Ченгесариада

Прибирам постовете на Наталия за един основен, болезнен, проспан и изтъркан за българското общество проблем - ДОСИЕТАТА НА ДС. Плюс туй, премиерчето ни, този гьонсуратски Мишок-рокер от Марс, заяви, че само откачалките се били интересували от въпроса (или нещотаковабеше), което автоматично го прави изключително важен, дори и да не им дреме на четящите.

Мнението на Наталия се припокрива почти на 100% с моето, но аз не мога да го кажа така хубаво и съм благодарна на авторката. :) Тя е безмилостна, аз - също. Още съм далечко от наближаването на петдесетте и на практика съм от следващото, почти пряко незасегнато поколение (казвам "почти" - вж агент Иван), но достатъчно близо, за да помня, разбирам и не прощавам, пък и действителността ни, точеща се вече 20 години, не ми позволява да мисля другояче. Ами че ние сме си още там, от където уж тръгнахме в края на 89-та, приятели и съседи! Не съм носталгично настроена към детството и младостта си, че да се умилявам от този факт, много благодаря за който. Напротив - половината ми живот е затрит в това безвремие и не съжалявам за него. А Серьожката, и той от моето поколение, нека си се прави на улав, защото така му е удобно на комунистическото изчадие, но да не ни взема нас за такива. Няма Инджев, няма Минджев, да не ми се прави на блудния син-баш демократ. Има агент на ДС. И още хиляди като него!

Иначе, извън булгаристанския Абсурдистан, в който сме, личният ми живот си е хубав, но защото аз си го правя такъв и му се радвам, и не дължа никому благодарности и обяснения, освен на семейство и приятели. :) Съвсем по друг начин стои общественият живот, в който всички сме затънали като в Дантевото тресавище и не всички намират в себе си сили и причини да го разделят от личния, което е зле за тях. Наистина е зле, но сами са си виновни. Щастието е нещо лично, просто трябва да го намерим в себе си и в близките си, защото навън, от чужди, няма да го получим - уверих се, здравата ни работят от всички страни. Така са ни поставили бащите, синковците и внучетата комуняги. И личната им собственост - мръсниците ченгета. Това е положението - или вътрешна емиграция, или нещастие и депресия, или умишлена забрава. Не, не завиждам на младите, които не знаят - незнанието не е хубаво нещо, а невежество. Прочее сега, предизборно, ми изскачат с лозУнги да променим нещата. Да ги променим С КОГО бе?!?!?! КОИ, КАКВИ МИ ПРОБУТВАТЕ?! Ама че предложения... Btw, това е друга тема, изискваща обстойно разнищване, вероятно някой ден, когато пак ме стегне чепикът. Но животът е хубав и не позволявам на никой синковец, който и да си въобразява, че е той, да ми го трови повече от неизбежното. Дарявам го с презрение и пренебрежение. Каквото било-било, никой да не разчита, че ще ме впрегне повече да работя "за каузата", която се оказва негова лична. И аз си имам лична кауза - душевното спокойствие и чистата съвест. Радваме се на сравнително добро здраве, свързваме по някакъв начин двата края, рокът е универсална институция, книгите няма да ми избягат, щъркелите пристигнаха, дърветата цъфтят, навсякъде ми е цветно и зелено, орехът върви твърде добре, а скоро и лятото ще е тук - няма къде да ходи просто. Не се оплаквам. :)

Нещо се поотплеснах, но на кого му пука. :Р Да се върна към замисъла си де. :) Всичко в нета може неочаквано да изчезне така, както се е появило, било поради технически, било поради чисто субективни причини. Материалът на Наталия е голям и леко стряскащ с размера си, но за това пък много впечатляващ и държа да си го имам, току виж се е затрил при източника.

От тук Ето го:

"... ако някои от нас, наближаващите петдесетте, не са в списъците, то е защото не са ни ,,поканили”.

Коментар от: free listener | октомври 9, 2008, 21:20

Из личния блог на ДС агента Иво Инджев

Инджев, ти, разбира се, си опасен човек. Една многоглава хидра, при която на мястото на всяка отсечена глава порастват нови три. Такива като теб има много, и кой знае защо, всички те бяха внедрени именно в демократичните ни редици. Но много по-опасни са онези, които пишат под "мъжкарските" ти самооблажавания по-горе. Това са вечно блеещите "осанна" овце, заради които и до днес България е управлявана от червени кланове.

Не си ми интересен. През тези години видях какви ли не като теб. Преживях катарзисите на ченгета от всякакъв вид и калибър. Сополите на ченгето Коритаров. Десетките предателства на близки до мен хора, които смятах за съмишленици и приятели. Ще преживея и твоите поредни самооблажителни гърчове.

Знаеш ли какво обаче. Много повече от катарзисите на пъчещото се "ченге-мъжкар" ме интересуват тези, които не са имали дългия списък на твоите назначения. Чийто глас не се чува и до днес заради гласовитости като теб. Да се криеш зад гърба на децата си е срамно и гнусно, техните гърбове са прекалено тесни за тази цел. Коритаров и той така умилостивяваше тълпите навремето.

О, назначени геройо и борецо срещу лошите комунисти, нека закичат с медали гърдите ти като тези на Леонид Брежнев. Ние, които нямаме нито твоето минало, нито твоите постове, ще продължим да мълчим, защото от такива наглеци като теб нашето време по тези сатурнови български земи никога няма да дойде. Но нали си се поразмножил като селски бик, има кой да ти плаща един ден греховете. Бъди спокоен, няма да ви се размине.

Коментарът ми е публикуван.

.........................................

(Този мой коментар не беше допуснат от ченгето Иво Инджев в блога му. Със сигурност има защо. Не е изненада, че се е сврял като в миша дупка в собствения си блог и като Цербер пази там да не се промъкне много-много отрицателна информация за него. Препоствам го тук, за да се види истинското лице на ченгетата и техният плъхов "героизъм").

Няколко от многото митове на ченгетата, с които се манипулира обществеността днес:

1. Ченге съм, но професионалист. Никакъв професионализъм, добит като ченге, не може да бъде това, за което иска да се представи. Професионалистът е преди всичко независим човек, а едно ченге си остава до края на живота си зависимо от миналото и господарите си.

2. Признах си предварително, че съм ченге, това ме оневинява. Едно признание може да смекчи донякъде вината, когато става дума за даване на смъртна или доживотна присъда. Но ни най-малко не може да оправдае едно кариеристично минало, постигнато с лъжа. Особено когато всичко това довежда до колапса на организациите, в които си се внедрил посредством тази лъжа. Виж за справка днешното българско “Дясно”.

3. Нашият народ бързо прощава. Не, не прощава нито бързо, нито лесно. Българският народ, колкото и някому да не се харесва това, е народ на моралните решения. Последните 20 години красноречиво доказват това. Липсата му пред избирателните урни показа, че той не е готов на копромиси. И иска чисти политици и медии, с ясно настояще и минало.

4. Криенето зад гърбовете на собствените деца умилостивява тълпата. Само донякъде я умилостивява. И предимно баби с внучета и млади мамички. За професионалиста такъв аргумент е нищожен.

5. Преданото служене на десните сили след Десети ноември 1989 г. измива позора от миналото. Не, не го измива ни най-малко. Напротив, засилва усещането за отвратителен цинизъм. Особено когато предишната ти кариера се дължи на срамен факт като служене на терора и насилието, а последвалата – на скриването на този факт. Когато става дума за проява на милост към грешника, е едно, а когато тази милост му осигурява кариеристичен възход за сметка на други, които не са носители на неговия позор, е съвсем друго. Второто се нарича кадесарска свинщина.

Който иска, може да продължи. Аз бях дотук.

..............................................

Какво има да говорим, гутенберг бей, когато ченгето Иво Инджев по стар кадесарски навик пресява информацията тук, като оставя само положителната за себе си. Знам, че и този ми постинг няма да бъде пуснат.

Нямай грижа за мен, аз съм далече от мръсните ви и с неизрязани нокти лапи. Достатъчно е, че съсипахте семейството ми в концлагерна България. Да, тъкмо тези, на които тук безмерно се възхищавате.

А постингът ми ще види все пак бял свят, разбира се, с коментар, че е изтрит от блога на ченгето Иво Инджев. Те са специалисти в обработката на информация в тяхна изгода, добре са обучени на тези хватки "професионалистите".

Вашият коментар чака да бъде одобрен.

........................................

Вечна му памет и на това ченге! Щом само панагерици пуска за себе си, трябва отдавна да е умряло. Блогът му прилича на току-що намазана с перкетин танцова площадка.
Колко много си приличат наемниците: Калчевци, Коритаровци, Дамяновци, Инджевци, Лисичевци, Хиеновци и техният възторжен овчи слугинаж. Мисля дори, че повечето вазелинени коментари в блога си Инджев си ги пише сам. Те винаги са били и са ЦАРЕ НА МАНИПУЛАЦИЯТА!"


"От написаното там, а и под другите самооблажителни пъчения на агента на ДС следват обаче няколко ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНИ извода за обществото ни:

1. Всички сме еднакво виновни, защото и ние сме били чавдарчета, пионерчета, комсомолчета и пр.

Без да се прави разлика, че такива сме ставали автоматично и без право на избор. Но с агентурното минало в ДС и членството в БСП (тези две членства по правило се взаимоизключваха!, не можеше да си едновременно и господар, и наемен слуга) човек се сдобиваше САМО И ЕДИНСТВЕНО по личен избор и поради доказани качества и склонности на характера.

2. Никой не е извън кюпа, защото е живял в комунистическа България и не е протестирал.

Едно е да не протестираш от страх за живота и хляба си и да отстъпваш на манипулаторите, СЪВСЕМ друго е да принадлежиш към репресивния апарат на онези, заради които всички останали са лишени от достоен човешки избор в живота си.

3. “Ако някои от нас, наближаващите петдесетте, не са в списъците, то е защото не са ни ,,поканили”.”

Това, разбира се, е отвратителна лъжа. В ДС бяха канени само онези, за които се знаеше, че могат да се поддадат на подобен вид обработка. Това бяха все беозгледни кариеристи, завършени егоисти, алчни хора с опетнени с доносничество биографии, склонни да пренебрегват човечността заради добруването си. Такива с доказано отсъствие на етика в себе си и проявена системна слабохарактерност. Имаше и изключения, разбира се, никоя система не е безгрешна. Но тези, на които е предлагано сътрудничество, трябва сериозно да се замислят защо това е станало и поради точно какви техни “качества”. ДС никога не би си позволила да си губи времето с хора, за които се знае, че не могат да бъдат манипулирани и притежават чувство за собствени чест и достойнство.

4. Не са виновни ченгетата, а онези, които са издавали заповедите им.

Нищо подобно. В случая на ДС и БКП става дума за организми, намиращи се в абсолютна симбиоза, всеки от които не може да преживее нито миг самостоятелно. Няма тоталитарна партия без репресивен апарат и няма репресивен апарат без ръководеща го партия от тоталитарен тип.

5. Ченгета като Инджев, Коритаров, Иванов и пр. са професионалисти.

За какъв професионализъм може да става дума в случая?! Ясно е, че каквато и информация да е била подавана от такива като Инджев, до аудиторията тя е достигала във вида, удобен на управляващата тоталитарна партия. Дали си журналист-международник или кореспондент на многотиражка беше все едно, на едни и същи идеологически ограничения си бил подложен и в двата случая. Тогава какво оправдава продажността на такива като Инджев, които след подписването на декларация за сътрудничесво с ДС са имали същите професионални права и свободи, като един кореспондент на многотиражка в селска община от градски тип?
Разликата е била само в едно: във ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО. Предателството в несвободното общество се заплаща винаги ОТЛИЧНО, за разлика от обикновеното, недекларирано и често принудително служене под идеологически хомот."


"Както и предполагах, последният ми коментар, разкриващ манипулацията в блога на Инджев, също не беше публикуван. Нищо, експериментът си заслужаваше усилието.

НЯМА БИВШЕ ЧЕНГЕ!"

"6. Има "добри" и "лоши" ченгета.

Добри и лоши хора има, разбира се, но това не е критерий, по който тъкмо ченгетата могат да се класифицират, защото в случая не става дума за морални категории, а за служебна дейност. Тя може да се върши добре или зле, но самият факт, че е извършвана от определени хора, говори в техен ущърб. Дори ако Инджев не е писал доноси, той със сигурност е допринесъл с дейността си за закрепването на една диктатура. За неравнопоставеността на гражданите на нашата държава пред законите, като е осигурявал тила на номенклатурата за сметка на беззащитието на обикновените й поданици. Самата му служба след Десети ноември като шеф на БТА поставя под голямо съмнение коректността му, защото БТА е такова възлово място, откъдето става преразпределянето на информацията към другите звена на медийната система. Известно е, че който държи БТА, той държи информацията. А който държи информацията, той държи страната. Самото допускане на човек, обвързан със Службите, на такъв отговорен пост, вече говори за липса на добра политическа воля у управляващите. Неприетият закон за лустрацията доведе до това България днес наистина да се превърне в троянски кон на Русия в ЕС.

7. ДС е избирала най-способните сред нас, за да ги включи в редиците си. Това е причината те да дойдат на власт след "Промяната".

Това твърдение също не е вярно. Най-добрите сред професионалистите си оставаха именно в своята професия. Те не разполагаха нито със сили, нито с време, за да вършат дивотиите на ДС, нито имаха онази необходима криминална енергия, за да репресират различните. Знае се, че дарбата е щедрост, тя раздава онова, което й е дадено на самата нея. За ДС агенти се избираха хора посредствени, но кариеристи, които не могат да направят кариера с почтени средства. Между тях има и по-способни, и по-малко, но всичко се движи винаги около средната линия. Изключенията са малко и само доказват правилото. Освен това никакъв професионализъм не може да оправдае идването на власт на подобни хора в условията на демокрацията, за които те нямат никаква вътрешна подготовка.
Пък на власт те дойдоха чрез кражба и грабеж, не чрез способности.

8. ДС агентите знаят повече от нас, били са вътре в нещата и затова трябва да управляват страната по време на Прехода, докато останалите хора се научат на демокрация.

Това е едно от най-големите безумия, разпространявани под сурдинка тук и там, и винаги анонимно, разбира се. На ченгената не им е специалност да управляват демократичните процеси, тяхната специалност е да им пречат всячески и да ги задържат. Те само това са учили и само това знаят.

9. Тези, които съсипаха страната, те трябва да я изправят.

Виж за справка точка 8. Страна не се изправя с терор. Не се изправя с грабеж. Не се изправя с лъжа и прикриване на истината. Ако беше възможно, сега България щеше да е процъфтяваща държава. Да оставим факта, че за едно ченге мисълта да гради нещо чуждо е непоносима мисъл, защото то е научено да служи единствено на себе си и на системата, която подпомага това. Тъкмо такива са основните характеристики, поради което то е било разпознато и вербувано от водещия си офицер навремето.

10. На хората не им трябва истина, а хляб.

Човечеството има един изключително лош навик. Веднага като си осигури хляби, да започва да рови за истината. От този навик е трудно да бъде отучено, освен в случаите на предприемане на недемократични мерки спрямо подобен навик. Това беше възможно в миналото за сраснати с държавата структури като ДС, но днес е приоритет само на мафията, срещу която държавата нормално трябва да се бори с всички сили и средства.""


"Повечето автори, които изследват структурите и делата на Държавна сигурност в управлението на страната, започват винаги от създаването на Шести отдел в Шесто управление, или така наречената политическа полиция, през 1967 г., защото смятат, че тя е причината за повечето репресии в България. Всъщност Живков е използвал цялата структура на Държавна сигурност за личните си цели. Още от 1944 г. репресивните органи лягат в основата на цялата постройка на тоталитарната държава. Мнозина все още си спомнят за лагерите и терора на ДС до 1960 г. Изграждането на репресивния апарат, подчинен единствено и само на Тодор Живков, наистина започва след решението на ЦК на БКП от 18 декември 1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Година по-късно със заповед 3728 от 17 ноември 1967 г. Шесто управление става факт като част от Комитета за държавна сигурност. Това е реакцията на Тодор Живков срещу зачестилите брожения срещу властта му. Още през 1960 г. седмина антифашисти и членове на БКП пишат писмо до Централния комитет, в което критикуват политиката на Тодор Живков. Групата на седемте е разбита и изключена от партията. Пет години по-късно следва заговорът на Иван Тодоров-Горуня, чиято цел е свалянето на Живков. След разкриването му Горуня се самоубива, а останалите участници в него - ген. Цвятко Анев, ген. Любен Динов, Цоло Кръстев са арестувани. Според съветника на Тодор Живков Нико Яхиел “важно събитие в процеса на укрепването на едноличната власт на Тодор Живков е заговорът, организиран от Горуня... Това е най-силната организирана съпротива срещу него и личната власт в цялата му политическа кариера. Тя му предостави удобен повод да се избави от редица отговорни дейци, критично настроени към него, и да направи кадрови промени, които да улеснят засилването на връзките между партийните органи и органите на Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност”. След заговора на Горуня през 1968 г. възниква втори заговор, оглавяван от журналистите Борис Темков и Михаил Докторов.

Политическата полиция, или 6-и отдел на Шесто управление, е трансформираният 13-и отдел на Второ главно управление в Държавна сигурност (контраразузнаването), който се е занимавал с “борба с идеологическата диверсия , контрареволюционни, националистически и др. прояви”.
“Трийсет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никого не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите за сигурност, пише в книгата си “Вторият етаж” Костадин Чакъров. Хората, които крепяха тази система и ръководеха нейния въоръжен юмрук, бяха армейски генерал Добри Джуров, генерал-полковник Велко Палин и Мирчо Спасов. Те разгромиха вече коментирания заговор и изгониха от МВР стотици офицери през 1966-67 г. В органите на МВР почти 20 години Мирчо Спасов беше зам.-министър. Нему беше поверена оперативно-агентурната дейност и той се отчиташе лично на Тодор Живков. Мирчо Спасов всъщност беше човекът, който сменяше министрите на вътрешните работи и притежаваше целия контрол над министерството.”

За мрачната роля на Мирчо Спасов - заместник-министър на МВР от 1957 г. до 1983 г., когато се пенсионира като първи зам.-министър на вътрешните работи, се изписаха много неща. Вече е известна ролята му за лагерите през 50-те и 60-те години. Но малко е известно, че той играе основна роля в ликвидирането на заговора на Горуня. Според свидетели навремето Мирчо Спасов дълги години е главен екзекутор на системата. На него Живков поверява всички операции, свързани с разгрома на политическите си противници, и дела с по-особен характер."