Прах във въздуха и песъчинки в очите

Автор: Лъчезар Лисицов
Източник: "Бесове"

Или защо апаратурите на община Бургас и Лукойл дават различни показания за това, което дишаме

Новата мобилна лаборатория за екологичен мониторинг, която беше широко рекламирана от общината и норвежката делегация, окачестви въздуха в центъра на Бургас като „много опасен за здравето”. Това е четвъртата – най-тревожна степен по скалата на класификация на замърсяванията.

Показанията се публикуват в реално време чрез автоматизирана информационна система на сайта на общината.
Такова рекордно замърсяване е регистрирано през целия ден на 3-и май. На следващата сутрин показанията бяха паднали на не много успокояващата класификация „опасен за здравето”.
Така и не можахме да научим повече подробности от екозвеното към Община Бургас, тъй като служителката, която отговаряше на т.нар. „горещ телефон”, се измъкна с оправданието, че „колежката, която се занимава със станцията, я няма”. Така, въпреки оповестената на 15-и април информация, че „са обучени двама експерти от дирекция „Опазване на околната среда”, се оказа на практика, че само един човек е способен да борави с новата апаратура.
По късно в официален отговор на наше запитване ни бе обяснено, че „констатираните стойности… макар и завишени, не могат в никакъв случай да бъдат определени като носещи непосредствен риск за здравето на хората”.
Според администрацията данните не са толкова смущаващи, тъй като се отнасяли само за определен момент от деня, докато в случая трябвало да се гледа дали е превишена денонощната норма, понеже ставало въпрос за замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ), за които важал осреднителният показател за 24-часов показател. Повече от ясно е, че след като през целия 3-и май стойностите са били много опасни за здравето, и осреднителната им стойност следва да е тревожна. Но нея колкото и да е нелогично, никой не я мери.
След нашия сигнал общината реши да сезира Районна инспекция за опазване на околната среда и водите да извърши контролни замервания от акредитирана лаборатория. И какво излиза – че прехвалената нова мобилна станция, влязла в експлоатация само преди месец, не е акредитирана? За какво тогава са похарчени повече от половин милион лева,  111 000 от които са платени от общинския бюджет.
Любопитен коментар направи шефът на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев, преди еколог на нефтозавода на „Лукойл”. Според него мобилната станция била поставена да мери на неподходящо място – до сградата на общината, в близост до която от няколко месеца тече активна ремонтна дейност. В резултат  на това, както и на силни валежи (каквито не е имало – б.а.), филтрите на станцията са били запушили. „Някой пише глупости в сайта, аз какво съм виновен – оправда се екологът. – И вкъщи като си правиш ремонт е опасно за здравето, но трябва да се направи, нали”, попита риторично той.
От РИОСВ съобщиха, че били извикани специалисти от „фирмата доставчик и от поддържащата фирма”, които на 4-и май отстранили проблема със затлачената норвежка станция. Пет дни по-късно тя бе „командирована” да мери замърсяването в квартал Долно Езерово, жителите на който се оплакват от системен екотерор, причинен от монополиста „Лукойл”. Там обаче общината разполага и с друга  - стационарна станция за измерване на замърсяванията.
Това дава възможност да се сравняват показанията на двете сензорни апаратури – старата, използвана от няколко години, и новото чудо на техниката. При този паралел се натъкваме на любопитни подробности: въпреки че двете станции се намират на три пресечки една от друга, показанията им се различават драстично – десетократно при серния диоксид, а при дините прахови частици между 2 и 4 пъти. Общото състояние на въздуха според старата система е „добро”, а според норвежката, макар че е по-отдалечена от завода, то е „средно”.
В крайна сметка, очевидно проблемите със системното замърсяване на бургаския въздух не се възприемат на сериозно от чиновниците в еко дирекцията. Публична тайна е, че от няколко петилетки там неизменно се подвизават едни и същи лица, свързани по роднинска и приятелска линия с началници в заводите замърсители на града, като например шефката на отдел „Управление на околната среда” Маринета Николова, чийто съпруг, макар и в пенсионна възраст, работи в „Лукойл”, където дори е бил началник на едно от производствата.
Така че без сериозни кадрови реформи в екоадминистрацията на общината, прахта, която се носи по бургаските улици и замърсява въздуха, ще продължи да навява и ситни песъчинки в очите на гражданите, замъглявайки погледа им за реалната обстановка и „опасната” истина  за въздуха, който дишат.