Някога, много отдавна, в Истанбул живял един мъдър и наблюдателен султан. Точно той забелязал как из града се шляели много дембели, които го били ударили само на лафмоабет и софра, а по този начин развращавали трудолюбивите поданици. И както си седял в сарая, умният султан плеснал три пъти с ръце и извикал великия везир. Ето как протекъл техният разговор:
- Викали сте ме, Ваше Величество - казал везирът и направил три теманета.
- А стига си се навеждал, че ще ти се скъсат тирантите - отвърнал султанът. - Забелязвам, че из града щъкат много дембели. Дават лош пример на моите поданици. Какво предлагаш да правим с тях?
На това място везирът лукаво се усмихнал, почесал рядката си козя брада и казал:
- Да ги убиваме, сакън, не бива. По-добре да отделим пари от хазната и да им построим едно дембелхане край Босфора. Ще ги храним по три пъти на ден и ще има къде да спят. Така и народът няма да се развращава.
- Тъй да бъде - рекъл султанът.
Речено-сторено, построили дембелхането край Босфора, събрали дембелите и всички били рахат. Но най-рахат били дембелите, които помежду си благославяли мъдрия султан и хитрия везир. Най-старият дембел казал:
- Ей това разбирам аз под кеф - ядеш, сереш, спиш. Не се налага за нищо да мислим, нито да гласуваме. Сто години да е жив султанът.
През тези петнадесет години хазната изтъняла, поданиците разбрали, че дембелите са облагодетелствани и започнали и те да дембелстват, белким и тях приберат в дембелхането. А на султана му писнало от цялата тази работа, извикал везира и му наредил:
- Писна ми от тия дембели, дай му огъня на дембелхането.
- Сакън! - извикал везирът.
- Бактън! - отсякъл султанът.
Подпалили дембелхането от четири страни, а вътре между двама дембели протекъл следният многозначителен и поучителен разговор.
Първи дембел:
- Ех, те както го запалиха туй дембелхане, ще вземем да изгорим тука като нищо.
Втори дембел:
- Като те гледам как сладко си полегнал и как вкусно си хапваш, хич не искам да те тревожа, ама отляво юрганът ти гори.
Първият дембел бавно и лениво се обърнал от лявата на дясната си страна, изпуснал въздишка и промълвил:
- Ех, къде бяхме, къде отидохме.
Това беше приказка за прехода и отговор на постоянния въпрос “Къде сме ние?”
11 коментара:
Или пък сме всички останали в тази държава, които пъшкаме, охкаме и ги търпим:(
Не, Владо, не мисля. Ние си вършим нашата работа, както е редно и всички да си я вършат, особено тези, които ние сме назначили.
винаги навсякъде влизам със скандал...бурен. после влизам в най-близката врата и казвам за какво съм там /натъртвам на фамилията си/.....стреснатият ми казва къде да отида и за всеки случай предупреждава, че отивам към гешето /то не че не се е чуло де/. Така в 60% от случаите за 2-3 часа ми свършат работа.
Dobriman, аз съм същата - вече по рефлекс влизам предварително надъхана и с кавги по общини, болници, банки, пощи, топлофикация, енерго и където още се сетиш. А не трябва да е така. Не трябва да ни се налага да го правим.
Но не е само това. Тези дни се разговорихме при Ондин за писмото й до кмета, Боби пък пусна вчера публикации за пенсионната реформа, дето се канят да ми натресат бачкане докато се сбабичосам и пукна, за здравеопазването, дето ще ми помогне да пукна - също. МОСВ се изпъчиха, че ежемесечно ще глобяват "Лукойл" с по 11 хиляди, заради тровенето на града! 11 хиляди! ЩЕ! Бълха ще ги ухапе! Ще ги изтрепя тези изроди! Абонатите на EVN получават сраховити сметки за ток. Посред кризата, когато работата и заплащането намаляват, увеличиха вноските за самооблагащите се и съпругът ми трябва да плаща двойно, добре че се хвана на втора работа. Дойде време да плащам семестриалната такса на чедото, увеличена с 200 лв. в сравнение с миналата година. Вече съм очакване на новите цени на цигарите. Ръководството ми ми каза "чакай до март и тогава ще разберем, дали ще ти увеличим заплатата от 310 на 320-30". Простакът-премиер постоянно пуска гръмотресни фойерверки, които се спихват без много шум, а се договаря със Сирищника-агент. Да изброявам ли още?
От всякъде викат "Дайте, да дадем!". От къде, бе?! А какво има насреща? Ядове, притеснения и нахални, самодоволни мутри! Как да не откачи човек?!
В такъв случай вариантите са три: огън, орехи или море.
А относно пенсиите - изобщо не се надявам да доживея толкова....залагам единствено на варианта да сме толкова мутирали от изпаренията на Лукойл, че това да окаже въздействие и на продължителността на живота ни...
Не те съветвам да залагаш на "Лукойл" за работоспособно дълголетие - имахме достатъчно годинки да мутираме, но не успяхме, а вместо това водим националната класация по алергии и дихателни и ракови заболявания. По 11 хиляди цирея да им излязат на всичките "отговорни другари"!
Знам, че се пошегува де. :)
Знам, че знаеш :)
Въпреки, че темата изобщо не е за смях.
Познавах доста хора, работещи в Лукойл, които вече не са между живите. Повечето изобщо не стигнаха и до пенсия.
Смятай ако ни тупнат и оня петролопровод!
Аз лично ще се изнеса, въпреки кръвната ми и емоционална връзка с Бургас.
Ако е за изнасянето, най-разумно е да си обираме крушите от държавата. Това говоря на сина ми - да се омита при първа възможност след дипломирането си, а "загрижените патриоти" и "спасители" да дрънкат каквото си щат.
Хайде,успокой се .
Дано тези те омилостивят малко:)
Между другото пакета от 4 СиДи- та им е уникален.
http://www.youtube.com/watch?v=-_rmhf6euBI
О! Благодаря, Валко! Знаеш ти как да ме утешиш. :)
Абе тези няма ли да се излъжат да прескочат насам... Слушат ми се Honky Tonk Woman и Harlem Shuffle на живо. :)
Публикуване на коментар