Източник:
КНИГИТЕ
1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:
а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:
Очевидно разказ
ът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов)
Синджир
ът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)
Нашите славни битки в отечество България ги помни народ
ът... (Ив. Вазов)
Илийца отиде в колибата, дето спеше ладияр
ят... (Ив. Вазов)
Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовник
ът. (Ив. Вазов)
б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.:
Стари
ят инвалид се вълнуваше при възпоменанието на тия подвизи... (Ив. Вазов)
Но зная, че когато наши
ят файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение... (Ал. Константинов)
в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол "съм"):
Събудената река това е сами
ят гняв на реката. (Й. Радичков)
Аз бях нейни
ят юначен покровител... (Елин Пелин)
2. Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):
Владиков, ударен с куршум в гърдите, падаше в окоп
а. (Ив. Вазов)
Високи
ят едър селянин се закашля, хвана кон
я за юздите и го поведе. (Й. Йовков)
3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:
вратар вратарят
огняр огнярят
създател създателят и др.
Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а:
буквар букварът
катинар катинарът
коментар коментарът
олтар олтарът
пазар пазарът
4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от м. р. ед. ч., завършващи на -й (край краят, герой героят), както и следните съществителни:
зет зетят, лакът лакътят, нокът нокътят и др.
5. Практически правила за проверка:
а) Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението "той", се използва пълният член -ът, -ят:
Селянин
ът поздрави... (Й. Йовков)
(Той)
б) Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията "него", "го", се пише непълният член -а, -я:
Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро до манастир
а. (Ив. Вазов) (него)
в) След предлог се пише непълен член:
Гледаше майката с черни
я чумбер... (Й. Йовков)
В ум
а му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. (Ив. Вазов)
Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияр
я. (Ив. Вазов)
(
б.м. Демек знаем ли кой извършва действието, знаем и кой получава пълния член. :P )
6. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "т", се пишат при членуване с двойно "т":
Сънят успокояваше поне навреме тия бедни и измъчени от беднос
тта същества... (Ив. Вазов)
Благодаря ви, братя мили, за чес
тта. (Ив. Вазов)
Разправи ни за подкупнос
тта на администрацията, на общинските власти. (Ал. Константинов)
7. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "щ", се пишат при членуване с "щ" и "т":
Но
щта беше влажна и мрачна... (Ив. Вазов)
Когато влязоха в колибата, Хаджията щракна запалката и подири све
щта. (Ив. Вазов)
Пе
щта зееше безмълвна и мразовита. (Ив. Вазов)