Пролетно

Понеже щъркелите пристигнаха и в Бургас, давам възможност на който не ги е видял, да ги. :) Това е ято щъркели, не гларуси, които са нещо съвсем обикновено, та няма нужда да ги снимам (освен този, който видях тази сутрин - с половин опашка, пострадала вероятно от някой котарак, но той пък си прелетя набързо, не рачи да ми позира). Имам щастието да живея на място, над което щъркелите всяка пролет се разпръскват, а всяка есен се събират, за да си заминат и рядко ми се случва да пропусна сборищата им. Тази година пристигнаха посред голям студ, та се усъмних в здравия им разум. Вярно, че студът си беше съвсем приличен, в сравнение със снега в София, който я затрупа точно по това време, но студът си е студ, както и да го въртим.

Пристигането на щъркелите даде повод да закачим тържествено семейните мартеници на най-близкото плодно дърво, както си му е редът. В случая – на ореха, растящ пред входа ни и стигащ до петия етаж. Орехът е още един повод за доволство – колцина си имат дърво пред балкона? Всяка сутрин си пия кафето с него, много приятно занимание. Вече започна да пуска реси и да вади листа от връхчетата на клоните си. През лятото става разкошно зелен и голям и е прекрасно да го гледам на половин метър от себе си при сутрешното кафепиене, а и не само тогава. Има някои дребни неудобства, като оси, пчели, нощни пеперуди, майски бръмбари и стършели (една година ни полази и гъсеничен каламитет!), но с комарници и джаджи Raid, успяваме да ги преживеем някак. Къде по важно е самото съществуване на ореха и това, че миналата година в него редовно преспиваше двойка сови. Дано да дойдат и сега.


А вчера, на прибиране от работа, снимах и едни цветенца, които така и не зная как се казват. И глухарчета. Вече се появиха и разпухени глухарчета, приятели и съседи, което окончателно ме убеждава, че ще има лято! Не че лятото е теоретично невъзможно, но след половин година студуване, на моменти направо не ми се вярва, че ще дойде и моето време, та за това постоянно търся опровержителни знаци. :)