Какво са Рождество и Великден?

29.12.10 г.




Плюскане и пиене. Пукница - ето какво.


Картинка
Още от Какво са Рождество и Великден?

Маркес отново

22.12.10 г.

... в България, благодарение на издателство "Лъчезар Минчев". Това си е събитие, от където и да го погледнеш.

Честито ни! :)

ТУК

***

Из "СЛЕДАТА ОТ КРЪВТА ТИ ПО СНЕГА" (Маркес, Габриел Гарсия. "Дванайсет странстващи разказа". Лъчезар Минчев, София, 1993)

Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената й кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната заплата на целия граничен гарнизон. Колата караше мъжът й Били Санчес де Авила – една година по-млад от нея, почти толкова красив, със сако на шотландско каре и спортен каскет. За разлика от жена си беше висок, атлетичен и имаше железните челюсти на кротък наемен убиец. Но най-силно биеше на очи сребристият автомобил, който лъхаше на див звяр. Подобен не бе пресичал тази бедняшка граница. На задната седалка бяха натрупани съвсем нови куфари и много неотворени пакети с подаръци. Виждаше се и тенор-саксофонът, голямата страст в живота на Нена Даконте, преди да бъде покосена от безпощадната любов на своя млад ваканционен приятел.
Когато митничарят върна подпечатаните паспорти, Били Санчес попита къде могат да намерят аптека да се погрижат за пръста на жена му и той извика срещу вятъра да попитат в Ендая, от френската страна. В Ендая митничарите бяха насядали по ризи около масата в задушната, добре осветена стъклена караулка, играеха карти, топяха залци хляб в купички с вино и стигаше да зърнат размерите и модела на колата, за да им направят знак да минат спокойно във Франция. Били Санчес натисна няколко пъти клаксона, но те не разбраха, че ги вика, а един отвори прозореца и изкрещя по-яростно и от вятъра:
– Merde! Allez-vous-en!
Тогава Нена Даконте слезе от автомобила, сгушена в палтото си, и попита на съвършен френски къде има аптека. С пълна уста с хляб митничарят отговори по навик, че това не е негова работа, особено в такава буря, и тресна прозореца. После се вгледа внимателно в момичето, което смучеше наранения си пръст, обвито в сиянието на естествения визон, и, изглежда, я взе за вълшебно видение в ужасната нощ, защото тутакси смени тона. Обясни й, че най-близкият град е Биариц, но посред зима и при този зъл вятър сигурно няма да намерят отворена аптека преди Байон, малко по-нататък по пътя.
– Нещо сериозно ли е? – попита той.
– Не, дреболия! – усмихна се Нена Даконте и му показа ръката с диамантения пръстен, където на върха на пръста едва се забелязваше раничката от розата. – Убодох се.
Преди да стигнат Байон, отново заваля сняг. Нямаше още седем, но улиците бяха пусти, вратите на къщите – залостени заради свирепата буря, лутаха се дълго, за да открият аптека и решиха да продължат. Това зарадва Били Санчес. Имаше ненаситна страст към редките модели коли, баща със силно развито чувство за вина и излишни средства да му угажда, а и никога не бе карал нещо, което да се сравни с този бентли-кабриолет – техен сватбен подарък. Беше така опиянен от шофирането, че колкото повече караше, толкова по-малко усещаше умора. Можеше да стигне още тази нощ чак до Бордо, където бе запазил апартамент в хотел „Сплендид” за първата брачна нощ, и не съществуваха насрещни ветрове, нито снегове, които да му попречат. За разлика от него Нена Даконте се чувстваше изтощена, особено през последния отрязък на пътя от Мадрид, който напомняше козя пътека, брулена от градушка. Отминаха Байон, тя уви кърпичка около пръста си, стегна я добре, за да спре течащата кръв и заспа дълбоко. Били Санчес забеляза това едва към полунощ, когато снегът престана, вятърът внезапно утихна между боровете и ледени звезди обсипаха цялото небе. Бе минал край задрямалите светлини на Бордо, спря само на една крайпътна бензиностанция да зареди, понеже още чувстваше сили да вземе разстоянието до Париж на един дъх. Запленен от голямата си играчка за 25 000 лири стерлинги, дори не се запита дали същото щастие изпитва и слънчевото същество до него, с напоена с кръв превръзка на пръста, в невинен сън, прекосяван за първи път от тръпки на несигурност.
Бяха се оженили три дни преди това, на десет хиляди километра оттам, в Картахена де Индиас, за учудване на неговите родители, за разочарование на нейните и с личната благословия на архиепископа.
Само те двамата познаваха зараждането и разбираха истинския смисъл на тази неочаквана любов.
Тя бе започнала три месеца преди сватбата, една неделя край морето, когато компанията на Били Санчес нападна и превзе женските съблекални в курорта Марбея. Нена Даконте, едва навършила осемнайсет години, тъкмо се бе върнала от пансиона „Шантлени” в Сент Блез, Швейцария, говореше без акцент четири езика, владееше до съвършенство тенор-саксофона и това беше първият й неделен ден на плажа след пристигането. Бе съвсем гола и се канеше да си сложи банския костюм, когато избухна паниката, крясъците на нападателите в съседните кабини огласиха въздуха, ала тя не разбра какво става до момента, в който резето на вратата й се разби на трески и пред нея застана най-красивият хулиган на света. Носеше само пъстър бански, имитация на леопардова кожа, а тялото му беше гладко, гъвкаво, със златистия загар на хората от морето. Дясната ръка с метална гривна на римски гладиатор стискаше навита желязна верига, която служеше за смъртоносно оръжие, а на гърдите медальон без образ на светец потрепваше безшумно с ритъма на сърцето. Бяха съученици от основното училище, изпотрошили купища съдове по рождените дни, защото и двамата принадлежаха към провинциалната аристокрация, която управляваше съдбата на града още от времето на колонията, но не се бяха виждали толкова години, че отначало не се познаха. Нена Даконте стоеше права, неподвижна, без да стори нещо да прикрие голотата си. Тогава Били Санчес извърши ритуала на мъжествеността – свали леопардовите бански и показа своя внушителен напрегнат звяр. Тя го изгледа открито и невъзмутимо.
– Виждала съм и по-големи, и по-твърди – изрече тя, овладявайки ужаса си. – Затова помисли добре какво ще правиш, тъй като с мен трябва да си по-покорен от негър.
В действителност Нена Даконте не само беше девствена, а дотогава дори не бе виждала гол мъж, но предизвикателството постигна необходимото. Били Санчес се сети единствено да удари бясно по стената с навитата на ръката верига и си счупи кокалчетата. Тя го закара с колата си в болницата, помагаше му при възстановяването и всичко свърши с това, че двамата се научиха да се любят прекрасно. Прекарваха задушните юнски вечери на вътрешната тераса в къщата, където бяха умрели шест поколения от благородната фамилия на Нена Даконте, тя свиреше модни мелодии на саксофона, а той, с гипсирана ръка, я съзерцаваше от ъгъла в неспирно възхищение. Къщата имаше множество широки прозорци към мръсния залив, беше една от най-големите и старинни сгради в квартала Ла Манга и без съмнение най-грозната. Но терасата с шахматно наредени плочи, където Нена Даконте свиреше на саксофон, истинска благодат в следобедната жега, гледаше към двор с дебели сенки от мангови и бананови дървета, под които имаше гроб с безименна плоча, по-стара и от къщата, и от фамилната памет. И най-невежите в музиката смятаха, че звуците на саксофона са неуместни в такава знатна къща. „Тръби като корабна сирена” – беше рекла бабата на Нена Даконте, когато го чу за първи път. Майка й напразно я караше да свири по друг начин, а не както правеше – запретнала за удобство полата си до бедрата, с разтворени колене и с чувственост, която тя намираше за излишна в музиката. „Не ме интересува на какъв инструмент свириш – казваше й, – стига да свириш с прибрани крака.” Именно чувството за сбогуване с кораб и това любовно ожесточение помогнаха на Нена Даконте да разчупи защитната черупка от натрупана горчилка на Били Санчес. Потомък на две знатни фамилии, той си бе спечелил и поддържаше тъжната слава на грубиян, под която тя откри една нежна, плаха и самотна душа. Докато ръката му заздравяваше, успяха да се опознаят дотам, че той самият се изненада от лекотата, с която любовта им разцъфтя една дъждовна вечер, когато останаха сами в къщата и тя го заведе в моминското си легло. Всеки ден по едно и също време, в продължение на почти две седмици, лудуваха голи под удивените погледи от портретите на мъже с военни доспехи и на ненаситни старици, техни предшественици в рая на това историческо ложе. Дори в почивките между две любовни игри оставаха голи при отворени прозорци и вдишваха ветреца с дъх на корабни отпадъци и мириса на разложено, заслушани в тишината без саксофона, във всекидневните шумове на двора, в монотонното крякане на жабока под банановите дръвчета, в капката, падаща върху безименния гроб, в естествените стъпки на живота, които преди не бяха имали време да познаят.



***


И понеже не може да минем без музика:


Още от Маркес отново

Lazy

11.12.10 г.


Мързи ме.
Зима.
Студено, духа,
мрачно, влага,
гадно, депресия.
Не е за мен тази работа.
Зимен сън.
Чакам юни.

:(

Още от Lazy

Просто така

26.11.10 г.

... защото ми харесва и не ми се занимава с текущите простотии.

Честит петък! :)




Още от Просто така

Виц на деня в снимки: Бургас бил най...

15.11.10 г.

Слепците са си слепци, а тъпанарите са си тъпанари, даже и да се имат за баш местните патриоти.  И като си избраха Бургас за най-добър за живеене - какво? Ми едно голямо нищо - погъделичкаха си скапаното цървулско самочувствие, но пак имат нужда от противогази.   :) :) :)



Бургас бе избран за най-добър град за живеене в България в рамките на кампанията на две медии – Дарик радио и вестник „24 часа”, стана ясно на церемония в Националния археологически музей в София, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Наградата лично бе връчена на кмета на Бургас Димитър Николов от министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев... Кметът на Бургас Димитър Николов бе категоричен, че Бургас си заслужава да бъде най-добрият град живеене, защото името на патрон на града – Свети Николай Чудотворец означава победител...Фокус 

Ха така! :P


И това не са облачета.



И още ни се пекат следните хубости:




Айде идвайте да кльопаме и дишаме химикали. След някоя и друга годинка може и да се къпем в тях.  :P


Още от Виц на деня в снимки: Бургас бил най...

Тръбата - сапунката продължава

11.11.10 г.

 Значи да предупредя - на когото му е омръзнало от мрънкането ми за петролопровода, да не продължава нататък. :)


 Министерството на околната среда и водите (МОСВ) постави отрицателни оценки на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и на приложения към него доклад за оценка на степента на въздействие върху зоните от Натура 2000 (ОСВ) за инвестиционно предложение „Нефтопровод за суров нефт Бургас - Александруполис" за участъка от нефтопровода на територията на Република България.
Заинтересованата от реализацията на проекта компания „Транс Болкан Пайплайн Б.В. - клон България", съобщи по-късно, че изискването на допълнителна информация е част от процедурата за ОВОС.
Повече яснота по въпроса внесе зам.-председателят на Комисията по околна среда и води в НС Иван Алексиев: „Твърденията на проектната компания „Транс Болкан Пайплайн", че изискването на допълнителна информация е част от процедурата за ОВОС не са верни, тъй като до такава процедура се стига единствено и само при поставяне на отрицателна оценка на доклада, т.е. проекта не отговаря на редица важни изисквания, като мотивите за връщането са подробно описани в писмо на МОСВ до възложителя". Народният представител от ПП ГЕРБ разясни и последващите етапи на процедурата: „Възложителят разполага със срок до два месеца от получаване на бележките да отстрани посочените пропуски и да представи в МОСВ допълнени доклади по ОВОС и по ОСВ за нова оценка на качеството. Срокът за тази оценка е 30 дни след внасянето на допълнените доклади в МОСВ.
Само ако двата доклада бъдат оценени с положителни оценки, може да се пристъпи към продължаване на процедурата по ОВОС - организиране на срещи за обществено обсъждане със засегнатите общини и кметства на българска територия."
„Въпреки че основните ми ангажименти са в София, не съм преставал да работя за интересите на моите съграждани и развитието на моя град и ще направя всичко възможно това, което започнахме заедно да доведем до успешен край", допълни Иван Алексиев.
„След оценката на МОСВ смятам, че вече на всички в страната стана ясно защо хората от нашия регион протестирахме толкова остро срещу реализацията на този петролопровод", коментира областният ръководител на ПП ГЕРБ-Бургас и народен представител Димитър Бойчев.
Информационна агенция КРОСС припомня, че Министерство на околната среда и водите постави отрицателни оценки на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и на приложения към него доклад за оценка на степента на въздействие върху зоните от Натура 2000 (ОСВ) за инвестиционно предложение „Нефтопровод за суров нефт Бургас - Александруполис" за участъка от нефтопровода на територията на Република България.
В двата доклада има неясноти и съществени пропуски, поради което МОСВ ги връща за доработване на възложителя „Транс Болкан Пайплайн Б.В. - клон България", съобщиха от ведомството вчера.

Такааа... След повече от месец скатаване министерството се "сети да се побара". Мотото му изглежда е По-добре късно, отколкото навреме.
Не зле за сега, но това шикалкавене ме нерви. Ще има да чакаме поне още три месеца - два за отстраняване на пропуските в докладите и още един за произнасянето на МОСВ. И се чудя аз едно нещо: тази ОВОС е възложена на заинтересованата компания - Транс Болкан Пайплайн, а не на трета, независима страна.  Все едно руснаците си я правят на мене си. Тази работа е много съмнителна, както прочее и цялата гнусна история.  Сещам се и че Путин пристига в събота, пак за да ни нахлупи  над очите някакъв "голям шлем", от който нищо няма да можем да видим - Южен поток, Белене, а защо не и тръбата като бонус. Отново.




Източник: Agro-consultant.net
Картинки: Грамофона News


Още от Тръбата - сапунката продължава

Black Country Communion - Глен Хюз и други

10.11.10 г.


Ха добър ден! Честита сряда! :)

Никак няма да е лоша с новия проект на възхитителния Глен Хюз - Black Country Communion. Този човек умора няма!  :D


The Great Divide




Song of Yestarday




И любимата ми One Last Soul




 Айде и една по-стара, че понякога като започна, нямам спиране. :) Soulmover

 
Още от Black Country Communion - Глен Хюз и други

"Всъщност не е много..."

23.10.10 г.

Повече от седмица по радиата, които слушам, върви спот с призив да дарим закуската си на болните дечица.
 Кристиян от Русе е на четири години и е болен... Един лев струва закуската на незнамколко души. Всъщност не е много. Да дарим закуската си на децата... И тъ-нъ.
Ами да - не е много.

Обикновено го чувам точно когато хапвам нещо на работа, като уточнявам, че всеки Божи ден гледам да не превиша левче за яденето си, понеже такова е положението. Хапката ми засяда, отщява ми се, започвам да се чувствам виновна, също така и да беснея. И това е вече много дни! Добре де - ще даря веднъж, ще даря дваж-триж, ама айде стига с това нахалство, бе! Много ми е мъчно за децата и изобщо за всички болни и в неравностойно положение хора, ама айде да не прекаляваме с тези натяквания, защото обратният ефект е сигурен. То не бяха великолепни незнамколкобройки, байландота, вип-брадъри, президентски коледи, просещи за лечение хора по улици и кръчми, кутии за дарения по офиси и институции, сега и това.  Има много болни и нещастни хора, които се нуждаят от животоспасяваща помощ и сърцето ми се къса, но не съм слънце, за да огрея навсякъде. Просто не мога. 

Аз не знам като какъв малоумник трябва да си, за да измислиш нещо такова, като горното спотче,  и да говориш така на хората. И с какво право? Също така, малоумници, можехте да дадете парите, които платихте за рекламното време, което хич не е евтино. Както, прочее, можеха всички онези циркаджии, които се чепят и дерат от екрана,  да си дарят хонорарите (с по три нули) за благородните каузи, за които тоже ни натякват. Не, нямам никакво намерение да се чувствам виновна, понеже някакви лигави пачи ми се връцкат насреща, вземат хонорари и си правят реклама. И изобщо не ми се коментира нечовешкото отношение към роднините и приятелите на нуждаещите се - да накараш майка на болно детенце да се прави на маймуна, белким целокупното малоумничество я хареса и гласува за нея... Пфу!

Та като споменах институции, къде са те, а? А? Гледам си съвестно работата и получавам заплата, с която и задника си не мога да избърша, едва докарвам до края на месеца, а те ми вземат всичко, каквото си поискат, че и отгоре, и пак до моята закуска опира работата. Какво сега, да лягам да мра от глад ли?  А! Да не забравя да спомена Държавата като цяло, която не пропуска да си прибира ДДС-то от даренията, като същевременно оставя тези болни и нещастни хора да се влачат по корем за помощи и дарения, за да може да си прибере ДДС-то и така, в порочен кръг!

Ширин Местан. Тази пачавра беше незнамколко години, при две крадливи правителства,  шефка на Агенцията за закрила на детето. И какво като беше, къде беше, а? Така ги изпозакриля децата от Могилино и другите домове, та чак ВВС я разбраха. Тръгнала сега да се чекне, за да помагала на болни деца - човек може да повърне. Ай сиктир, коравосърдечна, двулична кучко! А Дянков си оборудвал фитнесче за 60 хиляди в министерството и все реве, че пари няма. А бе що не си...

Да се разберем нещо - не се оплаквам от финансовото си положение - баба ви знае и две, и двеста. Друга ми е мисълта - писна ми да ме карат да се чувствам виновна и отговорна за нещастието на хората.


Картинка
Още от "Всъщност не е много..."

Момчето си отива

22.10.10 г.

 Явор Дачков, Гласове


Цветан Цветанов е изумително глупав политик. Неговата поразителна глупост е основният извод от цялата дандания с Алексей Петров. Осем месеца неуморни усилия на медийния фронт, впечатляваща пропаганда, грандиозна борба с престъпността, водена от телевизионния екран, целият "Октопод" с всичките му пипала – всичко това се стопи и изчезна, а на негово място остана да виси неподправената глупост на Цветанов, простодушна и от сърце – като песен на Веселин Маринов.

Само за два дни първият по рейтинг така спихна, че направо ми дожаля за него. Като го гледах онзи ден при Цветанка Ризова, очаквах вместо отговори за злополучните апартаменти Цветанов всеки момент да подхване "Горчиво вино" в студиото и да излезе оттам просълзен, което бездруго почти направи.
Щеше да ми стане жал, обаче си спомних за онова семейство от Кърджали, в чийто дом рано сутринта нахлуха без заповед цивилни полицаи, пребиха дъщеря им, омаскариха ги публично, че се занимават с проституция и трафик на жени, а след това накараха прокуратурата да потвърди версията им и да потули случая, въпреки че Мустафови бяха абсолютно невинни.
Тази акция и десетки още безобразия, вършени от полицията заради комплексирания Цветанов, който причини реално страдание на много хора през тази година, но уви, не докосна и една десета от сериозната организирана престъпност, ме спира да го съжалявам днес. А и начинът, по който лъже по една от най-болезнените за българите теми – внезапното си имотно забогатяване, по-скоро предизвика у мен отвращение.
Неговата версия донякъде напомня приказката за грозното пате, а елементът "чудо" е основен сюжетен похват в нея.
Живял си Цветанов тихо и кротко със своята жена и две дъщери, гладил си сам панталоните, както пишеше във в. "24 часа", и разнасял цветя по адреси на журналистките рожденички от името на своя началник Бойко Борисов (това съм го виждал с очите си). Карал я така скромно, но щастливо като по сюжет на песен от късния соц – помните ли, дует "Ритон" ги пееха подобни: "Живееме скромно, разумно и просто, не вярвате ли вие, елате ни на гости...".
Работата е там, че ако някой стар приятел реши днес да мине случайно през Цветанови, така, просто да се отбие без предупреждение, вероятността да уцели дома, в който живеят, е много малка. От обясненията на вътрешния министър излиза, че навремето е имало солидарен заговор между неговите родители и родителите на жена му всичките апартаменти и имоти все на неговото семейство да бъдат приписани. Излиза също, че при социализма е имало средна класа и дребна буржоазия. Доколкото си спомням, едно семейство нямаше право да притежава повече от един апартамент, а по-богатите, на които обикновено им бе разрешено да пазаруват и в "Кореком", се развеждаха, за да могат да узаконят второ жилище. Изглежда, че в България е имало само две изключения – родата на Цветанов и тази на съпругата му, и те щастливо са се събрали в едно, щото един ден всеки от тази рода да дари по един апартамент на младите Цветанови и внучката. Този дарителски епос направо ми разби сърцето. Спомних си със снизхождение за “Великолепната шесторка” и Ани Салич, но отнякъде дочух, че Цветанов има брат, и пак охладнях. За него била останала само една шеста от някаква шестина от имотите...
Но да се върнем на приказката за грозното пате Цветанов, което в края на 2008 г., малко преди ГЕРБ да спечелят парламентарните избори, се събужда като едър собственик на девет имота. Нещо ще да се е случило с него през тази 2008-а, някакво преображение ще да го е застигнало, защото добри хора, строителни предприемачи, решили почти да му подарят два апартамента с два гаража на една от най-скъпите улици в София, "Елемаг", за около 600 евро на квадратен метър. Тогава цените там вървяха по 2000 евро за кв.м, а и днес едва ли са паднали под 1000. Цветанов, който е Веско Маринов по душа, обаче пак намери роднинско-битово обяснение. Собственикът на фирмата му бил кум. Цветанов пък наскоро станал кръстник на неговото детенце... То целият “Гулденбургови” не може да ги опише тези Цветанови. Цветанови, още и Буденброкови! Приказката взе да заприличва на народна песен с дванайсет куплета и припев, който се повтаря след всеки нов куплет.
Всичко това добре. Само дето Цветанов все пак не обясни с какви услуги е платил остатъка от 1400 евро на квадратен метър. Както се казваше едно време в Габрово, кумовете са си кумове, ама сиренето е с пари. Искам да кажа, че двата имота на Цветанов, които през цялото време той наричаше един апартамент, струваха по това време около един милион лева. Вътрешният министър предпочете да влезе в роднински обяснения, вместо да признае направо какви услуги е правило кметството на тази фирма или какви услуги е очаквала от него тя, когато ГЕРБ вземе властта. В този параграф Цветанов попада под подозрение за търговия с влияние. Няма кум на света, който би му продал каквото и да било за 400 евро, когато то струва 2000.
Вътрешният министър и тук не пропусна да излъже, казвайки, че за покупката не е давал пари на ръка, а в нотариалния акт пише, че повече от половината са платени кеш. И това си мина ей така! В България стана нормално министрите да лъжат без последствия за тях. Само заради скандала с имотите и заради липса на сериозно обяснение за внезапното забогатяване на вътрешния министър той вече трябваше да е подал оставка. Да разправя за спестявания и консултации е нелепо и това, между другото, му изяде главата. Реакцията на зрители, читатели и слушатели в различните медии е убийствена, защото всеки обикновен гражданин на България може да прецени по собствения си опит дали Цветанов казва истината, или лъже. Със сигурност Цветанов днес не е политикът с най-висок рейтинг и повече никога няма да бъде, но за това ще кажа още няколко думи след малко.
Има и още един факт, който досега трябваше да е накарал вътрешния министър сам да си отиде, за да си спести униженията. Цветанов сам призна и на практика потвърди думите на Алексей Петров, че е работил по съвместен проект с "Октопода". В началото от общината изцяло отрекоха думите, които чух от Петров в собствения му дом. Казаха, че не е имало никаква гаранция по проекта, а към тях побърза да се присъедини и ръководството на метрото, което отрече цялата историята с белгийците. Ненадейно я потвърди самият Цветанов, като дори назова името на частната фирма, която е осигурила парите за гаранцията на общинския проект – "Лев корпорация". Фирма от кръга на наречения от Цветанов "Октопод". В няколко свои интервюта вътрешният министър заяви, че отдавна се знае кой е Алексей Петров, явно го е знаел и когато е отговарял за споменатия проект и е приемал гаранцията, платена от "Лев корпорация". Само това би трябвало да приключи кариерата на Цветанов, който лично се ангажира в изобличаването на "Октопода". И тук стигаме отново до политическата глупост на вицепремиера, който започва да тежи на съпартийците си като воденичен камък.
Оглушителното мълчание на Бойко Борисов и тоталната липса на официална подкрепа от ПГ на ГЕРБ означават само едно – Цветан Цветанов приключи с политиката, макар че още не го осъзнава. Той все още се движи в кола на НСО, ходи в министерството и даже се снима в клипове с малки дечица, а дори все още е и вицепремиер, но всичко това вече е само формалност. Той е абсолютно сам. Оставили са го да гълта вода и го гледат дали ще изплува. Имам предвид собствените му хора. Дори и да оцелее някак, което не ми се вярва, особено след като стане ясно, че е вземал и пари за партията от "Октопода", Цветанов от отличник в това управление ще се превърне в негов вътрешен екзекутор, защото белегът на корупция, и то върху "най-големия" борец срещу нея, ще падне върху всички, и то безвъзвратно. ГЕРБ дойде на власт благодарение на антикорупционната вълна, повдигната от самия Борисов. Днес тази вълна ще удави партията му. Въпросът е дали премиерът ще се реши да играе твърдо и да отстрани Цветанов, за да запази донякъде имиджа си на непоколебим борец срещу корупцията, или ще се опита да държи илюзорното единство в ГЕРБ, което отдавна се е пропукало. Ако Цветанов беше малко по-съобразителен, щеше да освободи своя началник от присъствието си и да запази донякъде достойнството си на човек, паднал в борбата с компроматите. Той обаче стои и колкото повече се обяснява, толкова по-ясно става, че няма нищо общо с грижливо изграждания имидж на обикновен, но честен, смел и неподкупен човек, който е получил мисията да громи престъпността. Поредният от дългата редица политически мошеници, които получиха петминутна слава и гледаха да я осребрят в максимална степен. Въпросът е защо почти само такива хора се вреждат в политиката у нас?
Текстът е публикуван във в. Галерия
Още от Момчето си отива

Добър ден :)

12.10.10 г.




Добър ви ден! Айде малко за отскок.
Раз-два!
Раз-два!
Раз-два!
Раз-два!
:)







Още от Добър ден :)

Давайте екологичната оценка! Давайте и изводите! До кога ще ви чакам?!

7.10.10 г.

Компанията "Трансболкан пайплан" на 30 септември и 1 октомври внесе за експертиза в министерството на околната среда, енергетиката и климатичните промени на Гърция и България оценката за въздействието на петролопровода "Бургас-Александруполис" върху околната среда, съобщава РИА Новости. Документът, който дава оценка за влиянието върху екологията и социалната среда, отговаря на международните стандарти и на изискванията на националното законодателство на България и Гърция.


Оценката е подготвена от консултантите по проекта - "ILF Consulting Engineers" и "Environmental Resources Management (ERM)".


Акционерите в "Трансболкан пайплайн" през октомври планират да обсъдят финансовия модел на проекта. Заседанието на акционерите ще се проведе в Амстердам...

09:05 / 05.10.2010
Burgas24

 Както е видно, новината изтича с неколкодневно закъснение (през РИА Новости). Днес е 7-ми, а ресорните министерства още се спотайват - дори не са съобщили за получаването на екооценката! Писна ми да ги чакам!
Иначе акционерите щели били да се събират за финансово обсъждане???

Карта: БгБуй
Още от Давайте екологичната оценка! Давайте и изводите! До кога ще ви чакам?!

Отново саламче

25.09.10 г.

Вече не мога да проследя като кой нахален воайор-ексхибиционист измисли поредната блог-щафета "Моите 10 мръсни тайни" или нещотакова беше, но взех да се дразня. (Поне съм сигурна, че не е някой от обичайния ми кръг на общуване, но му загубих дирята - беше преди няколко месеца.) На някой си му скимнало да си развее бельото и да погледа чуждото. Едни блогъри поеха въпроса с ентусиазъм и, за целокупна радост и сеир,  споделиха прекалено интимни неща за себе си, които ми е трудно да възприема, че са за всеобщо ползване.  Даже ми е неудобно да ги чета. Други,  за да не откажат направо на недискретните питания, отговориха шеговито или целомъдрено, но в никакъв случай - мръсно. На това му се вика "отбиване на номера", но поне го направиха с чувство за хумор и елегантно. :) Е, аз няма да се напъвам и да отбивам номера, и да остроумнича колкото да не е без хич, понеже моите тайни са си моя работа и ничия друга.  И ще кажа каквото и да е ако/когато аз реша, а не поради недискретни подкани, с първоизточник някакъв анонимен любопитен сульо.

Така де.  Ама че глупост.

 
Още от Отново саламче

KISS - "Revenge"

19.09.10 г.

Събудих се в неделя сутрин като лудите - в 5 часà - и взех да се чудя какво ми се слуша рано-рано, докато пия кофа кафе и пуша, и се въртя. На слушалки, естествено, понеже народът ми хърка и не може всякак. (Плюс това ги предпочитам, защото вкарват звука директно и пълноценно в главата, няма шест-пет, и хем нищо не се губи от него и изпълненията стават като специално за мен, хем ми пречи да мисля за това, което ме събуди в мнооого неприлично време. :P )

И ето!


I Just Wanna





Spit





Ей тази, с дупетата, много я обичам. :)
Take It Off




И барабани за десерт.
Carr Jam




А изфуках ли се, че ги гледах в София през 2008-а? :) :) :)  Хубава година беше и тя.

Още от KISS - "Revenge"

Добро утро със Z-ROCK - 2

13.09.10 г.

Според в-к "Труд" българинът дава много повече пари за алкохол и цигари, от колкото за лекарства. Лично за мен това е добра новина - значи сме здрави и можем колкото си искаме да пием и да пушим, и... да мушим.

Буги Барабата


Успешна седмица! :) Започва с майтапи, дано не завърши сериозно.




Още от Добро утро със Z-ROCK - 2

Жалко, Цветанов, жалко...

6.09.10 г.

 Много великодушно от страна на министър Цветан Цветанов: Става въпрос най-вероятно за закачка, а не за престъпна дейност, защото това били млади хора, добре образовани и фенове на Формула1.

Заплахите към съветника от Абу Даби се оказаха закачка на фенове на Формула 1

Българи, живеещи в чужбина, които са специалисти по компютърни технологии са хората, изпратили двата заплашителни мейла до съветника от Абу Даби Ануар Бадуан. Това съобщи пред "Фокус" вътрешният министър Цветан Цветанов.

По думите му става въпрос най-вероятно за закачка, а не за престъпна дейност, защото това били млади хора, добре образовани и фенове на Формула1. В първите работни дни с помощта на партньорите ни в чужбина се надяваме да проведем разговори с тях, каза Цветанов.

Вчера съветникът на компанията от Абу Даби Emirates Associate Business Group (EABG), която в края на август заяви интерес към строителство на писта за Формула 1 край София, се оплака, че е получил мейл с искане за 94 млн. долара от някой си Алекс Цаков, който срещу сумата се наемал да потуши избухналия около проекта скандал.

Днес Би Ти Ви съобщи,че Ануар Бадуан всъщност получил две послания, едно от които заплашително, и дори отпратил дъщеря си обратно в Абу Даби. Със случая се занимава ГДБОП, информира частната телевизия.
Дневник 

Проявените великодушие и снизхождение вероятно са защото момчетата живеят в чужбина и качулките не могат да ги докопат, влизайки посред нощ с вратите в домовете им, с огромната вероятност да има  "респектирани" от "бързото отварне на вратата". Жалко за Цветанов - щеше да излезе хубаво заглавие: "Операция с кодово име "Изнудвачите". Разбита е престъпна група, рекетирала за милиони арабски бизнесмен" - и какви клипчета можеха да се получат, ех... :lol:

Сетих се за осъдения  младеж от Пловдив, изпратил пиянски заплашителен есемес на ББ.

Колаж: Гласове
Още от Жалко, Цветанов, жалко...

Ей тука две новини

25.08.10 г.

 от BurgasInfo.com

 

Дянков ще преговаря за Бургас-Александруполис

Българска делегация ще бъде на 8 и 9 септември в Москва, за да преговаря по проекта за строителството на петролопровода Бургас - Александруполис, който все още е под въпрос, след идването през миналата година на власт на новото правителство в страната.
Това съобщи Игор Демин - официален представител на „Транснефт", който е изпълнител на проекта от руска страна, предаде Агенция "Нефтогазова информация".
Според руската страна българската делегация ще се води от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

 Седя и се чудя за какви "преговори" ще ходи Дянков? До колкото си спомням, правителството изчаква  "независима" ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда), преди да излезе с решение за тръбата, за която ОВОС не е известно да е готова. Каква работа има вицепремиерът и министър на финансите по този въпрос? За какво ще се пазари? И за колко? Има ли информация, която не е обявена пред бургаската общественост?  И защо научаваме за това от "официален представител на „Транснефт", който е изпълнител на проекта от руска страна", през руската "Агенция "Нефтогазова информация"? А? Дянков много да внимава! Лъжливият му бащица - също!



А това как ви се вижда? На мене ми изглежда като колосална корупция и отвратителна наглост. Варварски и безобразен гьонсуратлък. Мръсници!

Вдовицата на Кюлев ще строи в Иракли

Община Несебър е одобрила три нови инвестиционни намерения в защитената местност Иракли, два от които са на вдовицата на убития преди години банкер Емил Кюлев и на главния архитект на София Петър Диков, съобщиха в понеделник от организацията "Да спасим Иракли", пише "Медиапул".
Ваканционните комплекси ще са в местността "Шапката" в района на Иракли. Локацията е точно по средата на плажната ивица, а проектите предвиждат 360 легла, при липса на инфраструктура и яснота откъде ще идва водата за "озеленяването" с "еко" райграс, алармират от дружеството.
Проектите предвиждат 20% застрояване и "малки ветрогенераторчета" в НАТУРА 2000 – местност. Териториалноустройственият план (ТУП) на община Несебър, на който се основават инвеститорските екодоклади, отдавна е изтекъл. Документът е приет през 1997 г. и е бил валиден 10 години.
Единият от проектите е на "Сердика пропъртис" АДСИЦ на Весела Кюлева. Той предвижда 60 къщички с общо 360 легла, административна сграда, два ресторанта, минимаркет, два открити плувни басейна и паркинг.
Столичното архитектурно бюро "Проин" ЕООД пък планира да издигне 24 бунгала със 145 легла, открит басейн, паркинг и парк. Главният архитект на София Петър Диков е едноличен собственик на "Проин".
"Да спасим Иракли" смята, че безотговорността от страна на РИОСВ Бургас и община Несебър, които не виждат "никакви пречки" пред случването на проектите, е престъпна и се нуждае от санкции.
"Доказалата се като една от най-корумпираните в страната общини, Несебър има дълг към страната ни след унищожаването на огромен процент от дивата природа в границите й, който може да изплати само и единствено чрез рекултривация и ограничаване на застрояването, а не подновяването му. Друг парадокс, който озадачава гражданите, е и естеството на бизнеса, който в най-голямата криза за строителния бизнес решава да инвестира в строителство", казват от организацията.
"Смятаме, че държавата начело с МОСВ и общинските власти в Несебър са длъжни да спрат това безобразие преди да е твърде късно. Гражданска група "Да спасим Иракли" е готова да защити гражданските си права по всеки позволен от закона начин, ако това не се случи", заявяват от групата.


И тези двете новини само в един ден! Ако някой още има илюзии за управлението на ГЕРБ, крайно време е да се прости с тази си оптимистична наивност (да не кажа друго шибано определение, че ще заприличам на мазния рапанджия БД).

И къде е в цялата тази работа (и в много други) зам. министърът на околната среда и водите, "нашата"  Евдокия Манева?

А аз ще се спукам от чувство на безнадеждно безсилие.

 

Още от Ей тука две новини

Ремонт пореден

22.08.10 г.

Приключи. За сега. :)

Прехвърлянето на блогролите става автоматично и уж е пълно, но ако някой не се види - да се обади.

И ще бъда много задължена ако разбера как, да му се невиди, да вкарам смайлитата в коментарите, понеже този шаблон не ги пуска по досегашните начини. :(
Още от Ремонт пореден

Серж

18.08.10 г.

Серж Танкиан беше най-хубавото, което се случи на тазгодишния Спирит. Отидох само и единствено заради него. Трудно се описват концерти - трябва да си там, за да чуеш и видиш.  Който е пропуснал, може само да съжалява.

Снимките са тъмнички, но на кого му дреме - нали бях там и близо. И слушах, и гледах, и пях, и кряках, и подскачах, и се усмихвах, и се потих,  и ме поливаха с вода, и ме ръгаха с лакти, и слушах, и гледах, и слушах, и така...  :)



























И едно "Продиджи" в тъмното,  и част от публиката на "Продиджи" в светлото.  :D





Още от Серж

Да му се невиди

13.08.10 г.

Човекът се разболял. Много жалко! :(

Everlast отпада от участие на "Spirit of Burgas"
(13.08.2010 09:05:53)

   Току що стана ясно, че Everlast е болен и отменя участието си на "SPIRIT of Burgas". Това бе съобщено с официално писмо, което организаторите получиха от "Regime Menagment" – агенцията, която го представлява. Писмото е подписано от самия артист и в него се казва: "С огромна тъга съобщавам, че не съм в състояние да присъствам на фестивала "SPIRIT of Burgas". През последните шест седмици бях на турне в Европа и Азия, което трябваше да завърши с много специално шоу на SPIRIT of Burgas. За съжаление, когато се върнах за еднодневна почивка в Лос Анджелис, бях повален от много лош вирус. Лекарите държат да остана в САЩ и да не предприемам дълги пътувания, докато не съм напълно възстановен. Наистина съжалявам, че заболяването ми попречи да дойда в България. Надявам се следващата година да бъда поканен отново и да изпълня моите бизнес задължения и още по-важно – да свиря за моите фенове на SPIRIT of Burgas. И накрая – още веднъж се извинявам на всички, че няма да мога да участвам на фестивала."

   Въпреки, че това е фестивал, а не самостоятелен концерт на Everlast, организаторите гарантират, че всеки който е закупил билет за 14 август и желае да го върне, ще може да си получи парите обратно от мястото, на което го е купил. В момента предизвикателството пред организаторите на "SPIRIT of Burgas" е с бърза реакция да намерят заместник на Everlast за втория фестивален ден. Името му ще бъде оповестено веднага, след като екипите на фестивала се справят с тази форсмажорна ситуация.

 Metal Katehizis
Още от Да му се невиди

Blog City, Episode 5: RELOADED

6.08.10 г.

Предишните епизоди:
1. Blog City, Episode 1: Zombie Menace

2. Blog City Episode 2: The Two Toilets

3. Blog City, Episode 3: THE GATE

4. Шокираща новина - разкрита е манипулативна блогърска мрежа.

  
5. Blog City, Episode 4 - Investigation

Blog City, Episode 5: RELOADED
(мелодрама с много възклицателни и горещи страсти в горещините)


КАСТИНГ

ВАМПИРИ:
Angelina Jolie ………….. Bungle (вампир)
Charlize Theron ………….. Nightwish_El (вампир)
Kate Beckinsale ………….. Lita (вампир)
Lucy Liu ………….. Lu (вампир)
Monica Bellucci ………….. Sky_Mender (вампир)
ВЪРКОЛАЦИ:
Clive Owen ………….. Legrandelf (върколак)
Johnny Depp ………….. Nostromo (върколак)
Penelope Cruz ………….. Bia (върколак)
Simon Pegg ………….. Lammoth (върколак)
БЕЗКЛАНОВИ:
Harrison Ford ………….. Val (голем)
Узурпаки
-Бла
………….. Uzumaki-Bla (узурпатор)
Dominic Monaghan ………….. Влад (От Гъза На Географията, добрoнамерен пич, който осира нещата)
Frog’n'Roll ………….. Плесница (покръстена зомбиня)
Ирония Идиотова ………….. Мръсница (покръстена зомбиня)

Заблудена скочибра - и тя не знае какво прави в този епизод
Тризначките - шестокрак, триглав полтъргайст, с 3 (три) мозъчни гънки
Глухо зомби - част от мебелировката, ни приема, ни предава

Special starring: Иво – глас зад кадър, изобразяващ съвестта на героите. Ако не го чуете - правете си сами изводите.




Вал (Някъде в пустошта)

Вал имаше с Узурпаки стари сметки от бруталноексплицитно естество  и реши да ги разчисти веднъж завинаги. Маскира се като лелята на Роман Полански, пропълзя през много тайния проход под Портата, водещ към покоите на узурпатора и храбро се спусна в мрака. Пазителките на много тайния проход - разжалвани дългокраки монахини и пенсионирани моделки със змийски тела - наобиколиха голема, бранейки подземието с всичките си  телесни части. Светкавично съблякоха маскировката му, като го оставиха само по шапка и камшик, но той мъжествено насочи камерата си и ги закова на място.  Добра се до много тайната вратичка зад огледалото и съзря Узурпаки, злоупотребил с огромни количества страшна проза и Lord of Acid, да спи неспокойно.  Вал непоколебимо задейства фотошопа и беляза узурпатора със своя знак, след което безмълвно се
отдалечи в мрака, в посока Рощок (музикален фон - Clint Eastwood).

Узурпаки хъркаше непробудно, измъчван от щастливи кошмари...

 ...


Blog City, Площад Централен

Тежка жега задушаваше Blog City в разгара на отпускарския сезон и измъчи Клановете. Подтикнати от личните си интереси, Вампирите и Върколаците сключиха временно примирие и се обединиха около общата кауза - летните отпуски, обещани им още от Голямата Газова Криза. Изпотени, по бельо, двата Клана (и една заблудена скочибра) се събраха  на Централния площад за безпрецедентна протестна акция. Крещяха кой-каквото му дойде и издигнаха лозунги:

ДАЙТЕ НИ ЛЕТНИТЕ ОТПУСКИ! НАШИ СА СИ!

ЖЕГА!

ЩЕ СЕЗИРАМЕ ТОТЮ МЛАДЕНОВ!

СТАЧКА!

СТИГА ЕКСПЛОАТАЦИЯ! ИСКАМЕ ПРЕЗАРЕЖДАНЕ!


Bungle: Имам запазен час при бръснаря! Ще ми излъска главицата! Стига с тези дълги коси! Аз не съм родопско одеало! И летящата хлебарка трябва да умре!








Nightwish_El: Искам да играя шах с Великия Комбинатор Торквемада! И да се натряскаме с Леля Ог в мазето ми, на лунна светлина! Искам в къщи!








Lita: Трябва ми време за тренировки за следващите 117 блог-щафети! И имам намерение да довърша изследването си върху мъжете-задници, а единственият задник наоколо е Ламотхският! Ламотхе, много ти е космат и нямаш биде! Баста!





Lu: Тръгвам да претрепя момиченцето от Дарик! И пътьом ще си търся обувки-льобутанки, и нищо не може да ме спре! Излязоха ми пришки! Аман от уставни джапанки! Норвежците са безхаберници, а Брет Андерсън е хубавец!









Sky_Mender: От месеци планирам круиз! Едно меркантилно копеле ще ме води на разходка с лодка по Стикс. Няма да стоя повече тук, в жегите, и да ви пазя колайдера! Затварям го за профилактика! Да си се профилактира сам!






А в това време...

 Узурпаки-Бла

Узурпаки се събуди, облян в студена пот - сънува, че двамата с Вал водят екзистенциален спор от неестетично естество. Въздъхна облекчено, щом осъзна, че е било само сън, запали пура, завита върху четвъртото бедро на полтъргайста и хвърли самовлюбен поглед на отражението си в огледалото.
Узурпаки: О, не! Това е работа на Вал! Само той е способен на такава гавра авек моа! Уволнен е! Плесницааа, Мръсницааа! Имате мисия да го откриете и да се разправите с него, както само вие си знаете! А аз ще взривя тайния проход след вас, де късмет да ви затрупа, и ще прокопая нов през фосилите и елатеритите на Витоша. Тръгвайте! Все пак... не изглеждам чак толкова зле, а?

Плесница: Оф, шефе! Да не основаваме глем-рок група? Ще овържа Вал и ще си поиграя чудничко със страхотния му... камшик. А може ли да му обуя електрошоковите гащи на любимия ми чичо Ангъс? Може ли, може ли?!

Мръсница: Ау, шефе! Да не се присъединяваме към Culture Club? Плесница ще овърже Вал и ще помърсувам със страхотния му... фотошоп, само да не ми мине котка път. Ще взема за всеки случай латекса и баданарката - голяма мръсотия правя с тях, само да не ми се скъса сутиенът. А може ли да го измъчвам с мелодийката на телефона ми? Може ли, може ли?!



...

Blog City, Площад Централен

Недоволството ескалираше.

Bia: Ще се оттегля да пиша злободневна монография върху пекарското изкуство, в частност - за кифлите и кроасаните! В рими! Ламотхе, къде са ми листите за писане?!




Nostromo: От сто години планирам турне из Бел Еър с Уил Смит! Искам да развивам артистичния си талант! Ще му нося инструментите, ще му забърквам и пия мохитото и ще мажа певиците с плажен лосион! Няма да пропусна тази златна възможност, а и импресариото ми ще ме уволни вече! Разкарай се, Елфе! Да живее Мишел Пфайфър!






Legrandelf стоеше сред данданията и се чудеше кой път да хваща.

Legrandelf: Не ме оставяйте, нося ви цветя! Кой ще ми рецензира хуйкутата? Lammoth страда от диария и дислексия, и се бърше с тях, и ги чете наобратно! Нищо не му разбирам! Само вие ми останахте!










Lammoth не дочу нищо от цялата галимация, понеже беше зает с игра на мини-баскетбол в дупката на външната тоалетна, докато чакаше да го сполети поредната доза вдъхновение.

Lammoth: Кошшшшш!!!














И внезапно...



Протестиращите граждани (и една заблудена скочибра) се спогледаха с насълзени от прахоляка очи и взеха мигновено решение - изчезнаха кой от къде е, кихащи и кашлящи, възползвайки се от сгодния случай.

Вторичният трус от подземния взрив на Узурпаки активизира
свлачище в двора на Lammoth и
тоалетничката му потъна в собствената си яма.
Lammoth: Леле!!! Всички на работа! Къде сте?! Тука е останало само едно глухо зомби, което ни приема, ни предава!
АААААААААААААААААА
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!! Кой сега ще се гмурне да извърши спасителните действия?!
Приятелю Влад, на пооомооооооощ!

Влад (от Преславския събор На Гъза На Географията): Разбира се, скъпи приятелю. Заповядай в летния ми замък - построил съм ти на теферич персонален клозет. И килим съм му сложил. Отблокирах в твоя чест и неприкосновения военновременен запас от тоалетна хартия и хартия за писма (само трябва да си я намачкаш). Обаче не ми остана време да поставя бидето, понеже тръгвам на баня, но то едва ли ще ти потрябва.







 Обнадежденият Lammoth се омете на мига в посока летния замък на Влад, На Гъза На Географията, и остави натъжения Legrandelf сам в опустелия Blog City, да съчинява кахърно хуйку за живота, лайната и всичко останало.

















...
По време на всички тези баталии с много възклицателни, Иво, гласът зад кадър мълчеше, понеже триглавият полтъргайст (с три мозъчни гънки) строши айсикюто и му изяде субтитрите.

___________________________________________________________________________________

Следващ епизод:

Улица “Блог’сферна” №6

Още от Blog City, Episode 5: RELOADED