Едно сладко малко китче си направи в петък вечерно "шляпане" в морето на Несебър, докато старите лапнишарани провеждахме вечерно "шльокане"на терасата на крайбрежна кръчма. :)
Несебър е гаден, както междувпрочем и Ахелой, Равда, Слънчев бряг, Влас и половин Поморие - презастроен с гнусни бетонни чудовища, нищо друго не се вижда. Има ги чак посред къра, където няма ни път, ни ток, ни вода! И в лозята! Ужас! Бургазлии се забутахме и залутахме в малко жилищно комплексче, в новия град, така натъпкано с грамадни блокове, кооперации и де да знам още какви, че се наложи да се връщаме назад и едва открихме нещо като уличка измежду тях, за да се измъкнем. После, през нещо като коридорче между други сгради, се нахакахме в едно малко паркче, което също се оказа оградено от чудовища, този път - хотели, както и от бетонни зидове. Обикаляхме го в кръг, търсейки изход и накрая излязохме от там, от където влязохме. До плажа също се добрахме, провирайки се по индиански пътеки между натъпканите една върху друга хотелски фъшкии. Страшна работа, приятели и съседи! :о За архитектурните стилове и приумици изобщо няма да говоря, само да добавя, че са ужасно грозни и нафукани. Не снимах специално гадните извращения, защото винаги се разстройвам и ми се повръща от всичко това, но снимката със сладурчето Мони загатва за какво иде реч. Единственото утешително нещо е, че старият Несебър е под защитата на ЮНЕСКО, като историческа ценност, та е останал недокоснат, ако се абстрахираме от кръчмите край брега и сергиите с гащи и банички, които се водят временни.
Несебър е гаден, както междувпрочем и Ахелой, Равда, Слънчев бряг, Влас и половин Поморие - презастроен с гнусни бетонни чудовища, нищо друго не се вижда. Има ги чак посред къра, където няма ни път, ни ток, ни вода! И в лозята! Ужас! Бургазлии се забутахме и залутахме в малко жилищно комплексче, в новия град, така натъпкано с грамадни блокове, кооперации и де да знам още какви, че се наложи да се връщаме назад и едва открихме нещо като уличка измежду тях, за да се измъкнем. После, през нещо като коридорче между други сгради, се нахакахме в едно малко паркче, което също се оказа оградено от чудовища, този път - хотели, както и от бетонни зидове. Обикаляхме го в кръг, търсейки изход и накрая излязохме от там, от където влязохме. До плажа също се добрахме, провирайки се по индиански пътеки между натъпканите една върху друга хотелски фъшкии. Страшна работа, приятели и съседи! :о За архитектурните стилове и приумици изобщо няма да говоря, само да добавя, че са ужасно грозни и нафукани. Не снимах специално гадните извращения, защото винаги се разстройвам и ми се повръща от всичко това, но снимката със сладурчето Мони загатва за какво иде реч. Единственото утешително нещо е, че старият Несебър е под защитата на ЮНЕСКО, като историческа ценност, та е останал недокоснат, ако се абстрахираме от кръчмите край брега и сергиите с гащи и банички, които се водят временни.
А днес ми се случи "шльокане" край Ропотамо. На бира де. Докато рибки, трохи, опаковка от вафла и резен лимон шляпаха в реката, която ужким е резерват. А самите боклуци бяха хвърлени пред очите ми от деца и родителите им, които се радваха на рибките, снимаха ги и ги хранеха с трохи. Възмутих се на достатъчно висок глас, че бързо-бързо да изчезнат, но вече беше късно. :( Или не беше късно - кой знае какво още можеха да хвърлят в защитената река.
Лилии не видях - тази година не цъфнали. За сметка на това Ропотамо гъмжеше от рибки, не бях виждала такова гъмжило, а от време на време - и някоя водна костенурка, и някакви зелени змийчета. Приказно е - гора тилилейска, спокойна река, пълна с животинки, тръстики, бира под чадър, само да ги нямаше простаците с трохите и боклуците... :(
Лилии не видях - тази година не цъфнали. За сметка на това Ропотамо гъмжеше от рибки, не бях виждала такова гъмжило, а от време на време - и някоя водна костенурка, и някакви зелени змийчета. Приказно е - гора тилилейска, спокойна река, пълна с животинки, тръстики, бира под чадър, само да ги нямаше простаците с трохите и боклуците... :(
0 коментара:
Публикуване на коментар