Размина ни се

Няколко дни преживявах на собствен гръб, непосредствено и по най-примитивен, груб начин, тезата за по-голямото и по-малкото зло (или за по-голямото и по-малкото лайно), която моите съпартийци упорито ми внушаваха, но в малко по-друг контекст.

Никога, ама никога нямаше да повярвам, ако ми бяха казали, че ще се радвам един мазен рапанджия, нагъл комуняга, гнусен агент на ДС, противен популист и елементарен манипулатор, да е мой мажоритарен представител. Бих се радвала и на смешното, сдухано фюрерче. Абе, бих се радвала и на магаре! Което означава, че нещата наистина са зле, но са за предпочитане пред катастрофа с Ментата и бунт. А бунт щеше да има и нямаше да се размине с едни яйца, можем да бъдем сигурни - избирателната активност е къде 70%, а в късния следобед из града имаше индикации за вбесяване на гражданите, при гледките на преминаващи десетина пълни автобуса. Да му се невиди! Цялото семейство бяхме готови да хукнем накъдето и да е, за да отприщим гнева, унижението и уплахата си.

Е, размина се, друго да не е. Всички у дома, а може би и половин град, трябва да отидем на баячка, за да ни лее куршум.


А другата особено щастлива новина, вече от национален мащаб, освен че комунягите и турците отиват в миша дупка, е че царственият крадец и мошеник, гаден лъжец и отвратителен наглец, получи билет за Мадрид, аахахааа!

Обаче радостите ми са до тук, то пък и едни радости... Кой вече е на власт, а? Има и още един, чисто математически спорен въпрос:
Поражение ли са 40 депутата и успех ли са 15?

Да плаче ли човек, да се смее ли...