F 1 / 2010 - календар, участници

28.02.10 г.




От тук.
Още от F 1 / 2010 - календар, участници

Служители на ГДБОП проведоха специализирана

24.02.10 г.

полицейска операция по установяване и задържане на участници в организирана престъпна група



Заловен е особено опасен престъпник, пенсионер, с прякор Дядо Кольо, откраднал 3 бр. блат за пици (банани?). Операцията по залавянето му е била подготвяна в продължение на един месец. При залавянето престъпникът е бил дегизиран със стар шлифер, но е бил разпознат от бдителните органи. Оказал е ожесточена съпротива, но, за щастие, не се е стигнало до трагичен за служителите на реда инцидент. На престъпника са повдигнати обвинения за присвояване в особено големи размери и му е присъдена мярка за неотклонение "Гаранция", в размер на 20 000 лв.

Още от Служители на ГДБОП проведоха специализирана

Проект за Закон за допълнение на Закона за здравето

21.02.10 г.

Ето го значи текстът, понеже взе да ми писва. Болднат е тук-там за по-лесно смилане, а и да не каже някой, че не е видял. Добре е, преди да се хванем на воплите по това като колко не сме европейци, като колко е опасно за "общественото здраве", горките непушачи и прочие, да вземем да го прочетем. Няма да е лошо "горките непушачи" да загреят смисъла на ал. 3 и 4, а "баш европейците" (с цялата ми симпатия към Радан, Бедров и други) да се огледат и да се сетят, дали точно парадните хватки с лелеяния от тях закон ще ни направят повече европейци от австрийците, датчаните, чехите, французите, демек сме европейци за чудо и приказ, или  - други едни работи, за които всеки от нас има предълъг списък в главата си.  (Между другото идва ми една аналогия с Турция, която, в напъните си към ЕС, въведе наскоро същата забрана, надявайки се за замаже очите на наблюдаващите, вместо да покаже напредък по огромните си проблеми с правата на човека,  пълзящата ислямизация, кюрдския въпрос, арменския геноцид, който "не съществува" и не знам още какво. Дали в момента Турция е по-готова за ЕС? Щях да се смея, ако не бях вбесена.).
Искам също така да предупредя войнстващите непушачи, които евентуално се канят да размахват пръсти и тояги и тук, че тук тоягата я размахвам аз. Плюс това съм ужасно недемократично и неуважително  настроена към хора, искащи тотални забрани за един много голям процент от обществото и проявяващи жалка и долнопробна отмъстителност заради дискомфорта си в минало и, все още, сегашно време.

Та така:

Проект!

§ 1. В чл. 56 се правят следните допълнения:
  1. Създава се нова ал. 2:
    „(2)  Не се допускат изключения от забраната за тютюнопушене в:
  1. детски ясли, детски градини, училища и места за извънкласни форми за обучение - школи, кръжоци, клубове и др.;
  2. висши училища;
  3. културни учреждения - кина, театри, концертни зали, галерии, читалища, библиотеки и др.;
  4. интернет клубове ;
  5. помещения в обектите за производство и търговия с храни, в които се извършва съхраняване, подготовка, производство, приготвяне и търговия с храни, без залите за консумация на място в тях;
  6. автобуси, тролейбуси, трамваи, вагони на метрото, микробуси на маршрутни таксиметрови линии и пътнически таксиметрови автомобили - както за пътниците, така и за водачите на превозните средства;
  7. метростанции;
  8. българските пътнически самолети;
  9. асансьорите на всички видове сгради;
  10. помещенията с обособени работни места;”
  1. Създава се нова ал. 3:
    „(3) Тютюнопушенето в закрити обществени помещения се допуска в:
  1. закрити частни помещения, които не са отворени за обществен достъп.
  2. закрити обществени помещения,  които са обособени (заградени) самостоятелно и обозначени като такива.”
  1. Създава се нова ал. 4:
    „(4) , В заведенията за развлечения (ресторанти и др.) могат да бъдат  определени обособени самостоятелни помещения за тютюнопушене, като общата площ на помещения, в  които не се допуска тютюнопушене е преобладаваща спрямо  общата площ на заведението. Ако заведението е по - малко от  сто кв.м. собственикът има право да избира дали в заведението ще се допуска или не тютюнопушене.” 
  1. Създава се нова ал. 5:
    „(5) Министерски съвет определя с наредба условията и реда,  техническите характеристики и изисквания за вентилация,  начина на обозначаване за помещенията по ал. 3 и 4.”   
Вносители: Иван Димитров Иванов и група н.п. 





    М О Т И В И
    към проекта на Закон за допълнение на Закона за здравето  
          В подписаната от Република България Конвенция за забрана тютюнопушенето, в препоръката на  Съвета  на Европа  като отчитат вредата от тютюнопушенето и препоръчват политики за ограничаването му, няма изискване за категорична забрана за  тютюнопушене на всички обществено достъпни места.
     В редица държави - членки на Европейския съюз - Австрия, Белгия, Чешка република, Дания, Франция и Германия се допуска по изключение  тютюнопушене в някои  обществени места, при различен режим на обособяване на самостоятелни помещения.
     С предлаганото допълнение на чл. 56 от Закона за здравето се определя категорична забрана за тютюнопушене в определени категории закрити  обществени места -  училища и места за извънкласни форми за обучение - школи, кръжоци, клубове; висши училища; интернет клубове; културни учреждения - кина, театри, концертни зали, галерии, читалища, библиотеки; помещения в обектите за производство и търговия с храни, в които се извършва съхраняване, подготовка, производство, приготвяне и търговия с храни, без залите за консумация на място в тях и др.
      Едно от основните пера от нашата икономика,  на които разчитаме е туризма, един от традиционните отрасли в земеделието е отглеждането на тютюн, преработката и производството на тютюневи изделия.
     В предложеното допълнение са въведени изключения за допускане на тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения към някои закрити обществени места - ресторанти, заведения и др.в духа на практиката на други европейски държави. Предвидено е в наредба да бъдат регламентирани условията и реда,  техническите характеристики и изисквания за вентилация,  начина  на обозначаване за помещенията, в които може да се допусне тютюнопушене.

                                               Вносители: Иван Димитров Иванов и група н.п.
Още от Проект за Закон за допълнение на Закона за здравето

Хейтър

19.02.10 г.

Тази е едната от думите, които до скоро пропусках "покрай ушите си". Минаваше си и си заминаваше, все едно я няма. Един вид нито я използвах, нито се замислях за значението ѝ. Същото се отнася и за реджектване, фийдване и прочие мрежови термини. Не че не зная значението им, напротив, но някак отказвам да ги свържа смислово с  българската реч.

Та тези дни, по повод обхваналото ме постоянно недоволство, взех, че я забелязах. :) Обаче забелязах и друго нещо - думата се употребява в отрицателен смисъл, нещо като завоалирана обида, а някои от хейтърите, демек хората, наричани така от едни други хора, изпитват необходимост да се оправдават в последствие за едно или друго си мнение, а не виждам защо.

Много важно, няма лошо! :D

Ами да, приятели и съседи, хейтвам си. :) Или си хейтърствам. (Не знам кой е "правилният" термин и дали има изобщо правило. А и на кого му дреме.)

П.П. Сега, като се замислям, ми идват едни импровизирани обобщения. Хейтването може да е спорадична, инцидентна проява на недоволство от едно или друго, а хейтърстването да е непоколебимо състояние на постепенно и градивно натрупано омерзение, съчетало много поводи.  Не знам дали може да се прави разлика - все пак хейтър не е българска дума и буквалният ѝ превод е противник, враг, но и силно мразещ, а и не ми се четат коментари по блогове и форуми, за да си изясня нашенското значение. Но май клоня към второто състояние. :)

П.П.П. Все пак, който знае, може да каже. :)

Още една добавка: Ама че подходяща песен! (Следва сардоническо изсмиване.) Хем е супер. :)

Още от Хейтър

Свети Валентин да мре

14.02.10 г.

Не мога да я разбера тази лигава еуфория. От всякъде текат бози, лимонади, мармалади, шоколади, захаросани "размишления", розички, сърчица, сиропирани балади... Аргх, ще хвана диабет... На всичкото отгоре не е нашенска, а снобарски и папагалски привнесена преди няколко години. Който се сеща като кой, аджеба, е Свети Валентин (без помощта на Гугъла), да дойде и да ми се обади. Ама честно. :P

Любовта е напълно нормално и всекидневно чувство за който я изпитва, че да я празнува в един ден, горкия човек. А който не я изпитва, не виждам причини да се тормози заради това - не е кой знае какво, освен че прави сполетения неспособен да мисли за всичко останало, муха без глава. Не си е работа да ходиш постоянно със захарни памуци в мозъка.  :) Също така, емоционалните зависимости, ако и да са споделени,  не са особено приятно състояние за свободолюбивите и независими хора (когато се осъзнаят де :) ).

Има разлика между любовта и обичта, поне за мен. Първата те оглупява и напряга, втората те  удовлетворява и успокоява, но и двете нямат нужда от специален ден - всеки ден  би трябвало да засвидетелстваме чувствата си по един или друг начин.  А през останалите дни на годината? Какво?  Няма шоколади, няма любене, няма цветя, няма  специални вечери на свещи? А?  Толкова по-зле... И айде тези ентусиасти да се сетят какви глупости и компромиси са правили по време на влюбванията си. И защо, питам аз, да празнувам католически ден на оглупяването?  И много му здраве на натрапника Свети Валентин. :)
Още от Свети Валентин да мре

История за прехода или приказка за дембелхането

6.02.10 г.


Някога, много отдавна, в Истанбул живял един мъдър и наблюдателен султан. Точно той забелязал как из града се шляели много дембели, които го били ударили само на лафмоабет и софра, а по този начин развращавали трудолюбивите поданици. И както си седял в сарая, умният султан плеснал три пъти с ръце и извикал великия везир. Ето как протекъл техният разговор:
- Викали сте ме, Ваше Величество - казал везирът и направил три теманета.
- А стига си се навеждал, че ще ти се скъсат тирантите - отвърнал султанът. - Забелязвам, че из града щъкат много дембели. Дават лош пример на моите поданици. Какво предлагаш да правим с тях?
На това място везирът лукаво се усмихнал, почесал рядката си козя брада и казал:
- Да ги убиваме, сакън, не бива. По-добре да отделим пари от хазната и да им построим едно дембелхане край Босфора. Ще ги храним по три пъти на ден и ще има къде да спят. Така и народът няма да се развращава.
- Тъй да бъде - рекъл султанът.
Речено-сторено, построили дембелхането край Босфора, събрали дембелите и всички били рахат. Но най-рахат били дембелите, които помежду си благославяли мъдрия султан и хитрия везир. Най-старият дембел казал:
- Ей това разбирам аз под кеф - ядеш, сереш, спиш. Не се налага за нищо да мислим, нито да гласуваме. Сто години да е жив султанът.
През тези петнадесет години хазната изтъняла, поданиците разбрали, че дембелите са облагодетелствани и започнали и те да дембелстват, белким и тях приберат в дембелхането. А на султана му писнало от цялата тази работа, извикал везира и му наредил:
- Писна ми от тия дембели, дай му огъня на дембелхането.
- Сакън! - извикал везирът.
- Бактън! - отсякъл султанът.
Подпалили дембелхането от четири страни, а вътре между двама дембели протекъл следният многозначителен и поучителен разговор.
Първи дембел:
- Ех, те както го запалиха туй дембелхане, ще вземем да изгорим тука като нищо.
Втори дембел:
- Като те гледам как сладко си полегнал и как вкусно си хапваш, хич не искам да те тревожа, ама отляво юрганът ти гори.
Първият дембел бавно и лениво се обърнал от лявата на дясната си страна, изпуснал въздишка и промълвил:
- Ех, къде бяхме, къде отидохме.
Това беше приказка за прехода и отговор на постоянния въпрос “Къде сме ние?”

Людмил Станев 

 

А аз знам друг край:


Когато на султана му писнало от дембелите, заповядал да ги занесат до брега на Босфора и да изсипят пред тях чували с орехи. Рекъл им:

- Какво предпочитате - да си размърдате задниците и да съберете орехите, да ги счупите и изядете или да ви хвърлим в морето?

- В морето, в морето-о-о... - едва дочул султанът немощния отговор.


П.П. Кои са дембелите ли? НЗОК, НОИ, Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието, Министерство на околната среда и водите, Министерство на вътрешните работи, Президентство, прокурори, съдии, Общини, всякакви други дембелски институции, агенции и прочие дембелханета, за които се сещате, ЧИЯТО РАБОТА Е ДА ВЪРШАТ РАБОТАТА, за която са там. Прекалено голям и депресиращ списък можем да извадим.

 

А аз постоянно съм вбесена.

Още от История за прехода или приказка за дембелхането

"Честит четвъртък!"

4.02.10 г.

... обича да казва един приятел, когато просто иска да се чуем и да поговорим без повод, ей така, заради удоволствието от приятелството ни. :) Този поздрав винаги ме радва много.

Та... Честит четвъртък! :D

Още от "Честит четвъртък!"