Цял ден вчера, от спокойното пространство пред блока ми, изоставеното военно поделение, се чуваше адска дандания. Едни песни и танци, не ти е работа. :) Косове! Облаци, пълчища пърхащи, пикиращи, цвърчащи и пискащи косове! Хиляди косове! През целия ден прииждаха рояци и се събираха в дърветата в огромно, ужасно шумно гъмжило, чак заглушиха съботния трафик на софийския път. А враните, които се чувстват еднолични собственици на мястото и дори си позволяват да подгонват гларусите, разсеяно приближили се до дома им - осветителния стълб в центъра на екшъна, след паникьосано щуране, изчезнаха яко дим. :) Гюрултията беше страшна и дълга. Със звуците си, близки до горната граница на човешката търпимост и чуваемост, без малко да ми докара главоболие. По някое време следобед всичко утихна изведнъж - косовете се вдигнаха като по команда, затъмниха за миг дневната светлина и изчезнаха нанякъде. Вероятно тръгнаха по разбойнически набези из лозята и полето, не знам.
Със сигурност косовете са ужасна напаст за стопаните, но за градско момиче като мен са си едно чудо и всяка есен ме радват с шумното си присъствие. :)
Всички у дома се молим и надяваме МО да не реши да продаде за строежи златния неизполван терен, който си е една малка и спокойна градска джунгла. Стари, огромни каваци, върби и кипариси, брези и кестени, други дървета, които не мога да позная, неизвестно как поникнали и порядъчно остарели джанки, шипки и диви лозници, някакви храсти, вече добили вид на дървета... Даже пукнатините в асфалта на автомобилните алеи са превзети от малки дръвчета, храсти и щир с човешки ръст. И цялата тази необезпокоявана дивотия се е превърнала в птичи рай и "разпределителен пункт" - врани, сойки, славеи, сови, лястовици, косове, калдаринки, щъркели... Разкош! Прагматично погледнато, съвсем в стила на бетонираното ни черноморие, тези няколко декара, зарязани от десетина години, спокойно могат да поберат немалък хотелски комплекс, не дай боже. :(
П.П. Още снимки: при
Цвети
