Не мога да я разбера тази лигава еуфория. От всякъде текат бози, лимонади, мармалади, шоколади, захаросани "размишления", розички, сърчица, сиропирани балади... Аргх, ще хвана диабет... На всичкото отгоре не е нашенска, а снобарски и папагалски привнесена преди няколко години. Който се сеща като кой, аджеба, е Свети Валентин (без помощта на Гугъла), да дойде и да ми се обади. Ама честно. :P
Любовта е напълно нормално и всекидневно чувство за който я изпитва, че да я празнува в един ден, горкия човек. А който не я изпитва, не виждам причини да се тормози заради това - не е кой знае какво, освен че прави сполетения неспособен да мисли за всичко останало, муха без глава. Не си е работа да ходиш постоянно със захарни памуци в мозъка. :) Също така, емоционалните зависимости, ако и да са споделени, не са особено приятно състояние за свободолюбивите и независими хора (когато се осъзнаят де :) ).
Има разлика между любовта и обичта, поне за мен. Първата те оглупява и напряга, втората те удовлетворява и успокоява, но и двете нямат нужда от специален ден - всеки ден би трябвало да засвидетелстваме чувствата си по един или друг начин. А през останалите дни на годината? Какво? Няма шоколади, няма любене, няма цветя, няма специални вечери на свещи? А? Толкова по-зле... И айде тези ентусиасти да се сетят какви глупости и компромиси са правили по време на влюбванията си. И защо, питам аз, да празнувам католически ден на оглупяването? И много му здраве на натрапника Свети Валентин. :)
