Господ да им прощава, аз не съм Господ

20.12.09 г.

Има общественици, които разбиха сърцето ми, когато имената им се появиха от тук. Работата е там, че те с години си мълчаха за това, а в същото време развяваха синия байрак, а аз им се възхищавах. Това са хора, които ми бяха еталон за демократи, вярвах им, чувствах ги приятели и наставници, без да се познаваме. "Опора и съвест на българската демокрация" (Иво Беров). Наистина такива. Ето само някои от тях:
Вера Мутафчиева
Румен Янев
Иво Инджев
Венко Бешков (по тяснопартийни причини, но не на последно място, няма първо и последно тук)

Нямам никакво намерение да ги съдя, защото всички сме хора. Но също така нямам намерение и не съм се опитвала да им прощавам за това, което ми причиниха. Няма да простя,  прекалено лично е. Има Един Всеопрощаващ и това не съм аз.

Пиша това във връзка с публикацията на Иво Беров, която отново ми отвори раната. И той го преживява лично, има негово си право. Но аз нямам намерение да опрощавам или оневинявам хора, които са ме водили за носа и са ми се подигравали, докато аз съм им вярвала с цялото си сърце. Че и сиктирдосване получих. А с Иво Беров веднъж пийнахме, посмяхме се, псувахме яката комунистите, царя и бетонирането на Несебър - готин е, но и на него няма да му простя, че говори по този начин за идеалистите-демократи: Сега всякакви тъпи, зли и бездарни хора, иначе демократи, с блеснали от зла радост очи и сладостни слюнки в устните кухини четат новоизлезлите списъци със сътрудници на Държавна сигурност и заявяват с небивала гордост и с чувство на дълбоко удовлетворение от един величаво изживян живот „аз пък не съм бил ченге”. И сега всякакви зли, бездарни, посредствени и нищожни люде, ама иначе много демократи, заявяват по повод на Георги Данаилов, на Вера Мутафчиева или на Иво Инджев: „Маани ги тия. Те са ченгета.” Грозно и отблъскващо.

Няма радост. И не знам кое е по-грозно и отблъскващо - да кажеш: Ти ни излъга с мълчанието си, а ние ти вярвахме, или да ти кажат: Майната ви, не ви дължа обяснение.  Кой е жертвата в този случай?


Няма да им простя, точно защото бяха (някои още са) "наши".


снимка: Комисията

18 коментара:

Кофти ситуации, но в човешката история така се случва винаги. Хора без морал учат другите на морал и дори съдят.

frog'n'roll каза...

Чувствам се предадена и ме боли, Владо. Това е.

лъчо каза...

Един път и аз да се съглася с Иво Беров!
Да тръгнеш да обясняваш на "тия"(по Вера Мутавчиева) означава да слезеш на тяхното ниво!

frog'n'roll каза...

Кои са "тия", Лъчо? А има ли "ония"? Така като се знаем, ние с тебе от кои сме?

Емо каза...

Ние сме от изгубените в статистиката на прехода...

Valkocompany каза...

Най - много се ядосвам за Насо Свиленов
Защото беше готин журналист и културтрегер
А за останалите се досещах
Няма начин да заемаш ръководен пост и да си вън от системата
Тези които се бунтуваха се пропиха или се самоубиха

frog'n'roll каза...

Да. И Тома Спространов - също. Не ми дреме за Кеворкян и Коритаров, да речем, но тези, които не ми бяха безразлични, които бяха икони на демокрацията едва ли не, ме съсипаха.
Не хукнах да се обяснявам много при Беров - ами там разни олигофрени профанизираха разговора. Про и анти-Костов, както винаги, ама внимателно избягват конфузната тема. Простаци.
Писах емоционално, не съм благ и спокоен човек като Лъчо, с когото се знаем. А и на кого му пука - хората сме различни, различно приемаме едни и същи неща, макар и да сме от едната страна.

Емо каза...

Песента за коледа ме развесели много :))) весели празници!

frog'n'roll каза...

Песничката кърти, ахахах! :D

Весели празници, Емо! :)

legrandelf каза...

Весели празници, frog'n'roll! :)

П.П. Не само, че отдавна наминавам оттук, а даже видях тая сутрин, че си ме удостоила с честта да щъкам из блогрола ти... решението, както се досещаш, не беше трудно :))
И ти frog 'n' roll-ваш в моя :)

:)

Cheers!

frog'n'roll каза...

Добре си дошъл, Елфе - удоволствието е мое. :) :)

GEN каза...

Харесвах Данаилов.Иво Инджев винаги ми е бил противен ,както и Иво Беров ,все ментори и поучители.Просто са били доносници,Беров може и да не е ,но като знам кои ставаха журналисти малко се съмнявам и за него.Факт е.Като много други и те са пеели против достойни хора.Противни и гнусни са и ченгетата от ДС ,но и тези които излезнаха от архивите и те са същите.От една ясла са.Гнусни хора.

frog'n'roll каза...

Ха! Пълно единомислие имаме. :)

Това, дето и демократите се изметнаха от собствения си принцип и взеха да ги делят на добри и лоши, ме разочарова най-много. Компрометираха смисъла от изваждането на досиетата. Нашичките са добри, демек, понеже са работили за демокрацията и ги познаваме - добри хора са. Ама едни са донасяли, пък нашите не са. Ужас! Работили били за демокрацията... Хич да не бяха правили нищо! Като се знаехте, къде се навирахте бе, байновци! Лъгаха хората в очите, това правиха.

Демократи, пфу! Всичката ни работа е такава, за това и сме на това положение! :(

За Беров не бих казала такова нещо, GEN, понеже до сега не е излязло, а са правени проверки.

frog'n'roll каза...

GEN, видя ли и другите?

http://frogandroll.blogspot.com/search/label/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0

Безсилна съм и ми се гади. Поне Наталия е жестока.

GEN каза...

Честно да ти кажа не ми се чете за такива хора.Аз го коментирах защото попаднах на човек, който харесва Металика, в случая ти.Видях те при доктора.А ченгетата са ми ясни ,ял съм им попарата .Аз едно време не им ходих по манифестациите и ме объркаха живота само заради това, а си представям кои можеха тогава да стават журналисти ,адвокати ,съдии или хора на някакви позиции.Но колкото и да ни бъркаха те Господ ни даваше.Винаги има равновесие в свят от хаос.

frog'n'roll каза...

Както искаш, но наистина се радвам, че си говорим за това. :) За равновесието не съм сигурна, щом няма справедливост. Вярно, сами си осигуряваме равновесието, но искам тези хора да си платят, както направиха германците и поляците. Няма да стане, твърде късно е. Тази липса на справедливост ме депресира, колкото и да се опитвам да я избутам назад в личен план.

GEN каза...

Справедливостта никога няма да я има за това, което се случи.Ченгетата като тези са много речовити и е трудно да се надприказва човек с тях.Аз съм си изградил няколко начина да ги разпознавам и бягам от техните словоизлияния.Някой почни ли да ми хвали Костов ,бивш преподавател по политикономия ми е ясен.Пък и това, че е чукал партиен секретар говори много за човека.Това е едното.Другото е интуиция.Когато си им ял попарата те се усещат.На мен ми е достатъчно ,че не успяха да ме омърсят тогава.Не го допуснах.Пък и ако не бяха толкова нагли как щяхме да заобичаме музиката на Пърпъл, Металика и още куп групи .За това равновесие говоря и си мисля.

frog'n'roll каза...

Майната им на ченгетата, речовити или не. Не ги изобличихме, когато трябваше - по-важна работа имало - "спасяването на държавата" каза Костов. Досиета, лустрация - няма такъв филм. "Спасихме" я с тях, с парите, които те ни откраднаха и ни купиха, спасихме и легитимирахме тях. Те са навсякъде - на ръководни държавни позиции, във всички власти, в едрия бизнес, формират и замъгляват общественото мнение през медиите и културата. Президентът ни, мамицата му! Приспаха хората, направиха ги безкритична маса, доволна от просташките риалитита с ракийка и салатка, понеже няма вече други радости, докараха ги до носталгия по бай Тошо. Край! Няма вече отърване! Ей това ме вбесява! Не мога да се примиря, колкото и да се опитвам да не обръщам внимание - ми те са навсякъде! И никъде не са ходили, винаги са били тук, а ние сме тяхната рая, както цял живот сме били. Тормозя се бе, човек!

Любовта към музиката е друга работа, не зависи от забраните и разрешенията. Тя е като любовта от пръв поглед, мисля си, като "ударен от гръм", както казват американците. :) Поне аз бях така. На 2-3 пъти споделих тук, че когато чух AC/DC на 12 г., тогава веднага разбрах: ТОВА Е! И остана за цял живот. Любов като падане на гръм. :)

:)) ;)) ;;) :D ;) :p >:) :-/ X( :-S :-B B-) :| =)) :-h I-) [-( (:| :-? =D> @-) b-( %-( :@) ~:> @};- (~~) ~O) *-:) >-) :-L [-X \:D/ :-@ ^:)^ :"> :x :-* =(( :-O :)] ~X( 8-| :O) :-w :-j

Публикуване на коментар