Обяснение на вот (по този, онзи, трети, пети блогъри)

Не, няма вот. И никой не е длъжен да го дава и да се обяснява за това - гузен негонен бяга.  :P

Още от Обяснение на вот (по този, онзи, трети, пети блогъри)

Да забърша малко паяжините

...от блога. :)


 Препекох се прилично.

Качих 2-3-4 килограма, не знам точно, но и на кого му пука... :P

Купих си щастливо "Вариант 13" на Ричард Морган, обаче още  съм в издирване и на "Сразени ангели" на същия автор. Някой има ли да каже нещо по въпроса? А?

Въпреки че писках против Фейсбук, сега постоянно клеча в него. ~:> Но отказах "приятелство" на пряката ми началничка - няма нужда да ме наглежда и там, хайде холан.

Изгледах всичкото "Д-р Хаус", "Двама мъже и половина" и "Американски чопър". Много ми хареса филмът за младия Яо Мин. Чудя се кога ще започне новият сезон на "Декстър". Взех да се позаглеждам по бразилските сериали на ТВ "Романтика", че дори и по "Дързост и красота" (гонят къде 3 000 епизода), хехе. =)) Бе изобщо съм го ударила на телевизионно зяпане.

 Щъркелите още се събират, а отпускът ми свърши.

Ако ще и каруца да подкара, Шумахер е най-големият!!! :D


Нефтозаводът си вони, съвсем в духа на българосъвецкатадружба.

Бавно и полека мръсниците реабилитират бай Тошо, вся остальная и "светлото ни социалистическо" минало. Картаген няма начин да бъде разрушен - наясно съм. По този случай имам проблем и с пиарката на Светльо Витков, който ме загуби като протестиращ избирател.

Синята коалиция се спомина титанично срамно, ужасно шумно и напълно очаквано, само дето по места още не го знаят. Вечна й памятъ. Амиииннн.

От Биволъ здравата са захапали крачола на Бойко Б., направо му разказват играта. >:)






 Limp Bizkit извадиха убийствено парче, просто не мога да спра да го слушам. \:D/






Та така... Ами това е - скука. :)


Картинката е от UnicusBulgaria.

Още от Да забърша малко паяжините

30 day book challenge, поредна

Ламоте, влачи, от мен да мине.
:P

Любима книга: "Властелинът на пръстените" на Толкин.

Най-омразна книга: "Дон Кихот" на Сервантес;  всички умници, които ме учат как да живея, от рода на "Как да бъдем себе си" или нещотакова (сега си го измислих това заглавие, но е ясно).

Книга, която ви кара да се смеете високо: "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки,  всичко на Пратчет.

Книга, която ви кара да плачете: Не се сещам за такава. Но много ме натъжава разказът "Ванка" на Чехов.

Книга, в която бихте искали да живеете: В "Хрониките на Амбър" на Зелазни.

Любима книга от детството: "Билбо Бегинс или до там и обратно" на Толкин.


Книга, която може да цитирате: "Гъбарко" на Батко Златко. Под един вековен бук, много надалеч от тук расла гъбичка с калпаче. Често виждах я да плаче. Сърдеше се тя, че всички... и тъ-нъ.

Книга, която ви плаши: Колебая се между "Гробище за домашни любимци" и "Сейлъм'с Лот", все на Стивън Кинг. Изкараха ми ангелите!

Книга, която ви отвращава: Някаква си там "Плейбоят", не знам автора, а и не ми трябва. Започва с групово изнасилване на някакъв баровски купон. Изхвърлих я на мига.

Книга, която промени живота ви: "Фараон" на Болеслав Прус (не Марсел) - прочетох я в 3 клас, хаха,  и единственото, което разбрах, беше, че нататък много трудно ще чета детски книжки. Така и стана - без да съм чела "Винету". :) :) :)

Книга от любим автор: "То" и "Дългата разходка" на Стивън Кинг (обичам го него), "Хрониките на Амбър", "Името на Розата" на У. Еко, "Резерватът на таласъмите" и "Градът" на Клифърд Саймък, "Аз, Клавдий" и "Златното руно" на Р. Грейвз, "Фарс или никога вече самота" на Вонегът, всичко за Света на Дискъ... А бе има още много, много...

Книга, която описва живота ви: Е няма. То пък и един живот...

Книга, чийто герой наподобява вас: Бе не знам. Май си мязаме по нещо с Карбовски и Дилов-син (ама не фъфля). Сигурно затова не мога да ги трая. :D Но пък и те са герои от един друг филм.

Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: За единия от главните герои от "Истината за Metallica" на Джоел Макайвър (благодарности, Ел). Сещай се кой е, защото е страшна тайна. :P

Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: "Гъбарко" на Батко Златко или "Мунка, малката маймунка" на Николай Зидаров. Не помня точно.

Най-дебелата книга, която сте прочели: 2 в 1 брои ли се? Ако се брои - някоя от последните издания за Дюн на Франк Хърбърт. Ако не се брои - "Шест бона кеш" на Джеймс Елрой. На 100% има и други, но тези ми идват на прима виста, понеже са ми пред очите в момента.

Най-кратката книга , която сте прочели: Не се сещам. Вероятно някоя стихосбирчица.

Книга, от която ви е срам че я харесвате: "17 мига от пролетта" на Юлиян Семьонов. Верно ме е срам, ама пък Мюлер е готин пич. :)

Книга, която ви възбуди: Такеши Ковач, героят на Ричард Морган, си го бива не само в героичния екшън, ммм...

Книга, която сте прочели най-много пъти: "Билбо Бегинс". И ще продължавам!

Любима картинка на книга от детството: Илюстрациите на "Гъбарко", на Вадим Лазаркевич. И на "Пинокио", на Марайа, до колкото си спомням.

Книга, която планирате да прочете: Сонетите на Шекспир, но не знам до къде ще ги докарам. :)

Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсиг. Ама излъгах само веднъж, преди около 100 години. Още ме е срам. Но така и не мога да си наложа да я прочета. :)

Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Макбет", първо действие, първа сцена. :D

Любима книга, прочетена в училище: "Маминото детенце" на Любен Каравелов.

Любима нехудожествена книга: Публицистиката на Ботев. И на Каравелов.

Любима художествена книга: А сега де... Малко ли са горе? Ако са малко, все ще добавя нещичко още. Добре де, айде още една - "Сътворението" на Гор Видал.  А! И поредицата "Отровите на короната" на Морис Дрюон.  :P

Последната книга, която прочетохте: Нова ли? "Истината за Metallica".

Книга, която в момента четете: Нещо не ми се четат нови. Иначе съм се обградила за препрочитане с "Американски таблоид" на Джеймс Елрой, "Трудно е да бъдеш бог" на Стругацки, "Зрялата възраст на крал Анри ІV" на Хайнрих Ман и "Черният обелиск" на Ремарк. Хващам ги според настроението. :)

Книга, която обичате да дискутирате на кафе: Ама че въпрос. Ми то ако е на кафе, няма да има време бе!  Пък и какво да им се дискутира на книгите? Какво е искал да каже авторът ли или що? Ми той си е казал каквото е решил. :P

Още от 30 day book challenge, поредна

Пффф...

Положението е сериозно - докато търсех решение за мизерния темплейт, си затрих връзките, които са ужасно много. Възстановяването е къртовска работа и няма да стане сега и веднага. :( Направих и куп бели още, но аз да предупредя за връзките де. В момента търся приличен темплейт и вероятно първо ще го открия, после ще възстановявам, за да не направя още някой сакатлък.

Значи предупредени сте. :)

Още от Пффф...

Какво са Рождество и Великден?

Плюскане и пиене. Пукница - ето какво.

Картинка

Още от Какво са Рождество и Великден?

Lazy

Мързи ме.
Зима.
Студено, духа,
мрачно, влага,
гадно, депресия.
Не е за мен тази работа.
Зимен сън.
Чакам юни.

:(

Картинка

Още от Lazy

Просто така

... защото ми харесва и не ми се занимава с текущите простотии.

Честит петък! :)

Mick Jagger - God Gave Me Everything
Uploaded by mikibegood. - See the latest featured music videos.

Картинка

Още от Просто така

"Всъщност не е много..."

Повече от седмица по радиата, които слушам, върви спот с призив да дарим закуската си на болните дечица.

 Кристиян от Русе е на четири години и е болен... Един лев струва закуската на незнамколко души. Всъщност не е много. Да дарим закуската си на децата... И тъ-нъ.

Ами да - не е много.

Обикновено го чувам точно когато хапвам нещо на работа, като уточнявам, че всеки Божи ден гледам да не превиша левче за яденето си, понеже такова е положението. Хапката ми засяда, отщява ми се, започвам да се чувствам виновна, също така и да беснея. И това е вече много дни! Добре де - ще даря веднъж, ще даря дваж-триж, ама айде стига с това нахалство, бе! Много ми е мъчно за децата и изобщо за всички болни и в неравностойно положение хора, ама айде да не прекаляваме с тези натяквания, защото обратният ефект е сигурен. То не бяха великолепни незнамколкобройки, байландота, вип-брадъри, президентски коледи, просещи за лечение хора по улици и кръчми, кутии за дарения по офиси и институции, сега и това.  Има много болни и нещастни хора, които се нуждаят от животоспасяваща помощ и сърцето ми се къса, но не съм слънце, за да огрея навсякъде. Просто не мога. 

Аз не знам като какъв малоумник трябва да си, за да измислиш нещо такова, като горното спотче,  и да говориш така на хората. И с какво право? Също така, малоумници, можехте да дадете парите, които платихте за рекламното време, което хич не е евтино. Както, прочее, можеха всички онези циркаджии, които се чепят и дерат от екрана,  да си дарят хонорарите (с по три нули) за благородните каузи, за които тоже ни натякват. Не, нямам никакво намерение да се чувствам виновна, понеже някакви лигави пачи ми се връцкат насреща, вземат хонорари и си правят реклама. И изобщо не ми се коментира нечовешкото отношение към роднините и приятелите на нуждаещите се - да накараш майка на болно детенце да се прави на маймуна, белким целокупното малоумничество я хареса и гласува за нея... Пфу!

Та като споменах институции, къде са те, а? А? Гледам си съвестно работата и получавам заплата, с която и задника си не мога да избърша, едва докарвам до края на месеца, а те ми вземат всичко, каквото си поискат, че и отгоре, и пак до моята закуска опира работата. Какво сега, да лягам да мра от глад ли?  А! Да не забравя да спомена Държавата като цяло, която не пропуска да си прибира ДДС-то от даренията, като същевременно оставя тези болни и нещастни хора да се влачат по корем за помощи и дарения, за да може да си прибере ДДС-то и така, в порочен кръг!

Ширин Местан. Тази пачавра беше незнамколко години, при две крадливи правителства,  шефка на Агенцията за закрила на детето. И какво като беше, къде беше, а? Така ги изпозакриля децата от Могилино и другите домове, та чак ВВС я разбраха. Тръгнала сега да се чекне, за да помагала на болни деца - човек може да повърне. Ай сиктир, коравосърдечна, двулична кучко! А Дянков си оборудвал фитнесче за 60 хиляди в министерството и все реве, че пари няма. А бе що не си...

Да се разберем нещо - не се оплаквам от финансовото си положение - баба ви знае и две, и двеста. Друга ми е мисълта - писна ми да ме карат да се чувствам виновна и отговорна за нещастието на хората.


Картинка

Още от "Всъщност не е много..."

Отново саламче

Вече не мога да проследя като кой нахален воайор-ексхибиционист измисли поредната блог-щафета "Моите 10 мръсни тайни" или нещотакова беше, но взех да се дразня. (Поне съм сигурна, че не е някой от обичайния ми кръг на общуване, но му загубих дирята - беше преди няколко месеца.) На някой си му скимнало да си развее бельото и да погледа чуждото. Едни блогъри поеха въпроса с ентусиазъм и, за целокупна радост и сеир,  споделиха прекалено интимни неща за себе си, които ми е трудно да възприема, че са за всеобщо ползване.  Даже ми е неудобно да ги чета. Други,  за да не откажат направо на недискретните питания, отговориха шеговито или целомъдрено, но в никакъв случай - мръсно. На това му се вика "отбиване на номера", но поне го направиха с чувство за хумор и елегантно. :) Е, аз няма да се напъвам и да отбивам номера, и да остроумнича колкото да не е без хич, понеже моите тайни са си моя работа и ничия друга.  И ще кажа каквото и да е ако/когато аз реша, а не поради недискретни подкани, с първоизточник някакъв анонимен любопитен сульо.

Така де.  Ама че глупост.

 

Още от Отново саламче

Антивеско, антицецко, антибойко и изобщо антивсичко!

Гнус ме е, гади ми се, омерзено ми е.  Майната им социалистическа, байтошова!  :-&

Ей това тук все още ме държи в изправност, дано да е по-задълго, че иначе трудно се издържа цялата заобикаляща ни гнъс.

Още от Антивеско, антицецко, антибойко и изобщо антивсичко!

Малко снимки

Още от Малко снимки

Благодаря

... за медала.

Специално благодаря и на Руми, която не се умори да ме пробутва, докато на хората им писна и накрая кандисаха да ми го дадат. :p

Още от Благодаря

Саламчетата

Искам да кажа за блог-игрите, наградите, щафетите и както там още им казваме на блог-вълните.

Не мога да им свикна, май не се и опитвам и вината е изцяло моя. Моля приятелите за извинение, че не се включвам - или не искам да отговарям на въпросите, или не ми се нравят еднотипните публикации и картинките. Някой ден - може би...

Благодаря на всички за поканите и милите думи! :)

Още от Саламчетата

Писна ми

Скъпи приятели и съседи,

Който има сериозни причини за въвеждането на одобряване и/или проверка с думи на коментарите в блога си, да ги каже тук. В противен случай спирам да се обаждам в блоговете с въведена модерация, за които се сещам.  Това не е никаква заплаха, разбира се, само казвам, че ми писна.

Отвратително е човек да виси като паяк и да чака "одобрение"-благоволение. И е много тъпо да превключва на латиница, за да кълве по клавиатурата някакви безсмислени глупости, заради някаква си "проверка", дваж по-тъпо става, ако сгреши и някоя буква от нея. И направо е отчайващо, когато са въведени И двете модерации.

Обидно е някак си. Такива работи.

Още от Писна ми

Имало и такъв ден. Има и игра с часовника

19 март - Световен ден на съня

Да си останем в къщи да хъркаме или да ги подсетим, че врътките на часовниците с по един час, които ни предстоят съвсем скоро, и ще ни тормозят 7 месеца, също трябва да влязат в графата " още причини за световната епидемия, която влияе върху здравето и качеството на живот на 45% от населението"? Накратко: официално и насилствено разбиват нервите и здравето на значителен брой хора. 

Ама че лицемерие! 

Прочее да ни е честит този какъвтоидаетам измислен ден.   И честит петък! :)

Още от Имало и такъв ден. Има и игра с часовника

Хейтър

Тази е едната от думите, които до скоро пропусках "покрай ушите си". Минаваше си и си заминаваше, все едно я няма. Един вид нито я използвах, нито се замислях за значението ѝ. Същото се отнася и за реджектване, фийдване и прочие мрежови термини. Не че не зная значението им, напротив, но някак отказвам да ги свържа смислово с  българската реч.

Та тези дни, по повод обхваналото ме постоянно недоволство, взех, че я забелязах. :) Обаче забелязах и друго нещо - думата се употребява в отрицателен смисъл, нещо като завоалирана обида, а някои от хейтърите, демек хората, наричани така от едни други хора, изпитват необходимост да се оправдават в последствие за едно или друго си мнение, а не виждам защо.

Много важно, няма лошо! :D

Ами да, приятели и съседи, хейтвам си. :) Или си хейтърствам. (Не знам кой е "правилният" термин и дали има изобщо правило. А и на кого му дреме.)

П.П. Сега, като се замислям, ми идват едни импровизирани обобщения. Хейтването може да е спорадична, инцидентна проява на недоволство от едно или друго, а хейтърстването да е непоколебимо състояние на постепенно и градивно натрупано омерзение, съчетало много поводи.  Не знам дали може да се прави разлика - все пак хейтър не е българска дума и буквалният ѝ превод е противник, враг, но и силно мразещ, а и не ми се четат коментари по блогове и форуми, за да си изясня нашенското значение. Но май клоня към второто състояние. :)

П.П.П. Все пак, който знае, може да каже. :)

Още една добавка: Ама че подходяща песен! (Следва сардоническо изсмиване.) Хем е супер. :)

Още от Хейтър

Свети Валентин да мре

Не мога да я разбера тази лигава еуфория. От всякъде текат бози, лимонади, мармалади, шоколади, захаросани "размишления", розички, сърчица, сиропирани балади... Аргх, ще хвана диабет... На всичкото отгоре не е нашенска, а снобарски и папагалски привнесена преди няколко години. Който се сеща като кой, аджеба, е Свети Валентин (без помощта на Гугъла), да дойде и да ми се обади. Ама честно. :P

Любовта е напълно нормално и всекидневно чувство за който я изпитва, че да я празнува в един ден, горкия човек. А който не я изпитва, не виждам причини да се тормози заради това - не е кой знае какво, освен че прави сполетения неспособен да мисли за всичко останало, муха без глава. Не си е работа да ходиш постоянно със захарни памуци в мозъка.  :) Също така, емоционалните зависимости, ако и да са споделени,  не са особено приятно състояние за свободолюбивите и независими хора (когато се осъзнаят де :) ).

Има разлика между любовта и обичта, поне за мен. Първата те оглупява и напряга, втората те  удовлетворява и успокоява, но и двете нямат нужда от специален ден - всеки ден  би трябвало да засвидетелстваме чувствата си по един или друг начин.  А през останалите дни на годината? Какво?  Няма шоколади, няма любене, няма цветя, няма  специални вечери на свещи? А?  Толкова по-зле... И айде тези ентусиасти да се сетят какви глупости и компромиси са правили по време на влюбванията си. И защо, питам аз, да празнувам католически ден на оглупяването?  И много му здраве на натрапника Свети Валентин. :)

Още от Свети Валентин да мре

История за прехода или приказка за дембелхането

Някога, много отдавна, в Истанбул живял един мъдър и наблюдателен султан. Точно той забелязал как из града се шляели много дембели, които го били ударили само на лафмоабет и софра, а по този начин развращавали трудолюбивите поданици. И както си седял в сарая, умният султан плеснал три пъти с ръце и извикал великия везир. Ето как протекъл техният разговор:

- Викали сте ме, Ваше Величество - казал везирът и направил три теманета.

- А стига си се навеждал, че ще ти се скъсат тирантите - отвърнал султанът. - Забелязвам, че из града щъкат много дембели. Дават лош пример на моите поданици. Какво предлагаш да правим с тях?

На това място везирът лукаво се усмихнал, почесал рядката си козя брада и казал:

- Да ги убиваме, сакън, не бива. По-добре да отделим пари от хазната и да им построим едно дембелхане край Босфора. Ще ги храним по три пъти на ден и ще има къде да спят. Така и народът няма да се развращава.

- Тъй да бъде - рекъл султанът.

Речено-сторено, построили дембелхането край Босфора, събрали дембелите и всички били рахат. Но най-рахат били дембелите, които помежду си благославяли мъдрия султан и хитрия везир. Най-старият дембел казал:

- Ей това разбирам аз под кеф - ядеш, сереш, спиш. Не се налага за нищо да мислим, нито да гласуваме. Сто години да е жив султанът.

През тези петнадесет години хазната изтъняла, поданиците разбрали, че дембелите са облагодетелствани и започнали и те да дембелстват, белким и тях приберат в дембелхането. А на султана му писнало от цялата тази работа, извикал везира и му наредил:

- Писна ми от тия дембели, дай му огъня на дембелхането.

- Сакън! - извикал везирът.

- Бактън! - отсякъл султанът.

Подпалили дембелхането от четири страни, а вътре между двама дембели протекъл следният многозначителен и поучителен разговор.

Първи дембел:

- Ех, те както го запалиха туй дембелхане, ще вземем да изгорим тука като нищо.

Втори дембел:

- Като те гледам как сладко си полегнал и как вкусно си хапваш, хич не искам да те тревожа, ама отляво юрганът ти гори.

Първият дембел бавно и лениво се обърнал от лявата на дясната си страна, изпуснал въздишка и промълвил:

- Ех, къде бяхме, къде отидохме.

Това беше приказка за прехода и отговор на постоянния въпрос “Къде сме ние?”

Людмил Станев 

 

А аз знам друг край:

Когато на султана му писнало от дембелите, заповядал да ги занесат до брега на Босфора и да изсипят пред тях чували с орехи. Рекъл им:

- Какво предпочитате - да си размърдате задниците и да съберете орехите, да ги счупите и изядете или да ви хвърлим в морето?

- В морето, в морето-о-о... - едва дочул султанът немощния отговор.

П.П. Кои са дембелите ли? НЗОК, НОИ, Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието, Министерство на околната среда и водите, Министерство на вътрешните работи, Президентство, прокурори, съдии, Общини, всякакви други дембелски институции, агенции и прочие дембелханета, за които се сещате, ЧИЯТО РАБОТА Е ДА ВЪРШАТ РАБОТАТА, за която са там. Прекалено голям и депресиращ списък можем да извадим.

 

А аз постоянно съм вбесена.

Още от История за прехода или приказка за дембелхането

Господ да им прощава, аз не съм Господ

Има общественици, които разбиха сърцето ми, когато имената им се появиха от тук. Работата е там, че те с години си мълчаха за това, а в същото време развяваха синия байрак, а аз им се възхищавах. Това са хора, които ми бяха еталон за демократи, вярвах им, чувствах ги приятели и наставници, без да се познаваме. "Опора и съвест на българската демокрация" (Иво Беров). Наистина такива. Ето само някои от тях:

Вера Мутафчиева

Румен Янев

Иво Инджев

Венко Бешков (по тяснопартийни причини, но не на последно място, няма първо и последно тук)

Нямам никакво намерение да ги съдя, защото всички сме хора. Но също така нямам намерение и не съм се опитвала да им прощавам за това, което ми причиниха. Няма да простя,  прекалено лично е. Има Един Всеопрощаващ и това не съм аз.

Пиша това във връзка с публикацията на Иво Беров, която отново ми отвори раната. И той го преживява лично, има негово си право. Но аз нямам намерение да опрощавам или оневинявам хора, които са ме водили за носа и са ми се подигравали, докато аз съм им вярвала с цялото си сърце. Че и сиктирдосване получих. А с Иво Беров веднъж пийнахме, посмяхме се, псувахме яката комунистите, царя и бетонирането на Несебър - готин е, но и на него няма да му простя, че говори по този начин за идеалистите-демократи: Сега всякакви тъпи, зли и бездарни хора, иначе демократи, с блеснали от зла радост очи и сладостни слюнки в устните кухини четат новоизлезлите списъци със сътрудници на Държавна сигурност и заявяват с небивала гордост и с чувство на дълбоко удовлетворение от един величаво изживян живот „аз пък не съм бил ченге”. И сега всякакви зли, бездарни, посредствени и нищожни люде, ама иначе много демократи, заявяват по повод на Георги Данаилов, на Вера Мутафчиева или на Иво Инджев: „Маани ги тия. Те са ченгета.” Грозно и отблъскващо.

Няма радост. И не знам кое е по-грозно и отблъскващо - да кажеш: Ти ни излъга с мълчанието си, а ние ти вярвахме, или да ти кажат: Майната ви, не ви дължа обяснение.  Кой е жертвата в този случай?

Няма да им простя, точно защото бяха (някои още са) "наши".


снимка: Комисията

Още от Господ да им прощава, аз не съм Господ

DON'T PANIC

След бюлетините за птичия и свинския грипове, за болестта на лудата крава, за диоксинните пилета и маргарини; след вайканията за глобалното затопляне и кръстоските между японска медуза с тиква-цигулка; след паникьосващите здравни предавния за канцерогенните слънчеви лъчи и смъртоносните приятни храни; след страховитите реклами на Domestos, с милиардите гнусни бактерии, които ни вземат на абордаж, колчем пуснем водата в тоалетната; след нАучно доказаните депеши за други едни милиарди гнусни бактерии, дебнещи ни от домакинската гъба, от клавиатурите, мишките и другите компютърни аксесоари, телефонните слушалки, работните бюра, дръжките на вратите и незнамощекъде; след истериите около неумолимото облъчване на омекналите ни мозъци от антените на мобилните оператори, дойде ред и на енергоспестяващите крушки, към които ние, като едни прилични европейци, се мъчим да се приучим.

Та ето какво изскочи днес от Vesti.bg:
Икономичните крушки, които заменят традиционната на Томас Едисон, просъществувала над 100 години, могат да предизвикат увреждания на очите, дерматологични заболявания, нервни и епилептични разстройства, мигрена, безсъние, стрес, рак на кожата и на гърдата, хормонален дисбаланс... Избор няма... Най-малкото, до което може да доведе, е състояние на кожата, подобно на слънчево изгаряне. Възможно е обаче да се стигне и до мутации и рак на кожата... И тъ-нъ, и дрън-дрън, и ярините им! И тяхните мамици!

Мхм... Да ги таковам и вестите им, и чудесиите им, и истериите им! Тези се опитват да ни побъркат, бе! Като че ли ни е малко булгаристанското ни ежедневие, та постоянно ни облъчват и с такива психотропни "експертни" внушения! Или е може би точно заради това ни ежедневие, а? За да ни ошашавят с глобално-здравно апокалиптични прокоби, белким си забравим дневния ред от притеснения.

А дневният ни ред е: Как да накараме крадливите мръсници, докарали ни до положение да се срамуваме, да си платят с лихвите? Как да предотвратим появата на нови и нови крадливи мръсници? Ще има ли справедливост за средния българин? Ще има ли възмездие за ограбения половин век? Ще има ли възмездие за проваления преход? И като как, да му се невиди, ще станат тези работи? Накъде отива природата ни? Какъв въздух дишаме? Каква вода пием? Какви одобрени боклуци ядем? И по-прозаичните въпроси: Как да осигуряваме по-добри условия за децата си? Как, аджеба, ще изкараме месеца? Ами зимата? Да начупя ли главата на бабишкерата от осмия етаж, дето си мята торбичките от високо, така също и на младото говедо, изсипващо си пепелниците в градинката?... Всеки има достатъчно основания да продължи въпросника...

Не знам за останалите хора, но лично аз се вбесявам всеки път, когато ми поднесат подобни мозъчни промивки! И бойкотирам точно стоките, които се опитват да ми пробутат. Тва халогенни крушки, козметика, санитарни препарати и кърпи от определени марки, лекарствата на един фармацевтичен тръст, носталгичните по соца луканки... И прочие, и прочие... Не че хуквам да им купувам позитивно рекламираните продукти от рода на зен-тоалетните хартии, възнасящи ни към нирвана или лаксалите им, предизвикващи оргазми в обществените тоалетни, да речем, и другите просташко-дебилско поднесени ни стоки и услуги. Щом се отнасят с мен като с малоумник - много им здраве.

Ама не може така, бе, приятели и съседи! Ако някой по-лабилен човек им се хване на въдиците, той не трябва да излиза от камерата на Майкъл Джексън, бе! (То пък и видяхме до къде се докара горкият човек.) Или да намятаме бял чаршаф и от сега да тръгваме бавно към гробищата, според един сладък соц-виц. За какво ни имат тези простаци! На идиоти ни направиха!

Ето какво:

DON'T PANIC каза един мъдър човек. Хич да не ви пука демек. Така и така ще се мре, поне да се постараем да запазим относително спокойствие и да живеем както сме намерили за добре. Яжте, пийте, пушете, правете секс и каквото там друго обичате, според възможностите. Сами си търсете и организирайте приятните занимания. И им теглете една майна на алчните простаци. Така де, не знаем от какво ще хвърлим топа - безнадеждност ни дебне от всякъде, ами поне да сме доволни в колкото може по-голяма степен от себе си. Ей сега, като едното нищо, ще ми се стовари някоя саксия, хвръкнала от нечий балкон, докато минавам под него на път към къщи и какво? "Здравословен живот" ли? Едно голямо нищо! :)

Още от DON'T PANIC