като носещи непосредствен риск за здравето на хората”.
Според администрацията данните не са толкова смущаващи, тъй като се отнасяли само за определен момент от деня, докато в случая трябвало да се гледа дали е превишена денонощната норма, понеже ставало въпрос за замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ), за които важал осреднителният показател за 24-часов показател. Повече от ясно е, че след като през целия 3-и май стойностите са били много опасни за здравето, и осреднителната им стойност следва да е тревожна. Но нея колкото и да е нелогично, никой не я мери.
След нашия сигнал общината реши да сезира Районна инспекция за опазване на околната среда и водите да извърши контролни замервания от акредитирана лаборатория. И какво излиза – че прехвалената нова мобилна станция, влязла в експлоатация само преди месец, не е акредитирана? За какво тогава са похарчени повече от половин милион лева,  111 000 от които са платени от общинския бюджет.
Любопитен коментар направи шефът на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев, преди еколог на нефтозавода на „Лукойл”. Според него мобилната станция била поставена да мери на неподходящо място – до сградата на общината, в близост до която от няколко месеца тече активна ремонтна дейност. В резултат  на това, както и на силни валежи (каквито не е имало – б.а.), филтрите на станцията са били запушили. „Някой пише глупости в сайта, аз какво съм виновен – оправда се екологът. – И вкъщи като си правиш ремонт е опасно за здравето, но трябва да се направи, нали”, попита риторично той.
От РИОСВ съобщиха, че били извикани специалисти от „фирмата доставчик и от поддържащата фирма”, които на 4-и май отстранили проблема със затлачената норвежка станция. Пет дни по-късно тя бе „командирована” да мери замърсяването в квартал Долно Езерово, жителите на който се оплакват от системен екотерор, причинен от монополиста „Лукойл”. Там обаче общината разполага и с друга  - стационарна станция за измерване на замърсяванията.
Това дава възможност да се сравняват показанията на двете сензорни апаратури – старата, използвана от няколко години, и новото чудо на техниката. При този паралел се натъкваме на любопитни подробности: въпреки че двете станции се намират на три пресечки една от друга, показанията им се различават драстично – десетократно при серния диоксид, а при дините прахови частици между 2 и 4 пъти. Общото състояние на въздуха според старата система е „добро”, а според норвежката, макар че е по-отдалечена от завода, то е „средно”.
В крайна сметка, очевидно проблемите със системното замърсяване на бургаския въздух не се възприемат на сериозно от чиновниците в еко дирекцията. Публична тайна е, че от няколко петилетки там неизменно се подвизават едни и същи лица, свързани по роднинска и приятелска линия с началници в заводите замърсители на града, като например шефката на отдел „Управление на околната среда” Маринета Николова, чийто съпруг, макар и в пенсионна възраст, работи в „Лукойл”, където дори е бил началник на едно от производствата.
Така че без сериозни кадрови реформи в екоадминистрацията на общината, прахта, която се носи по бургаските улици и замърсява въздуха, ще продължи да навява и ситни песъчинки в очите на гражданите, замъглявайки погледа им за реалната обстановка и „опасната” истина  за въздуха, който дишат.

Още от Прах във въздуха и песъчинки в очите

За вегани-стръвници

15.05.11 г.

 картинка




Е няма такова екстремно готвене!  =))


 ...Now it's time to cruch... the peanuts!...



Още от За вегани-стръвници

Акапела и гърмяща змия

8.05.11 г.

Все му забравям името на това парче и го откривам трудно. ~:> Крайно време е да си го прибера тук, за да не ми се налага повече да го търся.





Айде още едно, така както сме тръгнали. :)


Още от Акапела и гърмяща змия

Честит петък!

29.04.11 г.

Ала-бала, това-онова. :D

Джаберуоки

Бе сгладне и честлинните комбурси

тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите

и отма равапсатваха прасурси.


«От Джаберуока бой се, сине мой!

От нокти хищни, зъби що раздират!

От Джубджуб бой се птицата и крий,

та зракът мощни да не те съзира!»


Той грабна своя остър меч в ръка

и дълги дни врагът заклет иска,

възправен сред безмеждната гора,

замислен край митичната река.


И както той замислено стоеше,

ей Джаберуока с огнени очи

цвифейки във леса довтасал беше,

рикае, мята снопове лучи.


Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!

Свистеше мечът остър в синий вдух.

Остави звяра мъртъв да лежи,

препусна бързо коня остроух.


«Уби ли Джаберуока, сине мой?

Ела в прегръдките ми, храбра младост!

О, славен ден, охей! Охей! Охой!»

Той скачаше и цвифеше от радост...


Бе сгладне и честлинните комбурси

тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите

и отма равапсатваха прасурси.

Луис Карол

Превод Стефан Гечев 



Още от Честит петък!

Кво рйечи?!

22.04.11 г.

 

„Росатом“: Какво ви интересува колко струва „Белене“?

"За икономиката на България не е важно колко струва "Белене". Ние не сме на пазара, за да ни интересува колко струват доматите - гръцките или турските“. Това е заявил пред български журналисти в Москва вицепрезидентът на дъщерната на „Росатом“ фирма „Атомстройекспорт“ и директор на проекта „Белене“ Генадий Тепкян. Изявлението му идва месец след като премиерът Бойко Борисов разбуни духовете с фразата си „какво те интересува цената на „Белене“, след като не даваш нито лев“... Livenews

А???


Направо изгубих ума и дума. Не че нямам какво да кажа, но е нецензурно и грозно. Единственото прилично е, че в момента, в който тези стъпят в България, трябва да бъдат претрепани с камъни! Още на летището! На мига!

А хероичният ни, лъжлив премиер, колкото и да се прави на мъжкар пред продавач-консултантките и подмокрените журналистки,  и да гледа лошо, е без топки. Или по-точно - оставил си е топките в Русия, за да му ги стискат яко.  Нагъл, прост свински цървул! Пфу! Ще се пръсна!
Още от Кво рйечи?!

Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ІV. ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ, Георги Ифандиев

11.04.11 г.

 (Б.м.: Аз им говоря и с пръчка да не го пипат този човек, а те си кичат блоговете с него, героизират го, венцехвалят го, купуват му произведението, че и за Човек на годината се опитват да го пробутат. Ех, наивници и слепци... Заради това, след повече от 20 години, сме там, където сме - до под кривата круша. Ето сега - казаха им го.)



Георги Ифандиев

Епопея на негодниците


КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:
ІV.ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ
Продължение.
Ах, колко „демократи“! Може би по-точно – „християндемократи“, каквото и да означава това. Все вярват в „доброто“ у бившите и укоряват такива като мен, които не се доверяват на довчерашните партийни другари. Което не означава, че не признаваме правото на редовите членове на БКП да се променят. Но както вече нееднократно имах случай да изтъкна: след като преживеят катарзис и прекарат известно време – минимум пет години – далеч от „челните редици“ на „борбата за демокрация“. Достатъчно се бориха против капитализЪма и за социализъм... Все пак нека спазваме законите. Един от тях постановява: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“[1]
А пък в дефиницията за политическа партия е записано, че това „е свободно сдружение на граждани, създадено с цел да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“.[2] Формалната логика разкрива, че до 1990 г. партийците – членовете на БКП и БЗНС, който бе приел писаната в Москва Програма на комунистическата партия – са били участници в престъпна организация. Следователно са престъпници.
Казват, че нямало колективна вина. Ако група „граждани“ ви срещне и ви извади окото, а следствието не може да се установи кой точно е извършил престъплението, пак ли ще мислите така? И дали ще се съгласите всичко да приключи с някакво извинение и да потъне в забрава? Винаги трябва да помним, че садистите от алчно червената номенклатура вършеха престъпленията си със съучастието на всички членове на БКП и БЗНС. Много от „невинните“ тайно са изпълнявали и мокри поръчки. Някои от тях бяха извадени на светло и какво от това? А не малко нашенци несъзнателно са готови да им обърнат и другата си буза. С престъпниците ли сте? Или съм ви жегнал по болното място ─ вашата собствена семейна история? И не проумявате ли, че тези момчета на болшевизма продължават да изпълняват задачи? Дори когато са предрешени като яростни „антисъветчици“. Точно те са най-големите съветофили – петата колона на Кремъл у нас. Битката е за съзнанието на българите! Вие им подарявате триумфа – на убийците си.
Та тези споменати „архи-християни“ и „баш демократи“, все изтънко и тенденциозно любопитстват дали Иво Инджев е донасял. Или не са чели първата част на тази поредица, или имат къса памет или изпълняват поръчка - досещате се чия. Тъй като още в началния епизод от този обзор припомних „култовото“ признание на „героя“, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков.[3] Пък и за какво друго са го наели, трошили са наши пари за образованието му в Москва, от какъв зор са го командировали зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в... „демократ“?
Инджев се води момче на Първо главно управление на Държавна сигурност, уж външнополитическото разузнаване. Пък колáдил главния правешки зет на тукашна, на местна почва. Правил го в битността си на агент под прикритието на журналист от Секретния отдел на БТА. Дали е топил и други люде у нас? Да надникнем в документите на ония служби, които очевидно са излъгали секретния сътрудник „Ивайло“ с обещанието, че са унищожили архива с неговите дела – кадрово и работно. Някаква част – може би. Но следи все пак са останали.
Моралът на комунистическия „антикомунист“

По мнение на "ИВАЙЛО" декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категоричнаКогато в края на 1989 г. политическият ентусиазъм на поне половината българи бе във възход, а надеждите сияеха със силата на слънцето, Държавна сигурност се е стараела да се предпази от изненади. Тя е създала псевдоопозиция, но е чула и първите викове „Долу БКП!“ масово да звучат по площадите. Макар и малко вероятно, все пак е съществувала опасност партията да изтърве процесите от своите окървавени лапи. Съвсем скоро, на 26 октомври 1989 г. по нейна заповед милицията бе инсценирала „побоя“ над активисти на „Екогласност“. Колкото да им напишат легендарни биографии. Списъкът на „храбреците“ включваше продукцията на такова превтасало болшевишко тесто, като Соломон Паси и Деян Кюранов, чиито бащи, съответно Исак – активен борец, пратил маса представители на „вражеския буржоазен“ елит на бесилото или зад решетките,[4] и Чавдар – един от идеолозите на ЦК на БКП. Или Александър Каракачанов, син на шумкар, антибългарски терорист, сетне червен генерал-садист... Дали и дисидентските „Макс и Мориц“, дуетът Сугарев – Левчев, не е бил там? Паметта е несигурен източник. Помня, че скритият зад журналистическа карта представител на британските служби Майк Пауър, мой познат, със сигурност е снимал. Счупили му фотоапарата. Така извести BBC още същата вечер. „Непрежалима загуба“!... Това гласяха и бързо появилите се спомени от „славното“ събитие. Никой от политическите затворници на комунистическия режим не е бил забелязан там. Защо ли?
Та още тогава Държавна сигурност, за всеки случай, е искала да насити своята рожба ─ опозицията, на която е надянала „демократични“ дрешки, със свои съвсем доверени лица. Проникването им в „демократичните сили“ е уредено от най-високо място. Например от многото свидетелства отдавна е ясно как противно на мераците му да бъде част от експертите на БКП, впоследствие БСП, маркист-ленинецът Иван Йорданович Костов е внедрен в СДС. Да изреждам ли комунистите Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Георги Спасов, Стефан Гайтанджиев, Николай Василев... Цялото агентурно ято, начело с втория председател на СДС Петър „Бончев“ Берон, най-яростните „антикомунисти“ Костадин „Павлов“ Тренчев, Георги „Николай“ Марков, Петър Дертлиев, Стефан „Николай“ Савов, Филип Димитров, Георги Аврамов, Йордан Соколов... – легион, защото бяха много.
Все по-това време Иво Инджев донася на своя уж бивш водещ офицер. Според Докладната записка на тогавашния майор Иван Димовски, „активно свързаният с група реформистки настроени членове на БКП“ секретен сътрудник „Ивайло“, „е подписал декларация“ за „наложителната подмяна на по-голямата част от състава на ЦК на БКП“. Инджев се опитвал да коригира и насочва поведението на партията-майка:
По мнение на „Ивайло“, Декларацията на ЦК на БКП по повод изявлението на д-р Тренчев за събитията в Румъния е твърде категорична и предизвикала сериозно напрежение в редовете на интелигенцията. Твърдяло се, че ЦК на БКП и МВР били подготвили специални команди от цивилни лица, наричани „Отряди за защита на социализма“, които били въоръжени и имали за задача при евентуални безредици да действат срещу противниците на партийното и държавно ръководство. „Ивайло“ подчерта, че не е лично убеден в съществуването на такива команди, но слухът за тях се ширел сред опозиционните кръгове. Правели се опасни аналогии с развитието на събитията в Румъния и кървавите действия на силите за сигурност на Чаушеску. Активна роля в разпространяването на този слух играел (задраскано, но разчетено: Петър Берон) от движението „Екогласност“, който е правил изявления по този въпрос и в СМИ[5].“[6]
В беседата ни "ИВАЙЛО" се разграничи от платформата на профсъюза "Подкрепа"Ако това не е донос и то натопяващ конкретен човек, здраве му кажете. В този случай и след като ни е известно, че Петър Берон е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним „Бончев“,[7] става твърде любопитна технологията на ченгесарските интриги. Сътрудниците са се следили, клеветили, навярно без да знаят, че са такива и си въртят кални номера, както се казва на жаргон. „Ивайло“ е служил предимно на Първо главно управление, а „Бончев“ – на Шесто. „Вафла чудна!“, биха възкликнали децата.
Ала работата съвсем не е детска и въобще не е забавна. По онова време истинските антикомунисти до голяма степен се отъждествяваха с „Подкрепа“ и Тренчев. „Синдикалистите“ начело с лечителя на трупове се държаха най-предизвикателно спрямо другарите и използваха най-рязък и откровен език, осъждащ режима и героите му. Това несъмнено привличаше. Кой да знае какво е означавало и що се е криело зад всичко това?...
Какви са били в онези дни „демократичните“ пристрастия на тогавашния комунист и уж свален от отчет секретен сътрудник, настоящия „антикомунист“ Иво Инджев? „В беседата ни „Ивайло“ се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“. Подчерта, че се очаквало формирането на фракция в БКП, в която вероятно ще преобладават представители на интелигенцията.“[8]
Такъв е бил мирогледът на „освободения“ секретен сътрудник „Ивайло“. Да допускате, че е променен, без друга, външна, принудителна причина или заради келепира, е изключително наивно, съвсем меко казано. Такова схващане издава религиозна привързаност. Издигането на комунистическите ченгета, на откровените престъпници, в икони, е съвършена лудост, без извинение. Всяка битка с нея е безсмислена. Най-малкото, защото и децата са наясно: както няма бивш негър, така не съществува и бивш комунист.
По същото това време на всеобщо въодушевление и на зараждане на усещането за свобода, опортюнистите са се възползвали и то по един подъл, но успешен и доходоносен за тях начин. Тогава, в края на 1989 и началото на 1990 година, антикомунизмът е убягвал на Инджев или по-скоро СС „Ивайло“ е странял от него. За морала и светогледа на по-късно обявения за „светъл“ и последователен „антикомунист“ Иво Любомиров можем да съдим по преразказа на неговите схващания, дело на водещия му офицер. Той споделя как другарят Инджев „се разграничи от платформата на профсъюза „Подкрепа“.“ За кой ли път ченге за ченге донася. Дали не е време бившата червена земеделка и видна представителка на снахите на Политбюро Лили Иванова да замени прочутата си чалга-кантата „Панаири“ с по-актуална ̶ „Доноси“? „Антикомунизъм“ до дупка!...
Като си спомня „неправоверното“ поведение на Станишевия вътрешен министър Румен Петков, вестник „Капитал“ констатира: „В този ред на мисли, след като телевизионното ни минало се прекатурна и застана с краката нагоре, все по-странно звучат думите на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, изречени в ефира на „Дарик радио“ през май 2006 г.: „На тези хора трябва да им се каже: извинявайте, бяхте злепоставяни по некоректен начин“, каза Петков, след като категоричното бе заявил: „Иван Гарелов, Иво Инджев, Венелина Гочева, Люба Ризова, Уляна Пръмова, Поля Станчева, Силва Зурлева не са регистрирани в архивите като агенти на бившата Държавна сигурност.“ Миналото обаче се оказа пълно с енергични призраци, които с пронизителни писъци продължават да крещят мръсните си тайни...“[9]
Съюз на сатаната и антихриста

Агентурна забаваЖурналистка от в. „Демокрация“ свидетелства как друг, но все още официално неразкрит агент на ония служби, представил новия главен редактор на вестника: „По принцип от едно време се старая да пазя хигиена на духа и обикновено сменям канала, колчем чуя или съзра Инджевото лице. Още е пресен споменът от годините във в. „Демокрация”...
Не съм забравила как бившият манекен, извисил се до партиец Асен Агов, дете номенклатурно на ПП на БЗНС (учил и други работи – бел. Л. М.) го доведе и ни трапоса И. Инджев за началник. Тогава Инджев влезе в кабинета, който Панчо [Денев] току що бе напуснал с една чанта лични вещи, и попита от вратата: „А защо тук няма огледало?”, оглеждайки кабинета.
Не му останах длъжна и казах: „Няма огледало, защото теб те е нямало! Сега сигурно ще купят!”
Наистина купиха, за да се оглежда и радва на красотата си началникът на синия печатен орган...
Спомням си как за рождения ден на Инджев, секретарката му събра пари, като чинно отбелязваше кой е дал и кой не е дал, и му купи копринен костюм в цвят пепел от рози...
Тогава минах през фоайето на редакцията, а той ме спря и попита: „Харесва ли ти?” – като посочи дрешката си, с висящ още етикет.
„Да го беше дал на някой сирак абитуриент!” изсъсках аз, като допълних, че не съм дала пари да подаръка му. Признавам бях бясна от пудренето му и от факта, че ангажираше редакционната кола, за да ходи на фитнес...
Спомени...“[10]
Ето го антихристът, съчетан със сатаната. „... Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света...
Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“[11]
Струва си да повторя: Вестник „Стандарт твърди, че: „За работата си Инджев е получавал заплата, сочи справката на комисията по досиетата.“[12] Дали сега пак му плащат за изпълнението на ролята на „демократ“ и „борец против Паметника на Съветската армия“?
За него вицове вече разказват...

Бил Клинтън и Огнян ДойновСред младите се намират и хора с отворено съзнание и със здраво чувство за хумор. Вече се връщаме и към позабравения политически фолклор. В интернет се майтапят с медийния Б.Б.: „Иво Инджев изобретил и демокрацията, а древните гърци си откупили патента да я ползват.“ „Когато древните гърци създавали републиката, Иво Инджев видял, че е нещо добро и рекъл: „Да бъде!“ „При генетичен тест било доказано, че демокрацията е рожба на Иво Инджев, но той не е неин баща. Оказало се, че всъщност той е нейна майка, а бащата е някой офицер от Лубянка.
Също така: „Свободата не ще екзарх, а иска Иво Инджев.“ „Дон Кихот е казал: „Свободата, Санчо, я раздава Иво Инджев.“ „Иво Инджев: „По въпроса за плурализма две мнения не може да има!“ И още: „Когато Иво Инджев раздавал свободата на действие, най-много дал на Феликс Дзерджински, на Хенрих Ягода и на Лаврентий Берия.“ И накрая: „Не търсете свободата, за да не намерите Иво Инджев.“[13]
Жалко за пропилените ни надежди. Екземпляри като „Ивайло“ ги отмъкнаха като пладнешки крадци, пропиляха ги и ги затриха... Като въплъщение на току-що посочената диагноза – съчетание на сатаната и антихриста, нашият „герой“ е описан така: „Позавехналият и вече без едновремешното началническо лустро Иво Инджев, който беше свикнал да работи през кариерата си „началник”, „главен редактор”, „директор в БТА” – става дума за цивилните му ангажименти, а не за тези, свързани с бившата Държавна сигурност, където също се бе водил на отчет, бе поканен от така наречения водещ Витомир Саръиванов в сутрешното предаване на НТВ да направи преглед на печата...
Към края на прегледа на печата Инджев за трети път се върна към починалия [също комунист и агент на ДС] Веселин Бончев, този път, за да удари една мокра целувка на усилията на посланика на САЩ в страната, Дж. Уорлик:
„Според дефиницията на покойния вече цитиран от мене депутат Веселин Бончев в „Труд“, значи американският посланик вряка и се занимава с антидържавен заговор в България...”
Безработният от четири години Инджев, който си измисли легендата, че е бил уволнен от една телевизия с национален обхват лично от президента, за да изглежда по-значим в очите на единия файтон почитатели, бе доста превъзбуден, че го показват на малкия екран и даже сбърка поста на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков, като го понижи в ранг на зам.-министър.
Не вярвам след тези лупинги пред Уорлик Инджев да се сдобие с работа... С американците е така: потупват те по рамото и отминават, който се е подмокрил от потупването остава да си смени памперса.“[14]
Никога не казвайте никога... Често пъти Интернационалът държи на кадрите си, поне докато са му необходими. Не чак толкова отдавна потомствено обремененият комунист, московското ченге Инджев бе сред членовете на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас. Негова съпруга е „оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.“[15] Обаче американските президенти обичат комунистите и ченгетата, изобщо подчинената им тукашна туземна номенклатура. Същият Бил Клинтън харесваше комунистическия архипрестъпник Огнян Дойнов. (Вж. илюстрацията.)Комунизмът си отива, спете спокойно, деца...
Винаги на удобната страна

Иво Инджев забил жена си в бар - Росица изпяла "Хубава си, моя горо" пред КлинтънГодини наред Иво Инджев криеше своя произход и не споменаваше, че родителите на първата му съпруга Регина също са комунисти. Членували са в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) на ГДР.[16] Никъде не отваря и дума за това, че вербувалите го офицери от Държавна сигурност са давали следната превъзходна оценка за него: „Участвал е активно в дейността на ДКМС като ученик, военнослужащ, студент и понастоящем като информационен работник.
Мнението на отдел „Кадри“ при ПГУ[17] е, че Инджев има положително отношение към органите на ДС, независимо, че не е бил назначен като служител в тях.
По данни на ОР[18] Бузовски от у-ние 06 ДС, имащ отношение към БТА, И. Инджев има необходимите лични и професионални качества за изпълнение на наши задачи зад граница.
Настоящата справка е изготвена по материали от изучаването на лицето за постъпване на работа в ПГУ, както и по кадрови данни по месторабота.“[19]
Инджев все така крие информацията, която се съдържа в друг документ, съставен при вербуването му за секретен сътрудник. Тази поредна Докладна записка за кой ли път разкрива неговия морален облик и мироглед. В нея се споменава, че той се е съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност, когато: „Официално все още не било обявено изпращането му в Ливан...
По-нататък старши-лейтенант от ДС Иван Димовски, настоящ преуспяващ „бизнесмен“, е подчертал: „Инджев не показа очудване при споменаване на службата, което показа, че разбира характера на интереса ни. По-нататък в хода на беседата заявих пред Инджев, че съм в течение на отношенията му с нашите органи и обстоятелствата, поради които не е бил назначен на работа при нас. Споменах, че в разговор с мен др. (задраскано, но разчетено: Арабаджиев), с когото той е контактувал по времето, когато е бил наш стипендиант, се е изказал много положително за него и че нашите органи продължават да го считат за човек, на когото гласуваме пълно доверие. Инджев заяви, че продължава да се счита морално свързан с нашата служба, независимо, че не е постъпил на работа при нас. Зави, че причините за това, както вероятно зная са от личен характер. Подчерта, че когато се е решавал този въпрос службата ни е проявила разбиране и му е дала възможност да се свърже с настоящата си съпруга, за което ни е задължен...
... Инджев заяви, че е готов според силите и възможностите си да „се постави на наше разположение“...
След като по същество имах съгласието на Инджев за сътрудничество накратко по негово желание очертах въпросите, по които очаквахме съдействието му, а именно изясняване на интересуващи ни политически и други въпроси касаещи Ливан и региона като цяло; изясняване характера на интересите на определени местни и други чужди граждани към наши сънародници на работа в Ливан, придобиване на данни за интересуващи ни учреждения и лица и др. подобни задачи. От страна на Инджев реакцията по изброените задачи беше делово „съгласен съм, че при желание това е във възможностите на всеки наш гражданин зад граница и вярвам, че със съответната ваша помощ и насоки ще мога да се справя с тези задачи“.“[20]
Иво Инджев и Соломон ПасиБез бой бъдещият секретен сътрудник „Ивайло“ е поел ангажимент да „придобива данни за интересуващи ни учреждения и лица“, които „интересуват Държавна сигурност“. С други думи Иво Инджев е приел да слухти, да регистрира, да помни и да донася. Офицерът-вербовчик е заключил с мнението си: „Другарю началник, считам, че в лицето на Иво Л. Инджев службата ни, след съответната подготовка, ще разполага с надежден и добре запознат с въпросите на Близкия изток сътрудник. Предлагам Иво Инджев да бъде зачислен в сътрудническия апарат на ПГУ-ДС и му бъде извършена оперативна подготовка за изпълнение на наши задачи... Сътрудникът да се води под псевдоним „Ивайло“.“[21]
Речено, сторено. Момчета като И.Л.И. винаги крият в ръкавите на тужурките си по една „Берлинска стена“ или мавзолей. И щом се наложи, ги взривяват с лекота, на която и червеният земеделски „валяк“, Евгений „Татето“ Бакърджиев, може да завиди. Днес „Ивайло“ е „Антикомунистът“ и „Демократът“ – Той е. Какво пък: „Демокрацията не си ляга преди Иво Инджев.“... Само че „бащата на свободата“ все така спотайва факти от своя живот и ченгесарското си творчество. Например, че е преминал не едно обучение. Това му е позволило да прави кариера и като платен нещатен сътрудник на Държавна сигурност. В една от поредните справки за него четем, че затова е бил „наш 094 СС“, но след „продължаване на обучението му на място“ се е „доизградил като наш 637 сътрудник“.[22]
Нямам представа какво означават ченгесарските съкращения. Обаче оставам с впечатлението, че съвсем не са маловажни.
Следва.

ПОСТФАКТУМ: В неделя, 6 март 2011 г. станахме свидетели на поредната ченгеджийска седянка. Агентът Емил Кошлуков[23] изкъпа изцапаната с кръвта на невинни жертви на комунистическия режим мутра на духовния им палач Петко Бочаров. Дори Любомир Левчев би могъл да завиди на Кошлуковото навеждане пред дъртия агент с многото агентурни псевдоними. Беше изключително срамна сцена...
Моята битка е по-самотна и навярно многократно по-безрезултатна и от „Войната на Мърфи“. Бочаровци, Инджевци, Тома-Томовци и останалите най-активни медийни бойци на комунизма, които бяха най-активни на фронтовете на пропагандната война срещу българския народ, водена от комунистическия режим, са в ефирните телевизии и радиостанции със стотици хиляди зрители и в многотиражните вестници. „Форумът“ е чудесна и почтена медия. Но за да разберете до колко хора достига тя, разделете броя на посещенията на моите статии поне на две... Битката прилича на библейската приказка за Давид и Голиат. Трагичното е, че точно това допада на „широките народни маси“ и ни обрича на изчезване като народ. Спомнете си как официално бе обявено, че за десет години сме намалели с 600 000 души. Истината е двойно по-страшна.
„Се лафиф“, както казват французите от Кондофрейската селищна система.



[1] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37, София, 5 май 2000 г.
[2] Закон за политическите партии, обнародван в „Държавен вестник“, брой 28, София, 1 април 2005 г. (Измененията и допълненията в него не засягат тази дефиниция.) Подч. мое.
[3] Вж. „Иво Инджев: Клепах Батето пред Живков за афери с оръжие и наркотици!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 2 юли 2009 г.,  в: Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „демократи“ – Част І – Иво Инджев – Подлецът се ражда“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, петък, 11 февруари 2011 г.
[4] Исак Соломон Паси е бил съдебен заседател в някои от съставите на т. нар. Народен съд. По спомени на съвременници се е проявил като един от най-злите унищожители на истинския български елит. Възпитал е и децата си в същия българофобски и антихристиянски дух. От 1952 до 1993 година преподаваше марксизъм- ленинизъм. През 1993 г. в знак на протест срещу жалкия „декомунизационен“ закон „Панев“ другарят Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите. (Вж. напр. Иван Гранитски – „Исак Паси - човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения“, „Монд дипломатик“, София, неделя, 1 април 2007 г.)
[5] Съкращение от „средства за масова информация“.
[6] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.
[7] Вж. Решение № 14/ 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, отнасящо се до лица по чл. 3, ал. 1, т. 2 – народни представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание
[8] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.
[9] Ирина Ценкова ― „Двойно дъно 2: Какво всъщност са правели журналистите-агенти на ДС в телевизията“, в. „Капитал“, София, 5 декември 2008 г. Подч. мое.
[10] Люба Манолова – „Ех Инджев, защо ти трябва да ровиш паметта на още непогребаните мъртви?“, „Хроники“, lubamanolova.info, сряда, 28 Юли 2010 г., online: Подч. мое.
[11] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Подч. мое.
[12] „Бащата на „Аспарух“ излезе агент на ДС: Феникс, Вихър и Кристофор били сред медийните шпиони“, в. „Стандарт“, София, четвъртък, 9 октомври 2008 г.
[13] „Някои факти за Иво Инджев“, Блог „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“, местоположение не е посочено, 15 юни 2010 г.
[14] Пак там. Подч. мое.
[15] Паола Хюсеин – „Незабравени в мрежата“, в. „24 часа“, София, петък, 22 януари 2010 г. Подч. мое.
[16] Вж. Строго секретно! Справка относно: Иво Любомиров Инджев, изготвена от ст. Разузнавач, отдел д1 ДС, ст.лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., №1, Изп. 04/8100, нап. Тороманова – 6051 а, София, 17.06.83 г., стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
[17] Съкращение от Първо главно управление (на Държавна сигурност).
[18] Съкращение от „оперативен работник“.
[19] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.
[20] Докладна записка относно: Проведена вербовъчна беседа с Иво Любомиров Инджев, кореспондент на БТА в Бейрут, изготвил: ст. Лейтенант Ив. Димовски, отп. В 1 екз., № 1 – КД „И(в)айло“, Изп. 04/8100, липсва дата, стр. 2-3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правописът запазен. Подч. мое.
[21] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.
[22] Приложение № 1 към Пасаж № 5, Писмо № 9 от Кондов от 19.10.1983 г. по раздела на Соколов; Справка относно: 094 СС „Ивайло“ – 14 Иво Любомиров Инджев, стр. 2, първия екз. Унищожен (подпис), в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
[23] Вж. напр. „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 март 2009 г.
Още от Епопея на негодниците - КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: ІV. ИВО ИНДЖЕВ - ЧЕНГЕТО СИ Е ЧЕНГЕ, Георги Ифандиев