Mustang Sally

29.04.09 г.

Предпочитам лееко по-рокаджийския вариант. :)




За блусарите и традиционалистите има и Бъди Гай. :)

Още от Mustang Sally

Филмче за петролопровода

25.04.09 г.

... който ни се пече на общобългарския, целокупния задник на народонаселението. За някакви си посрани 30 млн.$ годишно! То пък един Бог знае и дали ще са толкова. Много съм бясна на тази тема и убийствата заради нея не са ми чужди. И още ги мисля. Чак съм съгласна да си помисля дали да не гласувам за тези, които ОФИЦИАЛНО, повтарям - ОФИЦИАЛНО, обявят, че ще отменят гнусната тръба, независимо от финансовите компенсации, които неизменно ще последват. Можем да се пазарим, демек. :P

Макар че, от друга страна, имам сериозни резерви и към официалните изявления - я вижте това тук. Всичкото му е хубаво, но заключителната му част нещо издиша, и не от сега: "задължаваме се да...", "декларираме пред българските граждани, че...". Абе... разправяйте ги вече тези на старата ми, избеляла от плажа шапка. Белким тя се хване отново. :Р




Още от Филмче за петролопровода

Съвсем случайно

22.04.09 г.

... и най-късметлийски открих изключително качествено видео на любимата ми песен на Guns N' Roses, заради което съм премного задоволна. :) Не бях гледала из нета толкова хубаво видео на Paradise City - из тва Ю-тюб и Ви бокс 7 има една купчина скапани клипове, а може и да е един-единствен, качен около 750 пъти.
Ето го и чудесният сайт


Още от Съвсем случайно

Hump De Bump

20.04.09 г.

Red Hot Chili Peppers - Hump De Bump

Още от Hump De Bump

"КВИ СТИ ВИЙ БЕ?!"

16.04.09 г.

Едно приятелче на сина ми работи всяко лято като пиколо в някакъв баровски хотел, някъде на север от Бургас. Та детето веднъж се случило на мястото на следния диалог между портиера (П) на хотела и група музиканти (М), пазарени да веселят някакъв банкет в ресторанта, и изсипали се с все калъфите, техниките, бохчите и закачалките си пред главния хотелски вход:

П: КВИ СТИ ВИЙ БЕ?! КВИ СТИ ВИЙ?!

М: Ний ши свирим...

П: КВО ШИ СВИРИТЕ БЕ? КВО ШИ СВИРИТЕ?! АРЕ ВЪЗГЕЧ ОТ ТУКА!

Този диалог ми се вижда универсален, изключително подходящ за всякакви ситуации. :)
Още от "КВИ СТИ ВИЙ БЕ?!"

Монументално

15.04.09 г.

Усещам, че взех да се размеквам покрай политическите скандали и простотии от последните дни, от рода на поправките в Избирателния закон и трагичния съд, постановил, че лидерът на СДС не е лидер на нищо. Не, че особено ме засягат пряко, но колкото и да се старае човек да не обръща внимание, за да не изпростява и той, нервите му не винаги се съобразяват.

АБЕ ТОВА СА АДСКИТЕ ПРОСТОТИИ БЕ!!! ЩЕ МЕ УМОРЯТ ТЕЗИ ИДИОТИ!!! ОТ ВСЯКЪДЕ, ВСЯКАКВИ МЕ ПРИТИСКАТ!!! ЕДНИТЕ МИ СЕ КИКОТЯТ НАСРЕЩА: НИЕ СМЕ ЛАЙНА И НИКЪДЕ НЕ МЪРДАМЕ ОТ ТУКА. ДРУГИТЕ МЕ РУГАЯТ: НИЕ СМЕ ПО-МАЛКИ ЛАЙНА, АМА АКО НЕ СТЪПИШ В НАС, ЗНАЧИ НАЙ-ЛАЙНАРСКИ ХАРЕСВАШ ДРУГИТЕ. БАСИ!!! АЗ ЦЯЛ ЖИВОТ ЛИ ЩЕ СЕ ЧУДЯ В КОЯ КУПЧИНКА ДА СТЪПНА?!?!?! ДО КОГА ТАКА?!?!?! А?!?!?! АААААААААААААААА!!!

Крайно време е да си оправя нервите с едно нещо, което размазва като Обелиска на Клеопатра от Лондон.

Manowar - Hail and Kill (Live in Italy)




Айде още едно валидолче: Manowar - Warriors Of The World United - Live




Божкеее... Май съм пристрастена - не мога да спра. :):):)

Manowar - Die For Metal

Още от Монументално

Формула 1: Календар на състезанията за сезон 2009

11.04.09 г.

Качвам календара на Формула 1, за да го имам подръка, понеже без малко да пропусна старта от миналата седмица. Еми свикнала съм почти всички стартове да са на две седмици и не очаквах, че първите два ще ги наблъскат така. Добре, че btv направиха ударна реклама по z-rock:)

За сега ще се въздържа от мнения и пророкувания, единствено мога да кажа, че сезонът започна много... хм... изненадващо, а за ватерпола на "Сепанг" направо не ми се говори. Но с две думи: Макларън, БМВ и Ферари тръгнаха зле, Рос Браун направи големия удар, заслужава го. А от Макларън за пореден път се опитаха да прецакат другарче (този път Тойота, който стои много добре) с не особено почтен номер, бе зъл направо, което май взе да им става навик. Но сезонът едва започна, ще видим нататък - каквото има да стане, ще стане. След отказа на Шумахер от състезателна дейност, вече не го вземам чак толкова навътре. :) Е, Кими Райконен ми е слабост заради непукизма му и Ферари, а най-много от всичките сега, се възхищавам на Алонсо - голям майстор в карането е, най-големият за сезона от всички на пистата.

Ето я програмата. От старите, утвърдени писти, "Хокенхайм", "Фуджи" и "Жил Вилньов" отпадат, вкарани са отново "Нюрбургринг" и "Сузука".

29.03.2009 Гран При на Австралия (Мелбърн)
05.04.2009 Гран При на Малайзия (Сепанг)
19.04.2009 Гран При на Бахрейн (Сахир)
10.05.2009 Гран При на Испания (Барселона)
24.05.2009 Гран При на Монако (Монте Карло)
07.06.2009 Гран При на Турция (Истанбул)
21.06.2009 Гран При на Великобритания (Силвърстоун)
12.07.2009 Гран При на Германия (Нюрбургринг)
26.07.2009 Гран При на Унгария (Будапеща)
23.08.2009 Гран При на Европа (Валенсия)
30.08.2009 Гран При на Белгия (Спа)
13.09.2009 Гран При на Италия (Монца)
27.09.2009 Гран При на Сингапур (Сингапур)
11.10.2009 Гран При на Япония (Сузука)
18.10.2009 Гран При на Китай (Шанхай)
01.11.2009 Гран При на Бразилия (Сао Пауло)
15.11.2009 Гран При на ОАЕ (Абу Даби)



А ето и отборите и състезателите - да ги има и тях, да се чувства изобилието. Споменах вече Рос Браун - купи Honda и направи от него невероятния за сега Broun GP. Обаче и аз, като бившите собственици от Хонда, се чудя като как, аджеба, докато Рос Браун беше някакъв технически директор там, болидите не бяха нещо кой знае какво, а сега, броени месеци след като той стана едноличен собственик на отбора, взеха изведнъж да печелят полпозишъни и състезания... Формула 1 не е от най-почтените спортове (и бизнеси), от мен да знаете. Страховитите пари, които се въртят там, не оставят място за лигавщини. :)

Отбори и състезатели за сезон 2009

1. Люис Хамилтън - Макларън
2. Хейки Ковалайнен - Макларън
3. Кими Райконен - Ферари
4. Фелипе Маса - Ферари
5. Робърт Кубица - БМВ
6. Ник Хайдфелд - БМВ
7. Фернандо Алонсо - Рено
8. Нелсон Пикет Младши - Рено
9. Ярно Трули - Тойота
10. Тимо Глок - Тойота
11. Себастиан Буеми - Торо Росо
12. Себастиан Бурде - Торо Росо
14. Марк Уебер - Ред Бул
15. Себастиан Фетел - Ред Бул
16. Нико Росбърг - Уилямс
17. Казуки Накажима - Уилямс
18. Барикело - Broun GP
19. Бътън - Broun GP
20. Адриан Сотил - Форс Индия
21. Джанкарло Фисикела - Форс Индия
Още от Формула 1: Календар на състезанията за сезон 2009

Хайде малко

... да се разведря, след вчерашното ядосване. Пък и за мен винаги е удоволствие да гледам Мик Джагър, освен да го слушам, ако и да е грозен и хилав - ама е много секси в по-късния си период. :) (Сега ми идва на ум някой път да направя презентация на личните ми сексбомби рокаджии. :))

Един приятел казва, че всички песни на Rolling Stones му звучат еднакво и му стига да чуе и 2-3. :) Не съм съгласна, ама тука важи лафът за кучето и под опашката му - казвам точно същото за творчеството на ZZ Top и Meat Loaf. :)

The Rolling Stones - Saint of Me

Още от Хайде малко

Да бе, да

10.04.09 г.

Попаднах на това в блога на templar, но понеже предизборно се е заключил за гости, а може и не само за гости, не успях да му кажа нещо в тази връзка. Мързи ме сега да се регистрирам заради единия templar, за да пробвам дали ще ме пропусне през цедака.  :P

Начи, той се радва, че някои хора по събранията са го разпознали като блогъра и поради това му амплоа са го одобрили за кандидат на престижното трето място*. Е, аз пък не го одобрявам И заради това, освен че е дървена глава. Из публикациите му виждам и срамотни правописни и граматически грешки, освен всичко останало, които не са особенНо  ;) добра самореклама за кандидат за евродепутат. Еле пък с наставленията му около голямото четене падна голям смях. :) :) :)

Начи, цитат от този, по негови думи, "фанатичен интелигент" (бе дали не е ентелегент - вече не съм сигурна като как е правописът):
"Миналата седмица започнах проекта "100-ТЕ КНИГИ" , в който си поставих за цел да опиша 100-те български книги, които всеки културен, грамотен, самокритичен и претенциозен мой сънародник би следвало да прочете, преди да се изказва за политиката, църквата, града, света и глобалното затопляне".
Ндааааа, засрамих са, щото ни съм ги чела пулувината. Ах ти, мушморок безкнижний! Гювечоуничтожител такъв! - би ме нахокал Хаджи Дончо. И с право! Слидуватилну, templar ни мога да ни гу харесвам за моя евродепутат, щото нали таковата, да си мълча за политиката и айде без претенции, мноо мола. Пък дали съм и ниграмотна, а? Хем, пунежи малку съм чела, ни съм знаела като как са пишат некои думички от рода на... ъъъъъ... преудолях, кофчег, изторици, сергийте, бутки и други исключителну трудни за научаване думи, дубре, чи той ми каза. Същу така са разбра и че е спец по членуване-мленуване. По мленуването е особено добър.

Обаче, о, изненада! Оказах се самокритична, ако и да не съм чела чак толкоз много, колкото мояТ съпартиец! Посипвам си главата с пепел и се заричам да преудолея сичките си останали субражения и при следващото редене на листи да отида и да ги наредя. Пък него шъ го турна най-отгоре, щото нали таковата, разийш, редно е само да си мълча и да им гласувам. Така де, неразумните юроди трябва да си знаят мястото и да се не мешат много-много с разумните граматици, чиито виденъ представителъ благоволява бащински да ги наставлява.

Да наставлява юродите, не Председателя си, Боже опази, или някой наоколо Му, щото нали там се е събрало съде елитъ и той с тяхъ...

Да бе, да, точно това шъ напрая - ще ги наредя отвсякъде. Корабчето си плува в окото ми.


П.П. Хъ! Сега видях... Още едно цитатче, пуснато като отговор на коментар:

"Пиша бързо и на един дъх и допускам клавиатурни и други грешки. Пък и ако всичко ми е изрядно, ще отнема на внуците на АБПФК сладката радост да ми кажат:

"Говори за "културния, грамотен..." българин, а пропуска запетайките пред "че" :)
"

АААААААА!!! Колко съм недосетлива! Така като гледам, на клавиатурата Ф е много близо до В, Т - до Д, О - до У, разирашли, пък човекът бързал. Бързането е сериозна причина за писменото самоизлагане, приятели и съседи! Възхитително, безапелационно основание! Че и АБПФК успя да набута! Колко находчиво! Напрао немея пред безпощадното жило на тоз ерудит! Той е моят евродепутат! Плюс туй за ЕП не му е нужен български език, нали така?

Ама дали е само бързането, пък и пунктуацията му не сме споменавали, щото му е най-малкият проблем...

_____________________________________________________________________
* Междувременно, престижното трето място на templar се оказа още по-престижното второ (Брао, честито! Страхотно попадение за ентелегенцията!), поради самоотвод на втория. Който пък, след като се усетил, че като втори може и да се добере само до под кривата круша, се отказал, за да се яви на парламентарните избори.
На практика обаче престижният втори ще е престижен ЧЕТВЪРТИ в Оная листа, Общата. За сега. И то само при положение, че няма да им спуснат други навлеци - още "коалиционни партньори". Която четвърта позиция (за сега) не ми се види особено добра, предвид някои други съображения от чисто социологически характер, но все пак той е млад, има много политически перспективи пред него. За граматическите такива не смея да гадая.  :P
Още от Да бе, да

Специално

7.04.09 г.

... за Боабаб - малко Созополски бряг през април. :)

Държа да заявя обаче, който не ги харесва, да си хваща пътя за Созопол и да ходи из ветрилниците, сам да си прави по-хубави априлски снимки, щото летни и баба знае. :Р Плюс това, целта ми беше бира, не снимки с телефончето. :)







Още от Специално

Ченгесариада

6.04.09 г.

Прибирам постовете на Наталия за един основен, болезнен, проспан и изтъркан за българското общество проблем - ДОСИЕТАТА НА ДС. Плюс туй, премиерчето ни, този гьонсуратски Мишок-рокер от Марс, заяви, че само откачалките се били интересували от въпроса (или нещотаковабеше), което автоматично го прави изключително важен, дори и да не им дреме на четящите.

Мнението на Наталия се припокрива почти на 100% с моето, но аз не мога да го кажа така хубаво и съм благодарна на авторката. :) Тя е безмилостна, аз - също. Още съм далечко от наближаването на петдесетте и на практика съм от следващото, почти пряко незасегнато поколение (казвам "почти" - вж агент Иван), но достатъчно близо, за да помня, разбирам и не прощавам, пък и действителността ни, точеща се вече 20 години, не ми позволява да мисля другояче. Ами че ние сме си още там, от където уж тръгнахме в края на 89-та, приятели и съседи! Не съм носталгично настроена към детството и младостта си, че да се умилявам от този факт, много благодаря за който. Напротив - половината ми живот е затрит в това безвремие и не съжалявам за него. А Серьожката, и той от моето поколение, нека си се прави на улав, защото така му е удобно на комунистическото изчадие, но да не ни взема нас за такива. Няма Инджев, няма Минджев, да не ми се прави на блудния син-баш демократ. Има агент на ДС. И още хиляди като него!

Иначе, извън булгаристанския Абсурдистан, в който сме, личният ми живот си е хубав, но защото аз си го правя такъв и му се радвам, и не дължа никому благодарности и обяснения, освен на семейство и приятели. :) Съвсем по друг начин стои общественият живот, в който всички сме затънали като в Дантевото тресавище и не всички намират в себе си сили и причини да го разделят от личния, което е зле за тях. Наистина е зле, но сами са си виновни. Щастието е нещо лично, просто трябва да го намерим в себе си и в близките си, защото навън, от чужди, няма да го получим - уверих се, здравата ни работят от всички страни. Така са ни поставили бащите, синковците и внучетата комуняги. И личната им собственост - мръсниците ченгета. Това е положението - или вътрешна емиграция, или нещастие и депресия, или умишлена забрава. Не, не завиждам на младите, които не знаят - незнанието не е хубаво нещо, а невежество. Прочее сега, предизборно, ми изскачат с лозУнги да променим нещата. Да ги променим С КОГО бе?!?!?! КОИ, КАКВИ МИ ПРОБУТВАТЕ?! Ама че предложения... Btw, това е друга тема, изискваща обстойно разнищване, вероятно някой ден, когато пак ме стегне чепикът. Но животът е хубав и не позволявам на никой синковец, който и да си въобразява, че е той, да ми го трови повече от неизбежното. Дарявам го с презрение и пренебрежение. Каквото било-било, никой да не разчита, че ще ме впрегне повече да работя "за каузата", която се оказва негова лична. И аз си имам лична кауза - душевното спокойствие и чистата съвест. Радваме се на сравнително добро здраве, свързваме по някакъв начин двата края, рокът е универсална институция, книгите няма да ми избягат, щъркелите пристигнаха, дърветата цъфтят, навсякъде ми е цветно и зелено, орехът върви твърде добре, а скоро и лятото ще е тук - няма къде да ходи просто. Не се оплаквам. :)

Нещо се поотплеснах, но на кого му пука. :Р Да се върна към замисъла си де. :) Всичко в нета може неочаквано да изчезне така, както се е появило, било поради технически, било поради чисто субективни причини. Материалът на Наталия е голям и леко стряскащ с размера си, но за това пък много впечатляващ и държа да си го имам, току виж се е затрил при източника.

От тук Ето го:

"... ако някои от нас, наближаващите петдесетте, не са в списъците, то е защото не са ни ,,поканили”.

Коментар от: free listener | октомври 9, 2008, 21:20

Из личния блог на ДС агента Иво Инджев

Инджев, ти, разбира се, си опасен човек. Една многоглава хидра, при която на мястото на всяка отсечена глава порастват нови три. Такива като теб има много, и кой знае защо, всички те бяха внедрени именно в демократичните ни редици. Но много по-опасни са онези, които пишат под "мъжкарските" ти самооблажавания по-горе. Това са вечно блеещите "осанна" овце, заради които и до днес България е управлявана от червени кланове.

Не си ми интересен. През тези години видях какви ли не като теб. Преживях катарзисите на ченгета от всякакъв вид и калибър. Сополите на ченгето Коритаров. Десетките предателства на близки до мен хора, които смятах за съмишленици и приятели. Ще преживея и твоите поредни самооблажителни гърчове.

Знаеш ли какво обаче. Много повече от катарзисите на пъчещото се "ченге-мъжкар" ме интересуват тези, които не са имали дългия списък на твоите назначения. Чийто глас не се чува и до днес заради гласовитости като теб. Да се криеш зад гърба на децата си е срамно и гнусно, техните гърбове са прекалено тесни за тази цел. Коритаров и той така умилостивяваше тълпите навремето.

О, назначени геройо и борецо срещу лошите комунисти, нека закичат с медали гърдите ти като тези на Леонид Брежнев. Ние, които нямаме нито твоето минало, нито твоите постове, ще продължим да мълчим, защото от такива наглеци като теб нашето време по тези сатурнови български земи никога няма да дойде. Но нали си се поразмножил като селски бик, има кой да ти плаща един ден греховете. Бъди спокоен, няма да ви се размине.

Коментарът ми е публикуван.

.........................................

(Този мой коментар не беше допуснат от ченгето Иво Инджев в блога му. Със сигурност има защо. Не е изненада, че се е сврял като в миша дупка в собствения си блог и като Цербер пази там да не се промъкне много-много отрицателна информация за него. Препоствам го тук, за да се види истинското лице на ченгетата и техният плъхов "героизъм").


Няколко от многото митове на ченгетата, с които се манипулира обществеността днес:

1. Ченге съм, но професионалист. Никакъв професионализъм, добит като ченге, не може да бъде това, за което иска да се представи. Професионалистът е преди всичко независим човек, а едно ченге си остава до края на живота си зависимо от миналото и господарите си.

2. Признах си предварително, че съм ченге, това ме оневинява. Едно признание може да смекчи донякъде вината, когато става дума за даване на смъртна или доживотна присъда. Но ни най-малко не може да оправдае едно кариеристично минало, постигнато с лъжа. Особено когато всичко това довежда до колапса на организациите, в които си се внедрил посредством тази лъжа. Виж за справка днешното българско “Дясно”.

3. Нашият народ бързо прощава. Не, не прощава нито бързо, нито лесно. Българският народ, колкото и някому да не се харесва това, е народ на моралните решения. Последните 20 години красноречиво доказват това. Липсата му пред избирателните урни показа, че той не е готов на копромиси. И иска чисти политици и медии, с ясно настояще и минало.

4. Криенето зад гърбовете на собствените деца умилостивява тълпата. Само донякъде я умилостивява. И предимно баби с внучета и млади мамички. За професионалиста такъв аргумент е нищожен.

5. Преданото служене на десните сили след Десети ноември 1989 г. измива позора от миналото. Не, не го измива ни най-малко. Напротив, засилва усещането за отвратителен цинизъм. Особено когато предишната ти кариера се дължи на срамен факт като служене на терора и насилието, а последвалата – на скриването на този факт. Когато става дума за проява на милост към грешника, е едно, а когато тази милост му осигурява кариеристичен възход за сметка на други, които не са носители на неговия позор, е съвсем друго. Второто се нарича кадесарска свинщина.

Който иска, може да продължи. Аз бях дотук.


..............................................

Какво има да говорим, гутенберг бей, когато ченгето Иво Инджев по стар кадесарски навик пресява информацията тук, като оставя само положителната за себе си. Знам, че и този ми постинг няма да бъде пуснат.

Нямай грижа за мен, аз съм далече от мръсните ви и с неизрязани нокти лапи. Достатъчно е, че съсипахте семейството ми в концлагерна България. Да, тъкмо тези, на които тук безмерно се възхищавате.

А постингът ми ще види все пак бял свят, разбира се, с коментар, че е изтрит от блога на ченгето Иво Инджев. Те са специалисти в обработката на информация в тяхна изгода, добре са обучени на тези хватки "професионалистите".

Вашият коментар чака да бъде одобрен.

........................................

Вечна му памет и на това ченге! Щом само панагерици пуска за себе си, трябва отдавна да е умряло. Блогът му прилича на току-що намазана с перкетин танцова площадка.
Колко много си приличат наемниците: Калчевци, Коритаровци, Дамяновци, Инджевци, Лисичевци, Хиеновци и техният възторжен овчи слугинаж. Мисля дори, че повечето вазелинени коментари в блога си Инджев си ги пише сам. Те винаги са били и са ЦАРЕ НА МАНИПУЛАЦИЯТА!"


"От написаното там, а и под другите самооблажителни пъчения на агента на ДС следват обаче няколко ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНИ извода за обществото ни:

1. Всички сме еднакво виновни, защото и ние сме били чавдарчета, пионерчета, комсомолчета и пр.

Без да се прави разлика, че такива сме ставали автоматично и без право на избор. Но с агентурното минало в ДС и членството в БСП (тези две членства по правило се взаимоизключваха!, не можеше да си едновременно и господар, и наемен слуга) човек се сдобиваше САМО И ЕДИНСТВЕНО по личен избор и поради доказани качества и склонности на характера.

2. Никой не е извън кюпа, защото е живял в комунистическа България и не е протестирал.

Едно е да не протестираш от страх за живота и хляба си и да отстъпваш на манипулаторите, СЪВСЕМ друго е да принадлежиш към репресивния апарат на онези, заради които всички останали са лишени от достоен човешки избор в живота си.

3. “Ако някои от нас, наближаващите петдесетте, не са в списъците, то е защото не са ни ,,поканили”.”

Това, разбира се, е отвратителна лъжа. В ДС бяха канени само онези, за които се знаеше, че могат да се поддадат на подобен вид обработка. Това бяха все беозгледни кариеристи, завършени егоисти, алчни хора с опетнени с доносничество биографии, склонни да пренебрегват човечността заради добруването си. Такива с доказано отсъствие на етика в себе си и проявена системна слабохарактерност. Имаше и изключения, разбира се, никоя система не е безгрешна. Но тези, на които е предлагано сътрудничество, трябва сериозно да се замислят защо това е станало и поради точно какви техни “качества”. ДС никога не би си позволила да си губи времето с хора, за които се знае, че не могат да бъдат манипулирани и притежават чувство за собствени чест и достойнство.

4. Не са виновни ченгетата, а онези, които са издавали заповедите им.

Нищо подобно. В случая на ДС и БКП става дума за организми, намиращи се в абсолютна симбиоза, всеки от които не може да преживее нито миг самостоятелно. Няма тоталитарна партия без репресивен апарат и няма репресивен апарат без ръководеща го партия от тоталитарен тип.

5. Ченгета като Инджев, Коритаров, Иванов и пр. са професионалисти.

За какъв професионализъм може да става дума в случая?! Ясно е, че каквато и информация да е била подавана от такива като Инджев, до аудиторията тя е достигала във вида, удобен на управляващата тоталитарна партия. Дали си журналист-международник или кореспондент на многотиражка беше все едно, на едни и същи идеологически ограничения си бил подложен и в двата случая. Тогава какво оправдава продажността на такива като Инджев, които след подписването на декларация за сътрудничесво с ДС са имали същите професионални права и свободи, като един кореспондент на многотиражка в селска община от градски тип?
Разликата е била само в едно: във ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО. Предателството в несвободното общество се заплаща винаги ОТЛИЧНО, за разлика от обикновеното, недекларирано и често принудително служене под идеологически хомот.
"


"Както и предполагах, последният ми коментар, разкриващ манипулацията в блога на Инджев, също не беше публикуван. Нищо, експериментът си заслужаваше усилието.

НЯМА БИВШЕ ЧЕНГЕ!"

"6. Има "добри" и "лоши" ченгета.

Добри и лоши хора има, разбира се, но това не е критерий, по който тъкмо ченгетата могат да се класифицират, защото в случая не става дума за морални категории, а за служебна дейност. Тя може да се върши добре или зле, но самият факт, че е извършвана от определени хора, говори в техен ущърб. Дори ако Инджев не е писал доноси, той със сигурност е допринесъл с дейността си за закрепването на една диктатура. За неравнопоставеността на гражданите на нашата държава пред законите, като е осигурявал тила на номенклатурата за сметка на беззащитието на обикновените й поданици. Самата му служба след Десети ноември като шеф на БТА поставя под голямо съмнение коректността му, защото БТА е такова възлово място, откъдето става преразпределянето на информацията към другите звена на медийната система. Известно е, че който държи БТА, той държи информацията. А който държи информацията, той държи страната. Самото допускане на човек, обвързан със Службите, на такъв отговорен пост, вече говори за липса на добра политическа воля у управляващите. Неприетият закон за лустрацията доведе до това България днес наистина да се превърне в троянски кон на Русия в ЕС.

7. ДС е избирала най-способните сред нас, за да ги включи в редиците си. Това е причината те да дойдат на власт след "Промяната".

Това твърдение също не е вярно. Най-добрите сред професионалистите си оставаха именно в своята професия. Те не разполагаха нито със сили, нито с време, за да вършат дивотиите на ДС, нито имаха онази необходима криминална енергия, за да репресират различните. Знае се, че дарбата е щедрост, тя раздава онова, което й е дадено на самата нея. За ДС агенти се избираха хора посредствени, но кариеристи, които не могат да направят кариера с почтени средства. Между тях има и по-способни, и по-малко, но всичко се движи винаги около средната линия. Изключенията са малко и само доказват правилото. Освен това никакъв професионализъм не може да оправдае идването на власт на подобни хора в условията на демокрацията, за които те нямат никаква вътрешна подготовка.
Пък на власт те дойдоха чрез кражба и грабеж, не чрез способности.


8. ДС агентите знаят повече от нас, били са вътре в нещата и затова трябва да управляват страната по време на Прехода, докато останалите хора се научат на демокрация.

Това е едно от най-големите безумия, разпространявани под сурдинка тук и там, и винаги анонимно, разбира се. На ченгената не им е специалност да управляват демократичните процеси, тяхната специалност е да им пречат всячески и да ги задържат. Те само това са учили и само това знаят.

9. Тези, които съсипаха страната, те трябва да я изправят.

Виж за справка точка 8. Страна не се изправя с терор. Не се изправя с грабеж. Не се изправя с лъжа и прикриване на истината. Ако беше възможно, сега България щеше да е процъфтяваща държава. Да оставим факта, че за едно ченге мисълта да гради нещо чуждо е непоносима мисъл, защото то е научено да служи единствено на себе си и на системата, която подпомага това. Тъкмо такива са основните характеристики, поради което то е било разпознато и вербувано от водещия си офицер навремето.

10. На хората не им трябва истина, а хляб.

Човечеството има един изключително лош навик. Веднага като си осигури хляби, да започва да рови за истината. От този навик е трудно да бъде отучено, освен в случаите на предприемане на недемократични мерки спрямо подобен навик. Това беше възможно в миналото за сраснати с държавата структури като ДС, но днес е приоритет само на мафията, срещу която държавата нормално трябва да се бори с всички сили и средства.""


"Повечето автори, които изследват структурите и делата на Държавна сигурност в управлението на страната, започват винаги от създаването на Шести отдел в Шесто управление, или така наречената политическа полиция, през 1967 г., защото смятат, че тя е причината за повечето репресии в България. Всъщност Живков е използвал цялата структура на Държавна сигурност за личните си цели. Още от 1944 г. репресивните органи лягат в основата на цялата постройка на тоталитарната държава. Мнозина все още си спомнят за лагерите и терора на ДС до 1960 г. Изграждането на репресивния апарат, подчинен единствено и само на Тодор Живков, наистина започва след решението на ЦК на БКП от 18 декември 1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Година по-късно със заповед 3728 от 17 ноември 1967 г. Шесто управление става факт като част от Комитета за държавна сигурност. Това е реакцията на Тодор Живков срещу зачестилите брожения срещу властта му. Още през 1960 г. седмина антифашисти и членове на БКП пишат писмо до Централния комитет, в което критикуват политиката на Тодор Живков. Групата на седемте е разбита и изключена от партията. Пет години по-късно следва заговорът на Иван Тодоров-Горуня, чиято цел е свалянето на Живков. След разкриването му Горуня се самоубива, а останалите участници в него - ген. Цвятко Анев, ген. Любен Динов, Цоло Кръстев са арестувани. Според съветника на Тодор Живков Нико Яхиел “важно събитие в процеса на укрепването на едноличната власт на Тодор Живков е заговорът, организиран от Горуня... Това е най-силната организирана съпротива срещу него и личната власт в цялата му политическа кариера. Тя му предостави удобен повод да се избави от редица отговорни дейци, критично настроени към него, и да направи кадрови промени, които да улеснят засилването на връзките между партийните органи и органите на Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност”. След заговора на Горуня през 1968 г. възниква втори заговор, оглавяван от журналистите Борис Темков и Михаил Докторов.

Политическата полиция, или 6-и отдел на Шесто управление, е трансформираният 13-и отдел на Второ главно управление в Държавна сигурност (контраразузнаването), който се е занимавал с “борба с идеологическата диверсия , контрареволюционни, националистически и др. прояви”.
“Трийсет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никого не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите за сигурност, пише в книгата си “Вторият етаж” Костадин Чакъров. Хората, които крепяха тази система и ръководеха нейния въоръжен юмрук, бяха армейски генерал Добри Джуров, генерал-полковник Велко Палин и Мирчо Спасов. Те разгромиха вече коментирания заговор и изгониха от МВР стотици офицери през 1966-67 г. В органите на МВР почти 20 години Мирчо Спасов беше зам.-министър. Нему беше поверена оперативно-агентурната дейност и той се отчиташе лично на Тодор Живков. Мирчо Спасов всъщност беше човекът, който сменяше министрите на вътрешните работи и притежаваше целия контрол над министерството.”

За мрачната роля на Мирчо Спасов - заместник-министър на МВР от 1957 г. до 1983 г., когато се пенсионира като първи зам.-министър на вътрешните работи, се изписаха много неща. Вече е известна ролята му за лагерите през 50-те и 60-те години. Но малко е известно, че той играе основна роля в ликвидирането на заговора на Горуня. Според свидетели навремето Мирчо Спасов дълги години е главен екзекутор на системата. На него Живков поверява всички операции, свързани с разгрома на политическите си противници, и дела с по-особен характер."
Още от Ченгесариада

Ха!

3.04.09 г.

Намерих го бе! Не ми е ясно, защо вчера VBOX 7 ме информира, че няма такова нещо, а днес същото това нещо, което го нямало било, изскочи най-горе в Google. За пореден път се убеждавам, че търсачката на този сайт е скапана.


Бива си го - O.J. - Days Of...

Още от Ха!

Як камък

2.04.09 г.

Абе засилих се да кача едно българско изпълнение, спокойничко, с акустична китара, много приятно, малко ми докарва на Cat Stevens. O.J.- Days of, според страницата King Size 10 на z-rock, което парче рядко слушам, но много ми допада, обаче не го открих из музикалните мрежи. За това давам следващото по ред, пуснато от любимото ми радио. RATM - Killing in the Name. Много ме радва и стимулира! Според зависи от момента, може да подейства и като изстрелващ ритник! :)


Даже го имам заредено за звънене в телефончето.
Още от Як камък

Пролетно

Понеже щъркелите пристигнаха и в Бургас, давам възможност на който не ги е видял, да ги. :) Това е ято щъркели, не гларуси, които са нещо съвсем обикновено, та няма нужда да ги снимам (освен този, който видях тази сутрин - с половин опашка, пострадала вероятно от някой котарак, но той пък си прелетя набързо, не рачи да ми позира). Имам щастието да живея на място, над което щъркелите всяка пролет се разпръскват, а всяка есен се събират, за да си заминат и рядко ми се случва да пропусна сборищата им. Тази година пристигнаха посред голям студ, та се усъмних в здравия им разум. Вярно, че студът си беше съвсем приличен, в сравнение със снега в София, който я затрупа точно по това време, но студът си е студ, както и да го въртим.

Пристигането на щъркелите даде повод да закачим тържествено семейните мартеници на най-близкото плодно дърво, както си му е редът. В случая – на ореха, растящ пред входа ни и стигащ до петия етаж. Орехът е още един повод за доволство – колцина си имат дърво пред балкона? Всяка сутрин си пия кафето с него, много приятно занимание. Вече започна да пуска реси и да вади листа от връхчетата на клоните си. През лятото става разкошно зелен и голям и е прекрасно да го гледам на половин метър от себе си при сутрешното кафепиене, а и не само тогава. Има някои дребни неудобства, като оси, пчели, нощни пеперуди, майски бръмбари и стършели (една година ни полази и гъсеничен каламитет!), но с комарници и джаджи Raid, успяваме да ги преживеем някак. Къде по важно е самото съществуване на ореха и това, че миналата година в него редовно преспиваше двойка сови. Дано да дойдат и сега.


А вчера, на прибиране от работа, снимах и едни цветенца, които така и не зная как се казват. И глухарчета. Вече се появиха и разпухени глухарчета, приятели и съседи, което окончателно ме убеждава, че ще има лято! Не че лятото е теоретично невъзможно, но след половин година студуване, на моменти направо не ми се вярва, че ще дойде и моето време, та за това постоянно търся опровержителни знаци. :)



Още от Пролетно