Явор Дачков, Гласове
Цветан Цветанов е изумително глупав политик. Неговата поразителна глупост е основният извод от цялата дандания с Алексей Петров. Осем месеца неуморни усилия на медийния фронт, впечатляваща пропаганда, грандиозна борба с престъпността, водена от телевизионния екран, целият "Октопод" с всичките му пипала – всичко това се стопи и изчезна, а на негово място остана да виси неподправената глупост на Цветанов, простодушна и от сърце – като песен на Веселин Маринов.
Само за два дни първият по рейтинг така спихна, че направо ми дожаля за него. Като го гледах онзи ден при Цветанка Ризова, очаквах вместо отговори за злополучните апартаменти Цветанов всеки момент да подхване "Горчиво вино" в студиото и да излезе оттам просълзен, което бездруго почти направи. Щеше да ми стане жал, обаче си спомних за онова семейство от Кърджали, в чийто дом рано сутринта нахлуха без заповед цивилни полицаи, пребиха дъщеря им, омаскариха ги публично, че се занимават с проституция и трафик на жени, а след това накараха прокуратурата да потвърди версията им и да потули случая, въпреки че Мустафови бяха абсолютно невинни.
Тази акция и десетки още безобразия, вършени от полицията заради комплексирания Цветанов, който причини реално страдание на много хора през тази година, но уви, не докосна и една десета от сериозната организирана престъпност, ме спира да го съжалявам днес. А и начинът, по който лъже по една от най-болезнените за българите теми – внезапното си имотно забогатяване, по-скоро предизвика у мен отвращение.
Неговата версия донякъде напомня приказката за грозното пате, а елементът "чудо" е основен сюжетен похват в нея.
Живял си Цветанов тихо и кротко със своята жена и две дъщери, гладил си сам панталоните, както пишеше във в. "24 часа", и разнасял цветя по адреси на журналистките рожденички от името на своя началник Бойко Борисов (това съм го виждал с очите си). Карал я така скромно, но щастливо като по сюжет на песен от късния соц – помните ли, дует "Ритон" ги пееха подобни: "Живееме скромно, разумно и просто, не вярвате ли вие, елате ни на гости...".
Работата е там, че ако някой стар приятел реши днес да мине случайно през Цветанови, така, просто да се отбие без предупреждение, вероятността да уцели дома, в който живеят, е много малка. От обясненията на вътрешния министър излиза, че навремето е имало солидарен заговор между неговите родители и родителите на жена му всичките апартаменти и имоти все на неговото семейство да бъдат приписани. Излиза също, че при социализма е имало средна класа и дребна буржоазия. Доколкото си спомням, едно семейство нямаше право да притежава повече от един апартамент, а по-богатите, на които обикновено им бе разрешено да пазаруват и в "Кореком", се развеждаха, за да могат да узаконят второ жилище. Изглежда, че в България е имало само две изключения – родата на Цветанов и тази на съпругата му, и те щастливо са се събрали в едно, щото един ден всеки от тази рода да дари по един апартамент на младите Цветанови и внучката. Този дарителски епос направо ми разби сърцето. Спомних си със снизхождение за “Великолепната шесторка” и Ани Салич, но отнякъде дочух, че Цветанов има брат, и пак охладнях. За него била останала само една шеста от някаква шестина от имотите...
Но да се върнем на приказката за грозното пате Цветанов, което в края на 2008 г., малко преди ГЕРБ да спечелят парламентарните избори, се събужда като едър собственик на девет имота. Нещо ще да се е случило с него през тази 2008-а, някакво преображение ще да го е застигнало, защото добри хора, строителни предприемачи, решили почти да му подарят два апартамента с два гаража на една от най-скъпите улици в София, "Елемаг", за около 600 евро на квадратен метър. Тогава цените там вървяха по 2000 евро за кв.м, а и днес едва ли са паднали под 1000. Цветанов, който е Веско Маринов по душа, обаче пак намери роднинско-битово обяснение. Собственикът на фирмата му бил кум. Цветанов пък наскоро станал кръстник на неговото детенце... То целият “Гулденбургови” не може да ги опише тези Цветанови. Цветанови, още и Буденброкови! Приказката взе да заприличва на народна песен с дванайсет куплета и припев, който се повтаря след всеки нов куплет.
Всичко това добре. Само дето Цветанов все пак не обясни с какви услуги е платил остатъка от 1400 евро на квадратен метър. Както се казваше едно време в Габрово, кумовете са си кумове, ама сиренето е с пари. Искам да кажа, че двата имота на Цветанов, които през цялото време той наричаше един апартамент, струваха по това време около един милион лева. Вътрешният министър предпочете да влезе в роднински обяснения, вместо да признае направо какви услуги е правило кметството на тази фирма или какви услуги е очаквала от него тя, когато ГЕРБ вземе властта. В този параграф Цветанов попада под подозрение за търговия с влияние. Няма кум на света, който би му продал каквото и да било за 400 евро, когато то струва 2000.
Вътрешният министър и тук не пропусна да излъже, казвайки, че за покупката не е давал пари на ръка, а в нотариалния акт пише, че повече от половината са платени кеш. И това си мина ей така! В България стана нормално министрите да лъжат без последствия за тях. Само заради скандала с имотите и заради липса на сериозно обяснение за внезапното забогатяване на вътрешния министър той вече трябваше да е подал оставка. Да разправя за спестявания и консултации е нелепо и това, между другото, му изяде главата. Реакцията на зрители, читатели и слушатели в различните медии е убийствена, защото всеки обикновен гражданин на България може да прецени по собствения си опит дали Цветанов казва истината, или лъже. Със сигурност Цветанов днес не е политикът с най-висок рейтинг и повече никога няма да бъде, но за това ще кажа още няколко думи след малко.
Има и още един факт, който досега трябваше да е накарал вътрешния министър сам да си отиде, за да си спести униженията. Цветанов сам призна и на практика потвърди думите на Алексей Петров, че е работил по съвместен проект с "Октопода". В началото от общината изцяло отрекоха думите, които чух от Петров в собствения му дом. Казаха, че не е имало никаква гаранция по проекта, а към тях побърза да се присъедини и ръководството на метрото, което отрече цялата историята с белгийците. Ненадейно я потвърди самият Цветанов, като дори назова името на частната фирма, която е осигурила парите за гаранцията на общинския проект – "Лев корпорация". Фирма от кръга на наречения от Цветанов "Октопод". В няколко свои интервюта вътрешният министър заяви, че отдавна се знае кой е Алексей Петров, явно го е знаел и когато е отговарял за споменатия проект и е приемал гаранцията, платена от "Лев корпорация". Само това би трябвало да приключи кариерата на Цветанов, който лично се ангажира в изобличаването на "Октопода". И тук стигаме отново до политическата глупост на вицепремиера, който започва да тежи на съпартийците си като воденичен камък.
Оглушителното мълчание на Бойко Борисов и тоталната липса на официална подкрепа от ПГ на ГЕРБ означават само едно – Цветан Цветанов приключи с политиката, макар че още не го осъзнава. Той все още се движи в кола на НСО, ходи в министерството и даже се снима в клипове с малки дечица, а дори все още е и вицепремиер, но всичко това вече е само формалност. Той е абсолютно сам. Оставили са го да гълта вода и го гледат дали ще изплува. Имам предвид собствените му хора. Дори и да оцелее някак, което не ми се вярва, особено след като стане ясно, че е вземал и пари за партията от "Октопода", Цветанов от отличник в това управление ще се превърне в негов вътрешен екзекутор, защото белегът на корупция, и то върху "най-големия" борец срещу нея, ще падне върху всички, и то безвъзвратно. ГЕРБ дойде на власт благодарение на антикорупционната вълна, повдигната от самия Борисов. Днес тази вълна ще удави партията му. Въпросът е дали премиерът ще се реши да играе твърдо и да отстрани Цветанов, за да запази донякъде имиджа си на непоколебим борец срещу корупцията, или ще се опита да държи илюзорното единство в ГЕРБ, което отдавна се е пропукало. Ако Цветанов беше малко по-съобразителен, щеше да освободи своя началник от присъствието си и да запази донякъде достойнството си на човек, паднал в борбата с компроматите. Той обаче стои и колкото повече се обяснява, толкова по-ясно става, че няма нищо общо с грижливо изграждания имидж на обикновен, но честен, смел и неподкупен човек, който е получил мисията да громи престъпността. Поредният от дългата редица политически мошеници, които получиха петминутна слава и гледаха да я осребрят в максимална степен. Въпросът е защо почти само такива хора се вреждат в политиката у нас?
Текстът е публикуван във в. Галерия
