Свети Валентин да мре

Не мога да я разбера тази лигава еуфория. От всякъде текат бози, лимонади, мармалади, шоколади, захаросани "размишления", розички, сърчица, сиропирани балади... Аргх, ще хвана диабет... На всичкото отгоре не е нашенска, а снобарски и папагалски привнесена преди няколко години. Който се сеща като кой, аджеба, е Свети Валентин (без помощта на Гугъла), да дойде и да ми се обади. Ама честно. :P

Любовта е напълно нормално и всекидневно чувство за който я изпитва, че да я празнува в един ден, горкия човек. А който не я изпитва, не виждам причини да се тормози заради това - не е кой знае какво, освен че прави сполетения неспособен да мисли за всичко останало, муха без глава. Не си е работа да ходиш постоянно със захарни памуци в мозъка.  :) Също така, емоционалните зависимости, ако и да са споделени,  не са особено приятно състояние за свободолюбивите и независими хора (когато се осъзнаят де :) ).

Има разлика между любовта и обичта, поне за мен. Първата те оглупява и напряга, втората те  удовлетворява и успокоява, но и двете нямат нужда от специален ден - всеки ден  би трябвало да засвидетелстваме чувствата си по един или друг начин.  А през останалите дни на годината? Какво?  Няма шоколади, няма любене, няма цветя, няма  специални вечери на свещи? А?  Толкова по-зле... И айде тези ентусиасти да се сетят какви глупости и компромиси са правили по време на влюбванията си. И защо, питам аз, да празнувам католически ден на оглупяването?  И много му здраве на натрапника Свети Валентин. :)

Още от Свети Валентин да мре

История за прехода или приказка за дембелхането

Някога, много отдавна, в Истанбул живял един мъдър и наблюдателен султан. Точно той забелязал как из града се шляели много дембели, които го били ударили само на лафмоабет и софра, а по този начин развращавали трудолюбивите поданици. И както си седял в сарая, умният султан плеснал три пъти с ръце и извикал великия везир. Ето как протекъл техният разговор:

- Викали сте ме, Ваше Величество - казал везирът и направил три теманета.

- А стига си се навеждал, че ще ти се скъсат тирантите - отвърнал султанът. - Забелязвам, че из града щъкат много дембели. Дават лош пример на моите поданици. Какво предлагаш да правим с тях?

На това място везирът лукаво се усмихнал, почесал рядката си козя брада и казал:

- Да ги убиваме, сакън, не бива. По-добре да отделим пари от хазната и да им построим едно дембелхане край Босфора. Ще ги храним по три пъти на ден и ще има къде да спят. Така и народът няма да се развращава.

- Тъй да бъде - рекъл султанът.

Речено-сторено, построили дембелхането край Босфора, събрали дембелите и всички били рахат. Но най-рахат били дембелите, които помежду си благославяли мъдрия султан и хитрия везир. Най-старият дембел казал:

- Ей това разбирам аз под кеф - ядеш, сереш, спиш. Не се налага за нищо да мислим, нито да гласуваме. Сто години да е жив султанът.

През тези петнадесет години хазната изтъняла, поданиците разбрали, че дембелите са облагодетелствани и започнали и те да дембелстват, белким и тях приберат в дембелхането. А на султана му писнало от цялата тази работа, извикал везира и му наредил:

- Писна ми от тия дембели, дай му огъня на дембелхането.

- Сакън! - извикал везирът.

- Бактън! - отсякъл султанът.

Подпалили дембелхането от четири страни, а вътре между двама дембели протекъл следният многозначителен и поучителен разговор.

Първи дембел:

- Ех, те както го запалиха туй дембелхане, ще вземем да изгорим тука като нищо.

Втори дембел:

- Като те гледам как сладко си полегнал и как вкусно си хапваш, хич не искам да те тревожа, ама отляво юрганът ти гори.

Първият дембел бавно и лениво се обърнал от лявата на дясната си страна, изпуснал въздишка и промълвил:

- Ех, къде бяхме, къде отидохме.

Това беше приказка за прехода и отговор на постоянния въпрос “Къде сме ние?”

Людмил Станев 

 

А аз знам друг край:

Когато на султана му писнало от дембелите, заповядал да ги занесат до брега на Босфора и да изсипят пред тях чували с орехи. Рекъл им:

- Какво предпочитате - да си размърдате задниците и да съберете орехите, да ги счупите и изядете или да ви хвърлим в морето?

- В морето, в морето-о-о... - едва дочул султанът немощния отговор.

П.П. Кои са дембелите ли? НЗОК, НОИ, Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието, Министерство на околната среда и водите, Министерство на вътрешните работи, Президентство, прокурори, съдии, Общини, всякакви други дембелски институции, агенции и прочие дембелханета, за които се сещате, ЧИЯТО РАБОТА Е ДА ВЪРШАТ РАБОТАТА, за която са там. Прекалено голям и депресиращ списък можем да извадим.

 

А аз постоянно съм вбесена.

Още от История за прехода или приказка за дембелхането

"Честит четвъртък!"

... обича да казва един приятел, когато просто иска да се чуем и да поговорим без повод, ей така, заради удоволствието от приятелството ни. :) Този поздрав винаги ме радва много.

Та... Честит четвъртък! :D

Още от "Честит четвъртък!"

Разхвърляно

... е поради ремонт, както се вижда. Притурките и хедърът не се държат прилично. Необходимо ми е малко време и докато налучкам кое как е и къде е - така ще е . :)

А! Връзките уж се запазиха, но ако някой види, че липсва - да се обади.

Още от Разхвърляно

За писането - Й или И

"Сергий", "ванилий", "дискусий", "калорий", "констатаций", "линий", "коалиций", "революций", "класаций", "демокраций", "трима герой", "моите хазяй", "пролетни повей", "онези злодей", "отворени музей", "африканските пигмей", "летните порой"...  и прочие, и прочие. Бррр... При членуването им - същата работа.

Правило 1: Няма дума в множествено число, която завършва на "Й". Окончанието винаги е "И"!


Правило 2: Няма дума в множествено число, която завършва на "Й". Окончанието винаги е "И"!!!

Правило 3: Няма дума в множествено число, която завършва на "Й". Окончанието винаги е "И"!!!!!

Веселата част - при Марфа.

Още от За писането - Й или И

За писането - членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения

Източник: КНИГИТЕ

1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:

Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов)

Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)

Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)

Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиярят... (Ив. Вазов)

Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовникът. (Ив. Вазов)

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.:

Старият инвалид се вълнуваше при възпоменанието на тия подвизи... (Ив. Вазов)

Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение... (Ал. Константинов)

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол "съм"):

Събудената река  това е самият гняв на реката. (Й. Радичков)

Аз бях нейният юначен покровител... (Елин Пелин)

2. Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

Владиков, ударен с куршум в гърдите, падаше в окопа. (Ив. Вазов)

Високият едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. (Й. Йовков)

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

вратар  вратарят

огняр  огнярят

създател  създателят и др.

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а:

буквар  букварът

катинар  катинарът

коментар  коментарът

олтар  олтарът

пазар  пазарът

4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от м. р. ед. ч., завършващи на -й (край  краят, герой  героят), както и следните съществителни:

зет  зетят, лакът  лакътят, нокът  нокътят и др.

5. Практически правила за проверка:

а) Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението "той", се използва пълният член -ът, -ят:

Селянинът поздрави... (Й. Йовков)

(Той)

б) Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията "него", "го", се пише непълният член -а, -я:

Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро до манастира. (Ив. Вазов) (него)

в) След предлог се пише непълен член:

Гледаше майката с черния  чумбер... (Й. Йовков)

В ума му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. (Ив. Вазов)

Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияря. (Ив. Вазов)

(б.м. Демек знаем ли кой извършва действието, знаем и кой получава пълния член. :P )

6. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "т", се пишат при членуване с двойно "т":

Сънят успокояваше поне навреме тия бедни и измъчени от бедността същества... (Ив. Вазов)

Благодаря ви, братя мили, за честта. (Ив. Вазов)

Разправи ни за подкупността на администрацията, на общинските власти. (Ал. Константинов)

7. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "щ", се пишат при членуване с "щ" и "т":

Нощта беше влажна и мрачна... (Ив. Вазов)

Когато влязоха в колибата, Хаджията щракна запалката и подири свещта. (Ив. Вазов)

Пещта зееше безмълвна и мразовита. (Ив. Вазов)

Още от За писането - членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения

Оригинали и кавъри - Take Me To The River

Хайде стига е висяла нещастната женица под хедъра, да се поразведрим малко. :)

Take Me To The River на Ал Грийн не е рок, но е много изискана, което не може да се каже по принцип за целокупното рок-братство. :P

Изпята е от доста класни музиканти - Том Джоунс, Тина Търнър, Питър Гейбриъл, Брайън Фери, но аз харесах други две изпълнения:

На култовите Talking Heads, които ми звучат малко като недоубити, но на кого му пука. :)

И на любимката ми - великолепната, прекрасната Ани Ленъкс. Какво изпълнение само!

Още от Оригинали и кавъри - Take Me To The River

"Желева, Желева, Желева...". Оффф и Off

От всичко видяно, изказано и изписано, "Ди Велт" уцели десетката:

Докато не бъдат доказани обвиненията срещу бъдещата еврокомисарка на България за укривани странични доходи, важи предположението за невиновност.

Но и без това проблемът не е каква фирма е притежавала Румяна Желева и колко пари е получила от нейната продажба.

Решаващият въпрос е съвсем друг: как може правителствен ръководител на държава от Европейския съюз да изпраща в Брюксел кандидатка, която явно не е квалифицирана за висша длъжност?

Партията на премиера Бойко Борисов, в която членува и Желева, се нарича ГЕРБ - Граждани за европейско развитие на България. С тази партия българите свързват надеждата за ново начало, за една политика без корупция и без бремето на старата номенклатура.

С номинирането на Желева обаче, на която Борисов повери външното министерство като трамплин за скока към Брюксел, премиерът сам постави под въпрос своите обещания за прозрачност и за курс в унисон с европейските ценности.

Изглежда, че възнаграждаването на заслужили партийни приятели е за София по-важно, отколкото стъпки за коригиране на негативния имидж на страната в Европа.

При това не става дума само за обвинения поради нелегален бизнес. При изслушването в Европейския парламент Желева се оказа и с твърде повърхностна професионална квалификация за съответния еврокомисарски пост.

На въпроса за конкретни конфликтни региони в света Желева отговори с указанието, че в близко време щяла да отиде там и че детайлните въпроси и без това били материал за по-нисши чиновници.

Вместо да продължи да се натиска за поста еврокомисар за хуманитарната помощ, Желева трябва да направи на България и Европа услугата да се откаже от своята кандидатура.

Вести.бг

Нещастници

Още от "Желева, Желева, Желева...". Оффф и Off

Поздрави за феминистките

... от новоучредения блог.

А този е прелестен. :) Няма друг като Майкъл Хътчинс.

Сега сериозно.

Момичета, разговорите в българската мрежа за патриархат, вагини и  горене на сутиени могат да бъдат насочени единствено към всеотдайните Женоарии, готвачки и домакини - личат си по комплексарските блогове и форуми, но пък те си се чувстват прекрасно, като ги гледам. :)  А в забитите турски села (и не само турските), където действително е необходима тази просветителска мисия, не ползват интернет, за жалост.  В много от тях няма дори канализация...

Разговорите от такъв характер трябва да се проведат най-напред с институциите, които си затварят очите пред проблема, който е изключително дълбок, сложен и многопластов. Необходима е работеща стратегия на културата и антропологията. Трябва да се сезира държавата, с всички институции, агенции и ресурси, а защо не и партиите, и правозащитните организации. С примери и доказателства.  С предложени виждания или решения. Прочее има достатъчно правозащитни организации с капацитет, но вероятно не смеят да се захванат издълбоко, или се чудят кое по-напред.  Мрежата може евентуално да помогне, но първо трябва да преодолеете скептицизма и да убедите хората, че става въпрос за човешките права в България през ХХІ в, не за вагини и протести срещу рекламите на "Каменица", да речем, а това не става от Чехия или Англия.

С най-искрени благопожелания.

Още от Поздрави за феминистките

Оригинали и кавъри - Sad But True

Sad But True ми е личната № 1 на Металика. Мога да я слушам денонощно, до оглушаване и припадък.  Чудничко паве в главата! :D А кавърът не е кавър в традиционния вариант - изпълнен е еднократно, на MTV трибют. За това пък какъв кавър, за чудо и приказ, хахах! Когато го видях за първи път  по VH1, едва не излязох от кожата си от праведно възмущение, мигах на парцали и не можех да зацепя к'во'й туй нещо, да му се невиди!!! Обаче после припаднах от смях и така е всеки път, когато го чуя. :D

Аре газ до ламарините!

П.П. Без малко да забравя Бат Пеп: 1 и 2   :P

Още от Оригинали и кавъри - Sad But True