Какво да се промени, като нищо да не се промени?

10.10.09 г.

От около седмица този въпрос витае (вече явно - омертата взе нещо да се пропуква) из пространството и кухите каски на тъмно сините ми съмишленици и на комунягите май. Комунягите да мрат (де тоз късмет), с удоволствие наблюдавам агонията им, но за съмишлениците ми е жал. Жал ми е като към хора, макар много от тях да не заслужават.


Това на стари години да се докараш сам до срамна безизходица, в която започваш да се чудиш кой си, какъв си и за какво се бориш, с кого го правиш и на каква цена, като същевременно примъкваш вода от девет дерета, за да се самоубедиш, че терзанията и саможертвите ти са в името на велика цел, си е жалка работа. От края на 2005-а до евроизборите се ядосвах, по парламентарните се смях, вече само ми е мъчно. Няма да натяквам казвахме ли ви, но това положение беше предизвестено.

Що така сте изненадани като бялата крава, бе, дрогари? Кой остави един човек и няколко покрай него да ни се качат на главите? Кой обезобрази наченките на едно силно гражданско формирование в партийка за лично ползване, тип НДСВ ли, ДПС ли, или нещотакова? Кой си затваряше очите за грубите нарушения и апаратните врътки, бавно и методично докарали ни до тук? Кой заяви Не искам да ме питат? Кой клакираше и скандираше, докато ни хвърляха демократична прах в очите? Кой викаше В името на да спрем това, да спрем онова, да спрем тези, да спрем онези!, отказвайки да види какво се случва под собствения му нос "в името на висшите цели" - обществено оцеляване на двама човека и половина, не можещи да вършат нищо друго освен това, което вършат (каквото и да е то), белким с чест и слава добутат до пенсия? Кой громеше с всички средства, като един Вишински, "врага с партиен билет", осмелил се да каже какво вижда и на къде отива цялата работа? А кой мълчеше, когато му спускаха отгоре, в разрез с всякакви правила и приличие, абсурдни постановки, вкл. и комунистически изчадия, тъпи мутри и тотално компрометирани физиономии, защото "сега не е време за говорене"? И им гласуваше. Кой вчера говори едно, днеска - друго, а утре - съвсем друго, съвсем убедено при това? Кой прогони с арогантност, грубо пренебрежение и селска елитарност онези близо 235 000 будни граждани от 2005-а? Кой си избърса задника с учредителните документи , Устава и Договора за силна България? Кой навикваше хората, че са тъпи, длъжни и виновни, злоупотребявайки със сините им сантименти? Кой остави няколко души да решават вместо него? Кой разнася като икона един портрет? Кой се превърна в лична гвардия, в зондеркоманда на същия този портрет? А всичките тези питанки могат да се концентрират в една единствена: Кой ви се изака в гащите? Многократно. Ха познайте, скъпи ми, зомбирани партайгеносета! Ама първо лекичко си надигнете тъмно сините каски, дето гордо сте ги нахлупили до носа и ви пречат да виждате. Що се чудите? Къде сте сега, прелюбезни ми дрогари? Ами до под кривата круша, щом въртите, сучете и стигате все до един въпрос, за който междувпрочем е твърде, твърде късно. Май вече е късно за каквито и да е въпроси.

Какво да се промени, като нищо да не се промени?

Този въпрос се очертава като основен сред охканията и пъшканията ви, като гледам. Въпрос за чудо и приказ. :) Не сте го формулирали точно същия, но си е баш този, като ви чета. "Какво да правим? Оставки! Да! Ама на средно ниво, да не се вторачваме в този-онзи по високото. Промени! Да! Ама свещената крава да не пипаме, без нея сме за никъде. Всички ни обединяват общи ценности! Дайте сега да мислим какво да правим! Ние сме най-умните и най-ангажираните граждани, а Той Е Великият! Да живей! А Дачков е продажен педерас! Да направим заспалите хоризонтални структури вертикални! (Б.м. ТОЙ го иска и ще Му го дадете. Хахах!) Смотаните общински организации и редовите членове са ни виновни - не се стараят! Дайте сега да измислим какво да правим!" И изобщо - дайте да дадем, ама без резки движения, много молим. Трудна работа, мили ми елити на нацията. Ми добре, чудете се. Аз отговор на този въпрос не се наемам да давам. Всъщност отдавна ме отказахте да отговарям на ваши въпроси, колкото и да ми е мъчно за вас, а и не сте се скъсали от питане през тези 5-6 години. Така де, за какво да се хабя, нали само някои хора разбират всичко, а останалите - нищо, да бачкат там и много да не знаят.

Ама все пак... Казвахме ли ви ние? А? :P Майната ви!

Айде малко песни и танци, за стимулиране на мисленето, до колкото е възможно това упражнение.




2 коментара:

marfieta каза...

Много си ми набрало, Миме :( Ама кво се чудя. То и аз съм така :(

frog'n'roll каза...

Ми казвам какво виждам, приятелко. Това е положението. :)

:)) ;)) ;;) :D ;) :p >:) :-/ X( :-S :-B B-) :| =)) :-h I-) [-( (:| :-? =D> @-) b-( %-( :@) ~:> @};- (~~) ~O) *-:) >-) :-L [-X \:D/ :-@ ^:)^ :"> :x :-* =(( :-O :)] ~X( 8-| :O) :-w :-j

Публикуване на коментар