Баладите

Някои хора си падат главно по баладите - съпругът ми например. Аз пък не съм от тях - трябва ми динамична, разцепваща музика. Екшън трябва да има. :) Добре, че и двамата си слушаме предпочитанията главно на работното място или със слушалки на компютъра, иначе нямаше да се разберем - или единият ще се товари с напрежение и няма да може да се поотпусне, или другият ще заспи от скука. :)

Срещам някакви определения за балади, като Can't Let You Go на Rainbow или Poison на Alice Cooper, да речем. :? Малко ми е неясно основанието, но както и да е - няма да се заяждам сега. Други вкарват Жо Дасен, Бионсе и прочие естради във филма. Не знам... "Балада" не е ли бавна, сравнително спокойна рок или метъл песен? Поне аз така ги възприемам де, не се хващам да споря, пък и други стилове не слушам. :) Преобладаващо баладични са Uriah Heep, Eagles, Bon Jovie, Europe, Брайън Адамс, Ричи Блакмор в последно време и много други, няма сега да изброявам. А всички останали имат баладични попадения, неизбежно им е просто. Емблематични са баладите на Aerosmith, Guns'N'Rosses, Scorpions, Kiss, Deep Purple, Metallica (макар че техните са толкова грандиозни и чудовищни, особено със симфоничен оркестър, че определението "балади" ми се види спорно за тях :) ) ... И повечето са толкова изтъркани от въртене из медиите, така са превърнати в клишета, че не ща и да ги чуя. Прочее, сега като се замисля, май само AC/DC и Rob Zombie нямат баладична забежка - нито една! :)

Все пак, като всеки себеуважаващ се меломан, и аз си имам няколко, по които много си падам. Не само си падам, ми направо се размазвам. :) Работата е там обаче, че из медиите никакви ги няма - точно те! Така че, който е настроен баладично, да се настани удобно и изискано. :)

Най-красивата, личната ми № 1 вече пуснах веднъж - Rainbow Eyes на божествения Ричи и божествения Дио. Убийствено прекрасна е!

Metallica малко не ми се вписват в изискванията за балади. Обичам ги тези момчета! Ми такива са си - както и да го въртят, все се стоварват като парен чук върху горките хора и трудничко им се получава лиричното звучене. :) Все пак имат попадения, май две. Великолепната Low Man's Lyric е много пренебрегвана, за сметка на две други, минали покрай баладите. Едва ли не е станала бутикова тази песен. Не мога да разбера защо - ужким е фрашкано с вманиачени техни поклонници, които реват и изпадат в конвулсии. А може би е точно заради тях - има разлика между "познавачи" и "поклонници" понякога. :P Вероятно грешката е и на самата група, която много-много не я изпълнява по концертите си, даже клип не са й направили. :? (BTW The Unforgiven по тежест ми прилича на Вагнерова опера, никаква балада не е. :) )

А това тук, когато го чух за първи път, едва не ме порази на място. :) Страхотната Dream On на Aerosmith, обаче в чие изпълнение? Пак на божествения Дио, разбира се, с майстора Ингви Малмстийн. Разкошен кавър! Иначе не съм фенка на бавните изпълнения на Aerosmith - прекалено сантиментално, прекалено комерс, ако и да е добре изпипано. Не че съм против комерса, в никакъв случай - и тези хора трябва да ядат :) , но понякога пазарният замисъл прекалено се набива в ушите и дразни. Сигурна съм обаче, че Дио не е правил кавъра с тази цел, а просто го е оценил подобаващо - той няма никаква нужда от допълнителен комерс, прекалено нависоко е. Ингви е друга работа - при него май има такова нещо. :)

Третото е на Helloween - In the Middle of a Heartbeat, също бутиково, според мен. Както и много, много хубаво. Май ще трябва и друг, отделен пост за тях, понеже са сърцеразбивачи отвсякъде, бе направо са специалисти по тази част. :)

Толкова за сега. До когато пак ме прихване лежерно настроение. :)