31.03.09 г.

Както си обещах преди два дни: Kiss - Take It Off




И един контраст, също много приятен: The Beatles - Because


Още от

Кое му е голямото на четенето?

28.03.09 г.

Много бързо се сетих къде (уж извън политиката) ме е стегнал чепикът в последно време и реших да доразвия едни кратки разсъждения, които разсъждавах в любимия ми форум Democrati.org. И аз да се изокам, таковата.
Да ви кажа, след кампанията "Не сте сами", след миналогодишните простотии около избирането на великите българи, където до Левски, Стефан Стамболов, Димитър Пешев и още други наистина, ама наистина велики българи, наш Мунчо турна Азис, Славиту, Бай Тошо и прочие мощни дънери; след комплексарското репчене към Брюксел, по повод кенефната арт инсталация и след скандала, избухнал поради бунта на Явор Дачков срещу Лили Иванова, Голямото четене ми дойде вече нанагорно! Уточнявам само, че Коледите на оня извънземен наглец, който ни се пише президент, са извън всякакви класации.
До колкото успях да разумея, т.нар. Голямо четене трябваше да класира (ама че простотия - изкуството да не ви е селско мачле бе!) любимите на четящио българин романи. Нали така бре, братя българи? Любимите ви романи. Посред които трябваше да изберете персоналния ви кой е по, по-най.
Обичам да чета и това не е хвалба, щото не е нещо кой знае какво. За мен четенето е като слушането на рок, абе... като слънцето и въздуха, дет вика Гошо Тарабата, макар и по един по-така, болезнен повод. И като се поразмислих върху въпросното Голямо, ама Много Голямо четене, установих, че нямам най-любима книга. Че как така, и защо, какво ми се правиш тогава на четяща, ококорен ще попита българинът, дето може да чете. Ами защото са много! Дилемите са страшни! Защо ме разпъвате вие мене така?!
Под "любима книга" разбирам книгата, която препрочиташ постоянно и с удоволствие. Книгата, която никога не ти омръзва и когато нямаш друго интересно под ръка, се захващаш отново с нея. Книгата, която колкото и пъти да препрочиташ, все откриваш нещо ново за себе си. За много книги казвам "Тази ми е любима", но за никоя "Тази ми е любимаТА". Да започвам ли да изброявам бе, четачи такива? И да не искате, не ме интересува.
Започвам с книгите от Голямата дванайсетица. Обичам "Властелинът на пръстените" (и "Билбо Бегинс"), "Сто години самота", "Пътеводител на галактическия стопаджия", "Осъдени души", "Тютюн", "Майстора и Маргарита", "Железният светилник" - тоже. (Не ви казвам авторите, защото трябва да ги знаете, разбирачи такива). Препрочитала съм ги много пъти и ще продължавам да го правя до края на живота си. Минавам на "по-непрестижните", демек непопадналите в почетната бройка: "Хрониките на Амбър" и почти всичко на Роджър Зелазни, "Война и мир" на Л. Толстой, "Българи от старо време" и публицистиката на Каравелов, така също и Ботевата публицистика, "То", "Дългата разходка" и още на Стивън Кинг, "Аз, Клавдий" и "Златното руно" на Робърт Грейвз, "Цар Плъх" на Джеймс Клавел, историите от света на Диска на Тери Пратчет, "Фарс или никога вече самота" на Вонегът, фейлетоните на Алеко Константинов, "Хомо фабер" на Макс Фриш, разказите на Чудомир, "Понеделник започва в събота" на братя Стругацки, "Американски таблоид" на Джеймс Елрой, поредицата "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон, "Кратка история на българския народ" на Иван Лазаров и други, спомените на Казанова, "Резерватът на таласъмите", "Градът" и още няколко на Клифърд Саймък, "Махалото на Фуко" на Умберто Еко, "Сътворението" на Гор Видал. Айде да не продължавам с личния си буламач. Но категорично отказвам да избера най-любимата си книга, защото нямам най. Всички са най! Обаче. "Под игото" не ми влиза в списъка. Защо ли? Ами защото не ми харесва, за това! Скука. Да имаше повече истории като "Представлението" и "Тлака в Алтъново", щеше да е по-интересно. Прочела съм го, не е като да съм стигнала само до "Радини вълнения", както, подозирам, е станало с мнозинството предпочели го (а дали от двора на чорбаджи Марко не сте скокнали право у вълненията, а?). Хем го прочетох два пъти, в училище, и стига ми толкоз! 40 години ми го навират като символ на българщината. Ми добре. И какво от това? Трябва ли да го харесвам? Кой казва, че трябва? С какво толкова ви харесва? Ами че "Чичовци" е къде по-хубав. Абе вие, четачите, колко пъти през живота си сте чели и препрочели "Под игото"? Ама целия. Целия, ама друг път - разправяйте ги тези на Божидар Димитров и Волен Сидеров. А похващате ли го отново през година-две? Похващате дръжки. Аз ще ви кажа защо ви харесва бре, Мунчовци - защото са ви набили в алабашите, че това е "най-българската книга", за това. Защото са ви накарали да се чувствате длъжни да го любите, иначе кви българи сте. Да ме прощава Ани Илков (в последния брой на "Гласове"), когото много уважавам и харесвам, но тука нямаме консенсус - той е литератор, специалист, което няма много общо с харесването на "обикновения българин" (мразя го това клише). Ми вие и Лили Иванова ме карате да харесвам, защото нали таковата, съм обикновена българка.
Единственото, което направи нещастната класация, е да поглади патриотичния гъдел на целокупното българин, предизборно да му пооправи смачкания от управленски наглост, безхаберие и крадливост, душевен комфорт някакъв. А така също и да ме вбеси. И тук има криворазбран патриотизъм ли, шовинизъм ли, както навсякъде. А! И да изкара българите четящи в собствените им очи. Четящи, пък с най-любима книга. :) И като как става тази работа? Вероятно ако са чели само нея, сирищниците му илитератски. Поне "Пипи дългото чорапче" и "Патиланско царство" не успяхте ли да прочетете?
Аре стига бе! Азъ излазямъ!
Още от Кое му е голямото на четенето?

За сега качвам само тази снимка от стадион "Академик" на 16.05.08., колкото да не е без хич. Имам и други, но тази е най-свястната - толкова ми може телефончето. Бях там, разбира се, нямаше начин да пропусна KISS, ако и да ме убеждаваха някои приятели, ужким като мене дърти рокаджии, че не си заслужавали биенето на път, защото отдавна вече не били в апогея си. Ами не са, защото времената просто са други, което обаче изобщо не ме интересува - слушам ги и ги гледам от пуберка (тийнейджърка демек) и просто нямаше начин да не отида! Обичам това, което обичам и фактът, че някой от обичаните не е на върха на славата си, изобщо не ме смущава. А KISS са си все същата добра, стара група: Пол Стенли - страхотен певец на живо (който се скъса да плюе върху публиката и изхвърли поне 100 перца за китара), чудовището Джийн Симънс - не особено гласовит, за това пък много ефектен и гледаше лошо, перфектно допълнени от другите двама от групата. И всички като цяло - много енергични и страхотни професионалисти (има си хас, след около 117 години на сцена :)). Концертът си го биваше - плейлистата се състоеше от емблематичните им парчета (те и нямат нови де), няма да ги изброявам. Получих това, което исках - около 2 часа KISS, рок и джангър. Джангърът му е майката на живото изпълнение, приятели и съседи! Само ми се искаше да бяха изпълнили и Take it off от Revenge, но ще гледам да я кача тук, за да не съм капо. А! Да не забравя фойерверките, гърмялките, димките и прочие допълващи ефекти. И култовите маски, костюми и инструменти, офкорс! И, което много ме зарадва, публиката не се състоеше само от пенсионери като мен, имаше доста екзалтирани младежи - някъде около 1/3. Преживяването ме замаи за около 7-8 дена и ме държа в еуфория къде 2 месеца. :)
Сега се сещам, че на времето имаше някаква тъпа, но миролюбива конфронтация между феновете на KISS и на Beatles, пък аз си умиргах и за двете групи (и за много други, вероятно ще си намеря повод да ги кажа). Глупости на търкалета, ама че тъпотия, хахаааа, ама как да им се обясни на чедата малоумни (тогава), че групите са различни и всяка те хваща за сърцето посвоему. Пък и на доброто не можеш да кажеш, че е лошо. Има фенове на рока, другото е ала-бала! Точка!
Още от