За писането - членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения

Източник: КНИГИТЕ

1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:

Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов)

Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)

Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)

Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиярят... (Ив. Вазов)

Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовникът. (Ив. Вазов)

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.:

Старият инвалид се вълнуваше при възпоменанието на тия подвизи... (Ив. Вазов)

Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение... (Ал. Константинов)

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол "съм"):

Събудената река  това е самият гняв на реката. (Й. Радичков)

Аз бях нейният юначен покровител... (Елин Пелин)

2. Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

Владиков, ударен с куршум в гърдите, падаше в окопа. (Ив. Вазов)

Високият едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. (Й. Йовков)

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

вратар  вратарят

огняр  огнярят

създател  създателят и др.

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а:

буквар  букварът

катинар  катинарът

коментар  коментарът

олтар  олтарът

пазар  пазарът

4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от м. р. ед. ч., завършващи на -й (край  краят, герой  героят), както и следните съществителни:

зет  зетят, лакът  лакътят, нокът  нокътят и др.

5. Практически правила за проверка:

а) Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението "той", се използва пълният член -ът, -ят:

Селянинът поздрави... (Й. Йовков)

(Той)

б) Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията "него", "го", се пише непълният член -а, -я:

Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро до манастира. (Ив. Вазов) (него)

в) След предлог се пише непълен член:

Гледаше майката с черния  чумбер... (Й. Йовков)

В ума му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. (Ив. Вазов)

Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияря. (Ив. Вазов)

(б.м. Демек знаем ли кой извършва действието, знаем и кой получава пълния член. :P )

6. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "т", се пишат при членуване с двойно "т":

Сънят успокояваше поне навреме тия бедни и измъчени от бедността същества... (Ив. Вазов)

Благодаря ви, братя мили, за честта. (Ив. Вазов)

Разправи ни за подкупността на администрацията, на общинските власти. (Ал. Константинов)

7. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "щ", се пишат при членуване с "щ" и "т":

Нощта беше влажна и мрачна... (Ив. Вазов)

Когато влязоха в колибата, Хаджията щракна запалката и подири свещта. (Ив. Вазов)

Пещта зееше безмълвна и мразовита. (Ив. Вазов)