За това пък са си мои! :D
И се тръшнахме на една пейка до латино сцената, за да глътнем бира, цигара и въздух. А там - уроци по салса, хем с кокили някакви. :)
Все пак не издържахме и, клаустрофобия - неклаустрофобия, се върнахме да се натъпчем пред мейн стейджа. Около 10-15 хиляди (така казва статистиката и нямам причина да се съмнявам) човека станахме доста интимни за известно време, но поне додрапахме до прилично местенце. :)
- DO YOU LIKE CHALGA? - пита Майк.
- NO-O-O! - отвръща възмутено мимансът.
- DO YOU LIKE CHALGA? - настоява обаче той.
- NO-O-O!!! - натъртват нещастните хорица.
- I LIKE CHALGA - потресающо отсича човекът.
А на моменти, заради многото ръчички и главички, беше по-удобно да ги гледам през там.
Мрънкащото ми чедо и входно-изходната алея.
А тази размазаната ме радва. :)
През втората вечер бях сама, на спокойствие демек, и се помотах както си исках по сцените.
Двете хаус сцени бяха съвсем празни, а едната беше и на ужасно място - по малка алея, забита зад тоалетничките в парка, как да отиде до там човек? Стана ми жал за диджеите, въпреки че тяхната музика ми е непонятна и ме дразни.
Сцена На тъмно, на плажа, беше за реге и ска. Не си падам особено. Нокаут.
С хавлия на главата. :)
За съжаление, от великолепната певица получих само тази прилична снимка.
Толкоз за сега, а догодина - пак. :)
Още от Снимките не са кой знае какви
Няма сега и аз да се оплаквам от организаторите педераси, обаче се процедихме през първия вход за около час и половина. Възмутително коридорче. Пускаха наред, без проверки за оръжие, бутилки, чадъри и прочие потенциални оружия. Влязоха и хора с грамадански раници, един бог знае какво имаше в тях.
Веднага хукнахме към главната сцена, а там вече - Panican Whyasker. Харесвам ги, но изнервени от тарапаната на входа, ги позяпахме за малко и отдалече. Поне успях да чуя любимата ми: Уон, ту, трии, типи-типи-тиии, китарата колко добре ми стои... :)
И се тръшнахме на една пейка до латино сцената, за да глътнем бира, цигара и въздух. А там - уроци по салса, хем с кокили някакви. :)
Все пак не издържахме и, клаустрофобия - неклаустрофобия, се върнахме да се натъпчем пред мейн стейджа. Около 10-15 хиляди (така казва статистиката и нямам причина да се съмнявам) човека станахме доста интимни за известно време, но поне додрапахме до прилично местенце. :)
Което натъпкване обаче си заслужаваше. Faith No More са си едно малко торнадо - страхотни музиканти. Не съм им вманиачена, но са възхитителни! Неудържими! :) Добре балансирано торнадо при това - редуваха лежерните и избухналите парчета и изкараха всичките си платинени. А Майк Патън е истинско 4udovi6te - голям глас на живо, издуха ни. По едно време взе да крещи и ми докара на онези маймуни-ревачи от амазонската джунгла и здравата се хилих на глас, макар че и аз самата не се чувах. :)
- DO YOU LIKE CHALGA? - пита Майк.
- NO-O-O! - отвръща възмутено мимансът.
- DO YOU LIKE CHALGA? - настоява обаче той.
- NO-O-O!!! - натъртват нещастните хорица.
- I LIKE CHALGA - потресающо отсича човекът.
И забиват тяхно супер парче, само дето не се сещам кое от всичките. Докато вденем, че ни поднася, яко се шашардисахме де. :D
А на моменти, заради многото ръчички и главички, беше по-удобно да ги гледам през там.
Понеже се пребихме и бяхме полуглухи, после прескочихме само до блусарската сцена, ужким да чакаме Васко Кръпката, но само позяпахме малко едни симпатични унгарци, Wild Flowers Blues Band. Не издържахме чакането по нагласянето на Васковите апаратури и не дочакахме. Пък и детенцето ми реши, че блусът не е музиката на живота му. Тя не е и на моя де, но все пак да не ходя на фестивал всяка вечер. Както и да е...
Мрънкащото ми чедо и входно-изходната алея.
А тази размазаната ме радва. :)
През втората вечер бях сама, на спокойствие демек, и се помотах както си исках по сцените.
Двете хаус сцени бяха съвсем празни, а едната беше и на ужасно място - по малка алея, забита зад тоалетничките в парка, как да отиде до там човек? Стана ми жал за диджеите, въпреки че тяхната музика ми е непонятна и ме дразни.
Сцена На тъмно, на плажа, беше за реге и ска. Не си падам особено. Нокаут.
За това пък рок сцената ми хареса. Една свястна снимка не направих на симпатягите Sepuko 6, но имам на МЛЪК! Бива си ги момчетата, здрави са. Не успях да изловя и Васил Върбанов, докато си наглеждаше вилаета, скатан зад колоните и надуващ някакво шишенце. :)
Останах очарована от джаз формацията De Phazz и като изпълнение, и като сценично поведение - много добри, много естествени и разчупени. Много качествени. Напълно си заслужават участието на главната сцена, а защо не и като хедлайнери.
С хавлия на главата. :)
За съжаление, от великолепната певица получих само тази прилична снимка.
После озвучителите на Fun Lovin' Criminals изнервиха хората до дупка, подмотквайки се с микрофона на барабаните повече от половин час! Е, все пак и това чакане си заслужаваше. :) Тези момчета са наистина такива, каквито ги мислех - сладурчета. :) Освен че са много добри музиканти на живо, което е важно, са и големи симпатяги - пиеха бира и пафкаха на сцената. Наши момчета значи. А кийбордистът се оказа върл пушач, не спря да дими, и май по едно време без малко да си запали сакото с паднало огънче. :)
Докато едни се кефеха с Fun Lovin' Criminals и танцуваха пред мейн стейджа, други до тях хъркаха, вероятно съборени от известни количества течни субстанции. :D
По латино сцената беше същата работа - салса, купон, други подремваха на тревицата със списания под главите, покрай биричка. :)
И всичкото това спане се случи под ужасен шум! Е, кажете ми сега какво е това, приятели и съседи! Да дойдеш от на майната си, цял ден да се наливаш като смок и така да се отрежеш, че накрая да проспиш главното!
Десертът ми бяха Светльо Витков и The Legends. Накефиха ме максимално - много нахъсани, енергични, непукисти, гавраджии и майстори. Всичките до един. :)
Десертът ми бяха Светльо Витков и The Legends. Накефиха ме максимално - много нахъсани, енергични, непукисти, гавраджии и майстори. Всичките до един. :)
Не знам за останалите посетители, но на мен ми идват множко две такива последователни вечери, нямаше да издържа последната - кръстът ме боля, препуших, 2 дена после главата ми бръмча като кошер, а дори и в момента ушите ми все още са леко позаглъхнали, като от настинка. Абе... май остарявам. :)
Толкоз за сега, а догодина - пак. :)
П.П. Очаквам подарък - качествени снимки, професионални. Може да ги пусна тук, макар че за мен няма да е съвсем същото, защото са чужди. :)
