Селото е Черноморец, на трийсетина километра от Бургас. Гордите му жители може да се опитат да поспорят, че е град, отделил се с референдум в самостоятелна община, но пак си е от селски тип. :Р
Не бях стъпвала там от поне 20 години и ужасно се изненадах, че е останало непроменено, на фона на страховитите строежи около (и не само) града. Няма нито едно бетонно чудовище, нито в селото, нито по брега, нито на къра, направо не е за вярване! Къщите са си все същите, каквито ги знаем от курортните селища от късния соц, прехранващи се само с даване на квартири през сезона - 1, 2, 3 етажа, с хубави, поддържани дворове, с асми, смокини и цветни храсти по оградите. Новите сгради са единици - фамилни къщи на максимум 3 етажа и видях само една нова кооперация с апартаменти, също ниска, да им се ненадява човек. (И една в строеж, с дежурните табели "Продава"). А на балкона на една нова къща зърнах наниз чирози. :) Вярно, намира се по някоя и друга грозна сергия с кичозни плажни аксесоари и тук-там са си спретнали кръчмета из дворовете (но не и на улицата!), което си е в реда на нещата. Никак не е зле, ако искаш да забегнеш от големия град на море и на село едновременно. Не е като в странджанските села де, но и никога не е било, а и няма пълно щастие. :Р Нещо смътно ми се върти, че май МО не връща вече 10-15 години земите на собствениците и за това, предполагам, бреговете и землищата са непокътнати все още, но това не обяснява липсата на високо и мащабно строителство в и около самия Черноморец. Чудна работа... :? ( Не говоря за терените на бившите къмпинзи след него, които ме карат да се хващам за кобура).
Обаче и обслужването е селско, от балкантуристкия соц. :( В кръчмата получихме порция вмирисани воденички, за които не ни компенсираха, в шопската салата нямаше и грам чушка - само домати и краставици със сирене, а беконът на ролцата беше дебел половин пръст, вместо да е нарязан тънко като вестник. Баси готвача - селски тарикат! Тоалетната пък смърдеше на добър стар клозет и нямаше осветление. Пфу!!! За сметка на това, сервитьорката беше много лъчезарно, простодушно и усмихнато момиче, та сърце не ни даде да й вдигаме скандали за неща, които не зависеха от нея. :)
Не бях стъпвала там от поне 20 години и ужасно се изненадах, че е останало непроменено, на фона на страховитите строежи около (и не само) града. Няма нито едно бетонно чудовище, нито в селото, нито по брега, нито на къра, направо не е за вярване! Къщите са си все същите, каквито ги знаем от курортните селища от късния соц, прехранващи се само с даване на квартири през сезона - 1, 2, 3 етажа, с хубави, поддържани дворове, с асми, смокини и цветни храсти по оградите. Новите сгради са единици - фамилни къщи на максимум 3 етажа и видях само една нова кооперация с апартаменти, също ниска, да им се ненадява човек. (И една в строеж, с дежурните табели "Продава"). А на балкона на една нова къща зърнах наниз чирози. :) Вярно, намира се по някоя и друга грозна сергия с кичозни плажни аксесоари и тук-там са си спретнали кръчмета из дворовете (но не и на улицата!), което си е в реда на нещата. Никак не е зле, ако искаш да забегнеш от големия град на море и на село едновременно. Не е като в странджанските села де, но и никога не е било, а и няма пълно щастие. :Р Нещо смътно ми се върти, че май МО не връща вече 10-15 години земите на собствениците и за това, предполагам, бреговете и землищата са непокътнати все още, но това не обяснява липсата на високо и мащабно строителство в и около самия Черноморец. Чудна работа... :? ( Не говоря за терените на бившите къмпинзи след него, които ме карат да се хващам за кобура).
Обаче и обслужването е селско, от балкантуристкия соц. :( В кръчмата получихме порция вмирисани воденички, за които не ни компенсираха, в шопската салата нямаше и грам чушка - само домати и краставици със сирене, а беконът на ролцата беше дебел половин пръст, вместо да е нарязан тънко като вестник. Баси готвача - селски тарикат! Тоалетната пък смърдеше на добър стар клозет и нямаше осветление. Пфу!!! За сметка на това, сервитьорката беше много лъчезарно, простодушно и усмихнато момиче, та сърце не ни даде да й вдигаме скандали за неща, които не зависеха от нея. :)
А тази табела на пътя, малко след (или преди) Бургас, направо избива рибата, барабар с чироза! Удивителна е, хахааа! :)
2 коментара:
Хем искаш селото да си е село,хем обслужването да не е "селско"! Не става!:)
Нямам угодия, така си е, Лъчо. :) :)
Публикуване на коментар