Оригинали и кавъри. Hush

Рубриката на Минко Стефанов Лазаров ме подтикна и аз да подхвана същата, още повече, че и аз я мислех от 2-3 месеца. Много беше приятно да видя нещо подобно и в друг блог. :) Само разместих реда на думите в заглавието.

Този тук кавър ми е особено любим, № 1 ми е, за това откривам с него. Толкова ми е хубав, че точно той ме накара, преди години, да обърна внимание на кавърите изобщо - до тогава , с магарешки инат, не ги признавах и ми се виждаше светотатствено да се пипат великите. Упорито отказвах да се вслушам в тях, пусках ги покрай ушите си. В последствие се оказа, че някои от любимите ми парчета са просто кавъри (хич не прости), повечето - на съвсем семпли или непознати песни и изпълнители, нямащи нищо общо с рока, но за тях - нататък.

Kula Shaker със страхотния кавър на страхотната Hush. Какво избухване само!

И нещо повече - кавърът на Hush ме накара да чуя подобаващо самия конкретен оригинал.Не, че не го знаех, а просто защото в съзнанието ми Deep Purple се връзваше главно с вокалите на Гилън и Ковърдейл, и недооценявах ранното творчество на бандата, а гласът на Род Еванс ми идваше някъде периферно, между другото, само информативно. Но който може, го може. В един момент осъзнах, че всеки, свързан с тази титанична група, е голям. Неизбежно му е просто. :)

Видеото е ужасно: мястото е ужасно - някакво лигаво парти на Плейбой, с разните му там "зайчета" и танцуващи, напушени гости, полухипита-полуюпита-полуартелит. Абе... някакво лъскаво полу, въобще некореспондиращо с представите ми за хард рок. И групата изглежда ужасно - ужасни, тупирани прически и още по-ужасни костюми на Род и Ричи! Боже! Дрехите им едва не ме убиха! :):) :) А Ричи Блакмор можел бил да се усмихва на млади години, макар и още тогава да си е имал добрия стар маниашки поглед. :) Все пак е чудесно, че прозорливият Хю Хефнър ни е предоставил възможност да ги видим какви са били през 68-ма.